Частни инвеститори искат да строят метростанции
Мястото на ситито е по бул. “Цариградско шосе”, околовръстния път и жп гарата
Промени в Закона за застрояването на столицата трябва да въведат ограничение за максималната височина на небостъргачите в София.
Това обявиха кметът на столицата Йорданка Фандъкова и главният архитект Здравко Здравков на дискусията “TREND: Идеалният дом на бъдещето”, която организираха “24 часа” и списание “Идеален дом” със съдействието на “Оргахим”, “Идеал Стандарт”, BLD, Unique Estates, “Джи Ес Строймаркет”, радио FM+ и фирма “Кнауф”.
Промените в закона вече се подготвят в общината и от арх. Здравков. Ще предложим да отпадне възможността за неограничени градоустройствени параметри - не само за височината, но и за интензивността на застрояване. Най-важното е да имаме ясен регламент за високите сгради и се надявам новият парламент да разгледа и приеме бързо тези предложения, обясни Фандъкова.
“Подходът за много високо строителство в София не е много удачен. Първата такава сграда на арх. Захариев е 125 метра, одобрих една за 202 метра, тръгваме по пътя на арабските шейхове, които се състезават кой ще построи най-високата сграда. Трябва да има ясни регламенти за височината на сградите. Комплексните градски центрове и зони позволяват тези пробойни в тортата. Трябват спешни законови промени, за да определим местата, където очакваме да се случват тези сгради. Ако имаме ясни правила, няма да има въпроси.
Характерната височина
за София е 75 метра,
125 е следващата стъпка. Може и повече, но това трябва да става в крайните части на града. Височината и формата трябва да осигуряват гледката към Витоша, а не да я затварят”, коментира главният архитект на София Здравко Здравков подготвяните промени.
Според проф. арх. Бойко Кадинов столицата трябва да определи мястото на ситито и попита дали общината вече мисли по този въпрос.
“Ако забодем високи сгради на Лозенския хълм, аз трябва да си ходя оттук”, заяви Здравков, след като изброи намеренията на “Енергоремонт” за още едно високо тяло, същото искане на х-л “Маринела” и нова висока сграда на мястото на тази на БЧК. Според главния архитект мястото на зоните за небостъргачи е на бул. “Цариградско шосе”, където вече се строят такива сгради, около Централна жп гара и при връзката на бул. “Царица Йоанна” с Околовръстния път, но след като метрото стигне дотам. На това място можело да се направи квартал от високи сгради като парижкия “Дефанс”.
Не може подобни ситита да се насочват само административно, те се диктуват от интереса на пазара, коментира плановете арх. Ангел Захариев от “А и А архитекти”. Новите модели са
да се насърчават
мултифункционалните
зони, в които има
офиси, жилища,
магазини, допълни той.
103 са издадените разрешения за високо строителство в София, съобщи още кметът на столицата и допълни, че за града не е добре да се налагат мораториуми върху строителството, защото това ще спре развитието му.
Във всеки голям и развиващ се град има място за високите сгради, но това трябва да е много внимателно и премислено, каза още Фандъкова.
Столицата подготвя наредба, с която да се подкрепят собствениците на исторически сгради да ги поддържат. Ако трябва и ще ги задължим да го правят, каза Фандъкова. За целта се ползвал опитът на Париж, а в понеделник тя е подписала меморандум за сътрудничество с френската столица.
Инвеститори пък вече имали интерес да участват в изграждането на метростанции. Фандъкова обаче уточни, че това може да стане при ясни и прозрачни условия.
Без наводнения и по-ниска цена на водата при зелени покриви
Ако сградите в София бъдат строени със зелени покриви, това ще доведе до по-малко натоварване на канализационната система, по-малко вода за пречистване и оттам и по-ниски сметки за вода, за всички нас, защото ще намалее таксата за пречистване.
Този механизъм описа главният архитект на София Здравко Здравков на дискусията “TREND: Идеалният дом на бъдещето”, организирана от “24 часа” и списание “Идеален дом”.
“В края на предишното Народно събрание внесохме законопроект за промени в Закона за Столична община с редица мерки, но те останаха там. Няколкото месеца се оказаха редица възможности за пробиви в плана на София”, обясни арх. Здравков.
Според него зелените покриви са изключително важни при започналата в столицата дискусия дали да се строят много високи сгради.
“Канализационната система на София комбинира дъждовните и битовите канали. При големи дъждове се получават наводнения.
