l Дават на централата да произведе 1 милион мегаватчаса

за бита, но синдикатите искат да има по-голяма квота

l Държавата я праща и на свободния пазар

Токът за бита от 1 юли ще поскъпне с повече от средните 3%, които до момента е фиксирала Комисията за енергийно и водно регулиране. За Западна България предвиденото увеличение към днешна дата е 4,17 на сто, за Североизточна 2,13% и за Югоизточна – 2,32%.

Причините за предстоящата промяна в поскъпването е увеличението на цените на природния газ, а оттам и на електроенергията на топлофикациите и готвената квота от 1 млн. мегаватчаса на ТЕЦ “Марица-изток 2” за регулирания пазар.

С колко ще се вдигне токът до контакта, още не е ясно. Според експерти заради теца таксата “задължение към обществото” ще се увеличи от 4 на 11 лв., което ще се отрази с 0,5% на цената на тока за бита.

Според други анализатори увеличението трябвало да е към 7%, от които 1-2% ще дойдат от топлофикациите и към 2% от квотата на държавната тец. Централата в момента

работи с

минимално

натоварване

в изпълнение на заповед на бившия министър на енергетиката Теменужка Петкова, която е до 30 юни. За да продължи работа, трябва нова заповед.

Най-вероятно такава ще има, защото в петък премиерът Стефан Янев заяви, че централата ще работи с възможната минимална мощност, но няма да бъде спирана, тъй като е балансираща мощност. “Едновременно с това правителството окуражава ръководството на теца да търси и пазарни принципи, да гледат как се движи пазарът и централата да работи, когато е изгодно. Не само да чака държавата да помага. Тя помага, но с ограничен ресурс, защото този баланс е много сложен. Той не е само въпрос за хората, заети в централата, а е за всички потребители - битови и промишлени”, подчерта служебният премиер.

Заради ситуацията около държавната тец, която засега от 1 юли не е допусната в микса на електроенергията за битовите потребители, през миналата седмица имаше срещи на Стефан Янев със синдикатите и с бизнеса, за да се търси баланс.

Синдикатите обаче

плашат с

протести,

ако тецът спре,

и дори искат квота от 3 млн. мегаватчаса за регулирания пазар. Бизнесът пък е недоволен, че ще плаща, за да работи централата, защото поскъпването на таксата “задължение към обществото” се поема от всички потребители.

Ротационният председател на асоциацията на българските работодатели Васил Велев попита защо централата не продава на борсата, след като цените са високи. От бизнеса твърдят, че в такива моменти централата би трябвало да продава и да печели пари, а не да работи на минимум, служителите да вземат по 3000-4000 лв. заплати.

Велев заяви, че централата има да получава едни 100 млн. лв. от фонд “Сигурност на електроенергийната система” и тези пари щели да стигнат за заплати, дори тецът да не работи. Ако пък се приемело предложението квота от 3 млн. мегаватчаса,

токът за бита

трябвало да

поскъпне с 15%

Изчисления на база потреблението показват, че надали квотата от 3 млн. мегаватчаса ще бъде приета. Домакинствата ползват на година малко под 11 млн. мегаватчаса ток. Те идват от двете американски централи, малките възобновяеми източници, топлофикациите, от АЕЦ “Козлодуй” и вецовете на НЕК. Така се получава приемлива цена за битовите потребители. Защото КЕВР е определила прогнозна пазарна цена от 1 юли 2021 до 30 юни 2022 г. от 119 лв. за мвтч., а ТЕЦ “Марица-изток 2” има цена 210,33 лв., или със 76,75% над пазарната. Точно затова тя засега не е включена в микса за бита.

И баланс най-вероятно ще се намери, като държавната централа бъде включена с квота от 1 млн. мегаватчаса. Допълнителна натовареност може да дойде при поддържане на работа на един блок, а

токът от него

да се продава,

когато цената на

борсата е висока

и покрива разходите на ТЕЦ “Марица-изток 2”. А те включват основно купуването на емисии въглероден двуокис и въглища. Ще може да участва и на балансиращия пазар и да се ползват услугите ѝ от Електроенергийния системен оператор. Така ще се покрият или намалят загубите на дружеството от условно постоянните разходи – заплати, ремонти и т. н.

Ситуацията с ТЕЦ “Марица-изток 2” илюстрира какво ще се случи и с другите две централи в Маришкия басейн, ако продължат да се бавят решенията за зелената трансформация в енергетиката. До 2024 и до 2026 г. двете американски централи имат с НЕК дългосрочни договори за изкупуване на електроенергията им по определени формули, а квотите въглероден двуокис, които представляват все по-голям разход, се плащат от фонд “Сигурност на електроенергийната система”. И все още няма категоричен отговор каква ще е съдбата на въглищните централи след изтичането на сроковете по договорите за изкупуване на ток.