Направен е органолептичен анализ на проби от вносно сирене, произведено за България и за други пазари в Западна Европа, и е установено, че в България вкусът му издава по-ниско съдържание на мляко. Това се разбра от изявление на земеделския министър Румен Порожанов, направено пред Дарик радио през уикенда.

“Български експерти купиха в супермаркети в Австрия и Германия храни на водещи компании, произведени в тези две страни, както и в Италия, Швейцария, Дания и други. Досега е установено, че има разминаване при сирената, детските храни и безалкохолните напитки.

Сирената, предлагани в България, имат отклонения във вкуса - в продуктите за западния пазар вкусът на мляко е по-силно изразен”, каза Порожанов.

От Българската агенция за безопасност на храните поясниха за “24 часа”, че на сиренето засега е правен само органолептичен анализ и действително са установени различия във вкуса и аромата. Това било установено в 1 от 9 проби и все още не означава по-нискокачествен продукт. За да се докаже разлика в качеството, трябва да се направи и химичен анализ, който все още не е готов. Само след него може да се каже със сигурност дали в сиренето има по-високо, или по-ниско съдържание на определени вещества.

Порожанов припомни и извода, направен още преди две седмици, че в безалкохолни напитки, произведени за българския пазар, захарта е заместена с изоглюкоза, което е сироп от царевица. Засега не е ясно какво е разминаването при детските храни.

Физикохимичните изследвания ще продължат до края на месеца. След това се очаква ресорните министри на България и други източноевропейски държави, установили същото разминаване, да сезират еврокомисаря за защита на потребителите Вера Йоурова за премахване на тази несправедливост.

Крайният срок, когато ще стане ясно дали има разминаване в качеството на храните у нас и в чужбина, е 22 юни. Експерти от агенцията за безопасност на храните навлизат в последния, най-важен етап, който е най-сложен и отнема най-много време - на лабораторните изследвания.

Засега големи чужди производители твърдят, че има само разлики в продуктите, свързани с преобладаващите вкусове на българския и на западноевропейски пазари.