Със законови промени още на ниво инвестиционно проектиране искаме да предвидим дъждовната вода да бъде улавяна в рамките на имота. Може с дренажни системи, системи от басейни, системи от зелени покриви. Ще стимулираме ползването на пропускащи вода настилки при паркиране”, заяви намеренията на общината главният архитект на столицата.
Той показа на събраните на дискусията архитекти, строители и инвеститори различни системи за зелени покриви от Париж, Копенхаген и Лондон.
“Предимствата на зелените покриви са, че осигуряват топло- и звукова изолация. При нормален дъжд в тях се събират 20-30 литра в първите 30 минути валеж. Тази вода се изпарява постепенно и не натоварва канализацията. Няма да се плаща такса пречистване и ще поевтинее цената на водата в София. Втори ефект е намаляване на слънчевото греене, покривът може да се ползва и за живеене”, разясни идеите си Здравко Здравков.
Според неговия проект зелените покриви и озеленяването на фасадите на ъгловите сгради трябва да бъде стимулирано през бонус, който и сега съществува в Закона за устройството и застрояването на Столична община.
“В закона има бонус от 5% в параметрите на застрояване, който се дава с решение на експертния съвет.
Идеята ни е този бонус да се обвърже с инвестиции в зелени политики”, добави той.
“Зеленият покрив да не е един зелен мокет, а истинска градина, която да се поддържа”, уточни обаче главният архитект. Той разказа случай как бил на гости на свои приятели. От техния балкон видял зелен покрив на трафопост, който обаче се оказал зелен мокет, закупен от строителен магазин.
“Не е това идеята, а истински градини по покривите”, подчерта Здравков.
Димитър Савов, изпълнителен директор на BLD:
Преди кризата се строяха 1/3 от обектите с разрешително, сега са 60%
Пазарът на жилища в момента е на едно здравословно ниво и въпреки известното повишаване на цените и увеличението на строителството няма никаква опасност от нов имотен балон. Това съобщи изпълнителният директор на строителната фирма BLD Димитър Савов на дискусията на вестник “24 часа” и списание “Идеален дом” за тенденциите в жилищното строителство.
Започнатото строителство на жилищни сгради през 2017 г. според Савов ще е на нивото на това от 2016 г. Според данните, посочени от него, процентът на започналото строителство на сгради, за които е издадено разрешително през годините преди кризата, е било едва 25-30%, т.е. само около една трета от сградите, за които е взето разрешително, наистина са стигнали до строителство. През 2012 г. той е стигнал 50%, а сега е 60%, каза Савов.
Достъпността на жилищата, т.е. показателят колко квадратни метра можеш да си купиш с една средна заплата, също е достигнал до равновесно ниво, каза Савов. През 2008 г. с една месечна заплата е можело да се купи едва половин квадратен метър. През 2015 г. месечната заплата вече дава възможност за 1,2 кв. м.
Издадените разрешителни за строитество на жилищни сгради в столицата по обем на разгънатата строителна площ през 2015 г. е достигнал 2 пъти над броя от 2012 г. Но след това – през 2016 и 2017 г., е останал на същото ниво и това също е доказателство, че не се задава имотен балон, каза Савов.
Пикът на сделките с имоти е бил през 2007 г. с около 45 000, а сега те са наполовина.
Само допреди 2-3 години най-търсените жилища бяха с една спалня, а сега най-търсените са с две и съответно с две бани. Размерът на най-желаните е между 90 и 100 кв. м, каза Савов. Вместо голям кухненски бокс и всекидневна вече се предпочитали по-малки.
Съвсем малките жилища вече не са предпочитани от купувачите. “Колкото и малко да е жилището, не може например една спалня да е по-малка от 14 квадрата както преди години. Една всекидневна не може да е под 20 квадрата – най-често се търсят от над 30 квадрата”, каза Савов.
“Ако на купувача му трябват 3 спални, той не се насочва към жилище в столицата, а към къща извън града”, каза той. Оттук идва и новият тренд, който според него ще е в сила до след около 5 г.: търсене на къщи с около 200 квадрата извън града, с 4 спални и естествено – с много санитарни и помощни помещения.
Проф. Бойко Кадинов, който участва в дискусията, също потвърди тази тенденция и посочи, че край София е пълно с празни неизползвани къщи - в Драгичево, Мърчаево, Чуйпетлово. “Вместо да ходим в четвъртък на психоаналитик, най-добре е да излезем сред природата”, каза проф. Кадинов.
