В IT сектора заплатата скоро ще стане 4 бона, в София средната за втори път минава 2000 лв. (Обзор)

През март 2021 г. средната заплата в България е вече 1500 лв. - с 11%  повече от миналата година

Ако заплатите в IT сектора продължат да се движат с досегашните темпове, още през есента на тази година или най-късно до края ѝ средната в този сектор ще мине 4 хиляди лв. Това излиза от данните на НСИ за заплатите през първото тримесечие на 2021 г., публикувани в петък.

Заплащането в този сектор от икономиката, в който в момента се трудят към 109 хиляди души, расте със средните за страната темпове,

но още през

2019 г. мина

3000 лева

месечно

През януари 2021 г. средната заплата е била 3586 лв., а през март вече е станала 3828 лв. НСИ по принцип смята само официалните възнаграждения по трудов договор, върху които се плащат осигуровки, така че е възможно действителното нетно заплащане в тази сфера да е и по-високо.

Другият отрасъл, който видимо показва добро икономическо и финансово здраве, ако се гледа заплащането, е добивната промишленост. В нея към момента пряко се трудят двайсетина хиляди човека, чиято средна заплата през първото тримесечие на 2021 г. е нараснала с 10,2% в сравнение с края на 2020 г. и със 17,1% в сравнение с година по-рано. Към март 2021 г. тя е 2195 лв., сочат данните. Трябва да се отбележи обаче, че

работещите

в добивната

промишленост

намаляват с 6%

в сравнение с края на 2020 г.

Във финансовата сфера заплащането е още по-добро, отколкото в добивната промишленост. Тя обхваща работещите в банки, застрахователни дружества и фирми за бързи кредити - към 56 хиляди души в момента. Тяхното средно заплащане през март 2021 г. е достигнало 2343 лева.

Независимо от пандемията ръстът на средната работна заплата в България

продължава

да е същият

както през

последното

десетилетие

На годишна база той е 11 процента, а в сравнение с последното тримесечие на 2020 г. е 1,7%.

Средната брутна месечна заплата през януари 2021 г.е била 1454 лв., през февруари - 1431 лв., а през март - 1500 лв.

Далеч не всички отрасли обаче са в такова цветущо състояние като IT сектора, добивната промишленост или финансите.

В отраслите, които пострадаха най-силно от пандемията,

има дори

намаление

на заплатите,

което продължава и през тази година.

В хотелиерството и ресторантьорството, където по принцип заплатите са най-ниски, през първото тримесечие на 2021 г. те са намалели с още 8,7%, сравнено с края на 2020 г., и с 2,7% в сравнение с първото тримесечие на 2020 г., като през март средната е била 815 лв. И към момента това е отрасълът с най-ниски заплати.

Заплатите на брокерите на недвижими имоти също бележат спад през първото тримесечие на тази година с 8,4% спрямо края на миналата, но на практика са почти равни на миналогодишните: в момента те са средно 1335 лв., докато година по-рано са били 1334 лв.

Естествено, в сферата на културата, спорта и развлеченията също има спад на средната заплата - с 8 процента на тримесечна база и с 6,8% на годишна. Към март 2021 г. заплатите на хората, работещи в тази сфера, са средно 1128 лв.

Сферата на дейност, в която има най-голямо увеличение на средното заплащане, е здравеопазването - цели 27,1% спрямо година по-рано. Това е една от дейностите,

в които има

и видимо

увеличение

на заетите,

които към март 2021 г. са 158 848. Средната заплата на заетите в хуманното здравеопазване и социалните дейности е била 1613 лв. през януари 2021 г., 1669 лв. през февруари и 1774 лв. през март.

Данните за заплатите по области за първото тримесечие показват задълбочаване на тенденцията на разслоение. Вече не е новост, че средното заплащане в Благоевград е по-ниско от това във Видин (виж таблицата), областта, която дълго време беше шампион по бедност и ниски заплати. През последните тримесечия обаче средната заплата в област Видин показва тенденция към увеличение, докато в Благоевград е обратното.

Затова пък за втори път в последната година средното заплащане в столицата

минава

психологическата

граница от

2 хиляди лв.

месечно

В края на 2020 г. то бе достигнало 2075 лв., но в изчислението на тази сума бяха включени и годишните премии, които се получават обикновено през декември.

През януари 2021 г. средната заплата в столицата бе 1976 лв., през февруари - 1922 лв., а през март - 2068 лв., като този път в сумата не се включват никакви премии.

Веднага след столицата по заплати идва София-област, след това Стара Загора и Варна.

От данните се оказва, че област Враца (1316 лв.) изпреварва по средна заплата Пловдив (1289 лв.), но това е по-скоро изкривяване на данните, което се получава заради високите заплати в АЕЦ “Козлодуй”.

Новите народни представители ще вземат с поне 179 лв. по-малко

Новите народни представители, които ще влязат в Народното събрание след изборите на 11 юли, ще получават поне със 179 лв. по-ниски заплати от своите предшественици в просъществувалия около месец и половина предишен парламент. Причината е, че базата, от която се изчислява тяхното възнаграждение, намалява с 3,29%, сочат данните на НСИ. Базата е средната работна заплата в обществения сектор за последния месец от предишното тримесечие. От 1628 лв. през декември 2020 г. през март тя пада на 1576 лв.

Въпреки опитите депутатското възнаграждение да бъде намалено, нито едно предложение не бе окончателно гласувано, затова и новите народни представители ще получават три пъти средната работна заплата в обществения сектор, което прави 4728 лв. Всеки депутат обаче участва в поне една комисия, за което получава още 15% отгоре, т.е. сумата става 5437 лв., и то без добавките за трудов стаж, за експерти и сътрудници и т.н. В досегашното Народно събрание тази сума достигаше 5616 лв., т.е. разликата е 179 лв.

Председателят на новия парламент, който и да е той, получава с 50% над основната заплата на депутат, т.е. 7092 лв. Толкова е и основната заплата на министър-председателя, т.е. Стефан Янев от следващия месец ще получава по 7092 лв. месечно. На тези длъжности обаче добавката за трудов стаж е по 1% за всяка прослужена година, т.е., ако има 20-годишен стаж, би трябвало да получава поне 8510 лв. Заплатите на министрите са с 30% над основното заплащане на депутатите.

Най-високата заплата сред управниците обаче взема президентът. Неговата е равна на два пъти депутатската заплата, т.е. в момента е 9456 лв., а заедно с добавката за трудов стаж става 11 347 лв. месечно, т.е. намалението, което е средно 3,29%, сваля от тази сума поне 311 лв.

Има редица длъжности в държавната администрация, при които възнаграждението е обвързано с депутатската заплата, например Сметната палата, КЗК и редица други.