Поскъпването на цените на хляба и зърнените храни, млякото, млечните продукти, яйцата, маслата и мазнините вероятно ще продължи, каквато тенденция има през последните пет години. Скокът ще се предопределя, както от това доколко обвързан е с електроенергията производствения процес, така и от гъвкавостта на бизнеса да покрива повишаващите се разходи. Това коментира за БТА Росица Макелова, научен секретар в Института за социални и синдикални изследвания /ИССИ/ към КНСБ. Новите цени ще се отразят върху покупателната способност на домакинствата, тъй като по-голямо перо от бюджета им ще се заделя за адекватното поддържане на жилището, каза експертът.

Росица Макелова посочи, че през последните пет години се наблюдава плавен ръст на цените на хранителните продукти. По-съществени увеличения се наблюдават при следните групи: хляб и зърнени храни (близо 5 на сто ръст в периода май 2017-май 2021 г.); мляко, млечни продукти и яйца (3 процента ръст за същия период); животински и растителни масла и мазнини (ръст с 6 процента). Макар и по-колебливо, нарастват цените и на месните продукти и захарните изделия, каза експертът. По думите й, колебанията при плодовете и зеленчуците са все още значителни и едва в края на есенния сезон могат да се направят по-задълбочени анализи дали и с колко ще поскъпнат техните цени. Според Макелова, обезпокоителни са обаче пораженията върху реколтите, като затова е необходима по-детайла информация от Министерството на земеделието, храните и горите.

"Макар и чисто спекулативно на този етап, то отчитайки тенденциите през последните години, можем да заявим, че при редица групи храни може да продължи поскъпването на цените - в т.ч. хляб и зърнени храни, мляко, млечни продукти, яйца, масла и мазнини. Скокът ще се предопределя, както от това доколко обвързан е с електроенергията производствения процес, така и от гъвкавостта на бизнеса да покрива повишаващите се разходи", обобщи експертът от ИССИ на КНСБ.

Цените на услугите също плавно нарастват през последните пет години, като средно за периода 2017-2021 г. се наблюдава ръст от 2 процента. Домакинствата се налага да плащат повече за здравеопазване (+0,6 на сто спрямо 2020 г. или средно +1 процент спрямо 2017 г.), поддържане и ремонт на леки транспортни средства (съответно +3,2 на сто и +2,6 на сто за посочените периоди), за ресторанти и хотели (+2,5 процента и +4 процента ), бръснаро-фризьорски салони (+3,1 на сто и +3,5 на сто).

Новите цени на тока, природния газ и топлинната енергия реално ще се усетят от домакинствата след няколко месеца - в началото на отоплителния сезон, като конкретно за тези, които ползват парно и топлата вода, ще изпитат най-сериозни затруднения, прогнозира Росица Макелова. Тя припомни, че през 2020 г. близо 28 на сто от населението се ограничава при отоплението на своето жилището. Същевременно 24 процента от българите срещат затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището си.

Спрямо данните от регулярните изследвания на ИССИ за издръжката на живота все още 6 от 10 домакинства в страната не разполагат с необходимите средства за осигуряване на нормален жизнен стандарт, каза Макелова. Очаква се задържане или леко увеличаване на този дял на домакинствата, като до края на годината ще бъдат представени нови данни в тази насока.

"Несъмнено най-бедните домакинства посрещат най-тежко всеки скок в цените на стоките и услугите (поради спецификата на тяхното потребление)", заяви експертът. Макелова припомни, че през 2020 г. над 1,6 млн. българи (или 23,8 процента от населението) са под прага на бедността. Домакинствата, в които има сериозна концентрация на бедни и които се очаква да понесат най-тежко всеки скок в цените са едночленните домакинства с човек на възраст над 65 години, домакинствата с три и повече деца, едночленните домакинства, както и домакинствата от типа един родител със зависими деца.

Концентрацията на бедното население се различава в отделните области на страната. Така, че евентуалният нов ръст в цените за потребителите ще бъде най-тежък за областите Бургас, Монтана, Силистра, Сливен, Стара Загора, Смолян, прогнозира експертът.

Попитана как могат да се компенсират домакинствата, засегнати най-много от новите цени на тока, Росица Макелова каза, че трябва да имаме предвид, че основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните, е икономическата активност и участието на пазара на труда. Същевременно обаче през 2020 г. делът на бедните сред заетите във възрастовата група 18-64 години нараства спрямо предходната година с 0,7 процента до 9,7 на сто, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е четири пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време, посочи експертът. Ето защо получаването на доход от трудова дейност не може да се разглежда като гарант за измъкване от капана на бедността, обобщи Макелова. КНСБ настоява за ускорен ръст на заплатите средногодишно с 12,5 на сто, а на средната пенсия с 15 процента.

Макелова припомни, че КНСБ настоява за ускорен ръст на заплатите (средногодишно с 12,5 на сто), като предимствено нараства минималната работна заплата (средногодишно със 17,5 на сто). За постигането на тези цели КНСБ отдава изключително важно значение на проекта на Директива за адекватни минимални работни заплати в ЕС. Този правно обвързващ инструмент ще осигури провеждането на нова политика по минималните доходи в държавите членки, а специално за България той ще стимулира и преговорите по изработването на прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната, посочи експертът.

КНСБ очаква още и държавна подкрепа за възстановяване на ежегодното бипартитно договаряне на препоръчителен индекс за ръст на заплатите в реалния сектор, както и усъвършенстване на правните регулации, касаещи разпростирането на сключени браншови колективни трудови договори.

От синдиката смятат, че същевременно обаче и системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2020 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 23,8 до 29,9 процента, каза Макелова. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 41,7 процента.

Според КНСБ, разходите за социални политики и мерки са инвестиция в икономическото развитие и бъдещето на нациите, припомни експертът. Успоредно с планираните реформи в системите на социално осигуряване и социално подпомагане, разходите за социална защита трябва да достигнат ниво от поне 20 процента от БВП, което би ни позиционирало сред водещите страни в Източна Европа, смятат от КНСБ. С оглед ролята на пенсионната система за благосъстоянието на нацията и намаляването на бедността, от КНСБ предлагат годишен темп на прираст на средната пенсия в размер на 15 процента.