Главният архитект на София Здравко Здравков заяви, че е настъпил краят на тенденцията да се строят затвоени комплекси. За излизането да се живее извън София обаче той изтъкна, че не бива да се създават напразни надежди. “Защото е важно и дали линейката ще може да ти намери улицата, като я извикаш. И дали на семейството ти ще му трябват 3 коли, за да се придвижва до работа и училище”, каза Здравков.
Арх. Ангел Захариев пък смята, че бившите промишлени територии имат огромен потенциал, който трябва да се използва, включително и за нови жилищни сгради.
Арх. Веселина Николова получи голямата награда на “Идеален дом”
Наградите на “Идеален дом” бяха връчени за 21-и път на специална церемония, организирана от списанието веднага след дискусията за дома на бъдещето.
Церемонията бе подкрепена от “Оргахим”, “Идеал Стандарт”, BLD, Unique Estates, “Джи Ес Строймаркет”, радио FM+ и фирма “Кнауф”. Наградите бяха осигурени по традиция от магазин KARE.
В любимата на читателите категория “Малкото жилище” бяха връчени три награди - на Антония Саранеделчева от “Моми студио”, Деница Берберска и Нина Илиева и студио “Фимера”. Победител стана студио “Фимера”. Те бяха отличени от кмета на София Йорданка Фандъкова.
“Тази категория ми е много добре позната и близка. Дълго време
живях в 40 квадрата
тавански дом
с моето семейство. И сега не живея много по-нашироко”, каза Фандъкова при връчването на наградата.
Категорията “Малкото жилище” ознаменува и пускането на първата книжка “Малкото жилище” от специална поредица с интериорни решения от “Идеален дом”.
Издателят на “Идеален дом” Венелина Гочева връчи специална награда на “Сан Стефано плаза” за иновативен комплекс с внедрени висок клас технологии.
За първи път в историята на наградите се връчва отличие на цяла сграда.
“Тази сграда обогатява София, благодаря ви”, обърна се Гочева към Стефан Ванков, главен инженер на “Геострой”, които са изпълнители на проекта, и Николай Караянов, изпълнителен директор на инвеститора “Сан Стефано Пропърти дивелопмент”.
В категорията “Обществен интериор” бе отличена арх. Ивета Попова. На второ място бе поставена АГ болница “Св. Лазар” проект на арх. Албена Владимирова-Андреева, а на трето - проектът на студио “Абстракта” с участници архитект Милена Крачанова, архитект Елица Деянова и архитект Даниела Джуркова.
“Аз искам да поздравя “24 часа” и “Идеален дом”, че връщат думата архитектура в публичното пространство.
Зная, че не е лесно да се функционира в либерален пазар и броевете да осигуряват интелект. Проектът, който бе отличен, показва финес”, каза арх. Бойко Кадинов при връчването на втората награда.
Арх. Здравко Здравков връчи наградата на победителя в категорията на арх. Ивета Попова.
“Дебатът в обществото в последно време създаде впечатлението, че архитект и строител са мръсни думи. Ентусиазирани сме да върнем достойнството на професията”, каза главният архитект на София.
В най-важната категория - “Частен интериор”, бяха връчени няколко поощрителни награди. Първата бе за
вдовицата на телевизионния
журналист Димитър Цонев,
Мариана Цонева, за успешен
дебют в интериорния дизайн
Втората поощрителна награда получи Чавдар Юруков.
Мариана Цонева благодари посмъртно на съпруга си, че я е подкрепил приживе да осъществи мечтите и хобито си.
В тази категория трета и втора награда бяха връчени по два пъти. На трето място бяха отличени арх. Надя Ушева и арх. Иван Папазов, както и екипът на арх. Мери Клинчева и арх. Хари Хараламбев. Втори награди получиха студио “Скабрин” и Кирил Станев.
Весела Илиева, управител на “Юник Естейтс”, отличи Кремена Кирчева и Александър Скабрин от студио “Скабрин”. Тяхната награда бе получена от служители на студиото.
Интериорът на Кирил Станев пък бе на корицата на най-продавания брой на “Идеален дом” за 2016 г. Той получи награда от Димитър Славов от BLD. Голямата награда за “Частен интериор” взе арх. Веселина Николова. Нейната награда бе връчена от издателя на “Идеален дом” Венелина Гочева. “Преди година решихме да върнем табелите “Образцов дом”, но под името “Идеален дом”, разказа Гочева.
“Много благодаря за тази награда след пауза от 1-2 години, в които не работих активно”, каза Веселина Николова.
11 °
14 °
