ЕК определи 3 основни цели до 2030 г., сред които бедните в ЕС да намалеят с 15 млн.

До 2030 г. най-малко 78% от европейците на възраст между 20 и 64 г. трябва да имат работа (при 72,4% през 2020 г.). След тази дата всяка година най-малко 60% от възрастните трябва да участват в обучения за квалификация. Хората в риск от бедност и социално изключване трябва да намалеят с 15 млн., като сред тях 5 млн. ще са деца.

Зад тези основни цели от Плана за действие по Европейския стълб на социалните права се обединиха лидерите на 27-те на дългоочакваната среща на върха на 7 и 8 май в португалския град Порто.

Тя трябваше да

направи крачка

напред “от

теорията към

практиката”

в реализирането на една по-социална Европа, нуждата от която стана крещяща заради финансовите затруднения и трудовата изолация, в които много европейци изпаднаха покрай пандемията от COVID-19.

Още преди срещата стана ясно, че на нея няма да бъдат вземани конкретни решения, но ще бъде отправено силно политическо послание. В такова се превърна общата декларация от Порто, в която лидерите поеха няколко важни ангажимента в сферата на заетостта, образованието, квалификацията, намаляването на бедността и на разликите в заплащането на жените и мъжете, както и по отношение на правата на работниците, по-специално в сравнително новата сфера на цифровите услуги.

“Докато Европа постепенно се възстановява от пандемията, приоритетът ще бъде преминаването от запазване към създаване на работни места и подобряване на качеството на работните места, за което малките и средните предприятия (включително социалните предприятия) играят основна роля”, се казва в декларацията от Порто.

Другият важен акцент е поставен върху обучението. “Ще поставим образованието и уменията в центъра на нашите политически действия. Зеленият и цифровият преход ще донесат огромни възможности за европейските граждани, но също и много предизвикателства, които ще изискват повече инвестиции в образованието, професионалното обучение, ученето през целия живот, повишаването на квалификацията и преквалификацията, за

да се стимулира

преходът към

работни места в

сектори, в които

има нарастващо

търсене на

работна ръка

В същото време промените, свързани с цифровизацията, изкуствения интелект, дистанционната работа и основаната на платформи икономика ще изискват особено внимание с оглед на укрепването на правата на работниците, системите за социална сигурност и здравословните и безопасни условия на труд”, посочва документът.

Особен акцент в него се поставя на действията в подкрепа на младите, които са се оказали сред най-засегнатите социални групи по време на пандемията. Според еврокомисаря по трудовата заетост и социалните права Никола Шмит едно от постиженията на срещата на върха в Порто е, че декларацията е обединила около себе си не само държавните лидери, но и представители на европейските синдикати и работодатели.

Един от най-трудно разрешимите въпроси обаче остава този за европейската минимална заплата.

За нея в

декларацията

няма и дума,

макар предварително да бе обявено, че ще е основна тема на дискусиите.

В 21 страни от ЕС има гарантирана от закона минимална заплата, а в 6 други (Швеция Дания, Финландия, Австрия, Италия, Кипър) минималното заплащане за всеки сектор се определя чрез преговори между социалните партньори и е фиксирано в колективни договори. Държави като Франция, Италия, Испания искат да се върви бързо напред по въпроса. Други като Австрия, Дания, Ирландия, Швеция за момента пазят като орли социалния си модел, докато държавите от Източна Европа

се противят от

страх да не

загубят

конкурентните си

предимства

В края на октомври Европейската комисия предложи Директива за европейската минимална заплата. Тогава Никола Шмит обясни, че не става дума да се въвежда една и съща минимална заплата в целия ЕС, защото това е невъзможно. Той дори даде следния пример - ако България, където минималната заплата е най-ниска в ЕС (332 евро), трябва да въведе минималната заплата на Люксембург (2202 евро),

още на

следващия ден

българската

икономика

ще рухне

По отношение на социалните въпроси ЕС има само ограничени правомощия, тъй като те са оставени основно в ръцете на държавите членки - съюзът не е компетентен да се меси в националните системи за определяне на заплатите. Така че целта на директивата, както е посочено в самата нея, е да се гарантира, че работниците в ЕС са защитени от адекватна минимална заплата, която им позволява да живеят достойно, независимо в коя държава се намират. Както и да се разшири обхватът на колективното договаряне като начин на постигане на тази адекватност и достоен живот.

На 10 февруари т.г. евродепутатите подкрепиха с резолюция директивата и

поискаха равни

условия на труд

и баланс между

личен и

професионален

живот

Но и сред тях споровете по въпроса са повече от точките на съгласие. Според някои единственото предложение, което би могло да постигне консенсус, е минималната заплата да се определи като фиксиран процент от средната за всяка страна. Други опонират, че това не е достатъчно и трябва да се дефинира “кошница” от стоки и услуги, които работниците да могат да си позволят с тази заплата.

Евродепутати от западни държави обявяват, че искат да премахнат социалния дъмпинг, създаван от по-бедните страни членки. Те подчертават, че това очевидно няма да допадне на страните от Източна Европа, които привличат инвеститори с по-евтина работна ръка.

Заради тези непреодолими противоречия прилагането на директивата непрекъснато се отлага. Попитан в Порто кога смята, че предложението на ЕК ще стане факт, португалският премиер Антониу Коща обяви, че португалското председателство на Съвета на ЕС е в етап на дискретна работа и има планове да постигне резултат до края на юни. Ако това не се случи, обяви на свой ред френският президент Еманюел Макрон, започващото на 1 януари 2022 г. френско председателство

ще превърне този

въпрос в един от

основните си

приоритети

Това ще е добър ход в президентската му кампания, която по това време ще е в разгара си.

Но защо проблемът за необходимостта от една по-социална Европа отново изплува на дневен ред?

През десетилетието след избухването на световната финансова криза икономиките на страните от ЕС започнаха да се съвземат полека-лека. Подем, който бе пречупен от пандемията от 2020 г. В много страни членки безработицата скочи, като

най-тревожна

се оказа

младежката

безработица

(на хората до 25 г.), която достигна 17,1% в края на 2020 г. срещу 15% година по-рано. През 2019 г. пък 72 млн. европейци са живели под прага на бедността и техният брой вероятно ще се увеличи, когато бъдат обобщени данните след пандемията.

Независимо от ограничените правомощия на ЕС в тази сфера социалните политики фигурират още в договора от Рим от 1957 г. Европейският социален диалог обаче става реалност едва през 1985 г. под влиянието на тогавашния председател на Европейската комисия Жак Делор.

Оттогава европейското право определя редица минимални условия за страните членки. Фиксирана е максимална седмична граница от 48 работни часа, а законната минимална възраст за започване на работа е определена на 15 г.

През 2017 г. е направена голяма крачка напред. Тогава Европейската комисия, Европейският съвет и Европейският парламент приемат Европейския стълб за социалните права. Текстът не е юридически задължаващ, но определя рамката и целите, които ЕС си поставя в социалната област.

По време на пандемията ЕС създаде и механизма SURE, улесняващ прибягването до частична безработица заради периодичните локдауни. За социалната политика на ЕС през 2021-2027 г. са предвидени 88 млрд. евро от Европейския социален фонд плюс (ESF+).