Борисов: Първо нови влакове, след това изтребители

Премиерът с условие самолетите да не са втора ръка

Еврозоната ще ни донесе инвестиции

Развитието на жп транспорта и стимулиране на гражданите да пътуват с влакове, а не с автомобили е новата инфраструктурна цел на правителството. Това стана ясно в петък от изявления на премиера Бойко Борисов. Той дори постави развитието на железопътния транспорт преди закупуването на нови изтребители за военновъздушните сили, въпреки че Министерството на отбраната вече е класирало оферти.

“Виждате, че и “Тракия” е тясна вече, всеки пътува с кола и по един човек. В същото време

влакът е

по-екологичен

и по-безопасен транспорт”, заяви министър-председателят на конференция на Атлантическия клуб.

“Релсите вече са модернизирани и сега трябва да се вземат нови влакове и локомотиви, за да стане това пътуване удобно и привлекателно. От София до Бургас пътуването е три часа и малко”, каза Борисов.

По-късно в кулоарите на Народното събрание премиерът доразви тезата си за стимулиране на жп транспорта и го обвърза със закупуването на нови изтребители.

“Като си купим влаковете - да се движат хората сигурно и екологично, след това ще купим самолетите. В момента “Авионамс” си работи, ремонтира. Аз няма да преговарям. Има експерти, Каракачанов да преговаря. Разсрочено плащане, индустриално сътрудничество”, обвърза двете теми Борисов.

“И военновъздушните сили, и сухопътните, и морските ще бъдат превъоръжени. Не искам да се намесвам кой изтребител да бъде купен, единственото ми условие е да са нови”, заяви по-рано през деня премиерът на конференцията на Атлантическия клуб. От предоставените досега оферти за изтребители “Грипен”, “Юрофайтър” и Ф-16 единствено шведските самолети са ново производство. Думите му чу и американският посланик Ерик Рубин. Пред посланика Борисов не спомена марки на изтребители. По-късно в Народното събрание обаче уточни, че няма да извади един кош пари за 37-годишна техника -

и от Ф-16

имало нови

Предварителните планове на България са за нови изтребители да похарчи 1,5 млрд. лв.

Военният министър Красимир Каракачанов също обяви, че продължаването на проекта за закупуване на нови изтребители се отлага. Според него първо трябва да се произнесе анкетната комисия на парламента дали в конкурса, при който офертата за Ф-16 бе напълно декласирана, има нарушения.

С президента Румен Радев се срещнахме и се разбрахме, обяви още Борисов.

“И аз мога да почна като президента Радев и да го питам: “А ти стоиш ли зад думите днес на Нинова срещу мен?” Така че ние с президента Радев, когото дълбоко уважавам - от години работим заедно, се срещнахме и се разбрахме. По всички теми - като се започне от това да пътуват министри с него, когато има междудържавни посещения, дипломати, военни. Разказахме си кой какво е говорил при посещението си в отделните държави.

В пълен синхрон

сме”,

заяви той по повод скандала между държавния глава и шефа на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов.

“Моят единствен съвет към него беше: “Не им обръщай внимание на политиците от всички цветове. Те в парламента се дракат с всеки един от нас. И аз, ако започна да го държа отговорен за думите на Нинова, Симов, Зарков, докъде ще я докараме? И всеки ден той ще излиза да се разграничава или аз сега трябва да се разграничавам от моята парламентарна група? Това е парламент. Имат право да си говорят, да си спорят”, разказа премиерът. На уточняващ въпрос те с държавния глава не са ли политици, поясни: “Ние сме политици, но когато заемем даден пост, на първо място се гледат държавата и междуинституционалните отношения.”

Лидерът на ГЕРБ добави, че в последните дни Цветан Цветанов се опитва да излезе от кризата, която си е създал с президента.

“Въоръжението е техника, която е безбожно скъпа, и дай боже да не се ползва. Ученията и поддръжката - също”, продължи премиерът.

На България като външна граница ѝ трябвали и бронетранспортьори, и авиация, и флот, докато на държавите вътре в съюза - различни оръжия, допълни Борисов.

“Ако не подпишем Договора за добросъседство с Македония, не знам какво друго бихме могли да подпишем в бъдеще”, коментира още премиерът пред посланиците, събрани на дискусията на Атлантическия клуб.

Малко преди това президентът на клуба Соломон Паси го похвали, че е обърнал внимание на геополитиката в третия си мандат.

“Трябва да оставим историците да си спорят. И на мен не ми е приятно да ги слушам по много теми. Убеден съм, че и българската политическа класа ще ни подкрепи”, смята премиерът. Според него голямата тема е “Македония в ЕС и НАТО или една раздирана от междуособици държава на нашата граница.”

“Имаме съседи,

с които сме

длъжни да

общуваме”,

каза Борисов пък по темата за Турция. Той добави, че не сме съгласни с хиляди неща в Турция, но южната ни съседка задържа мигрантската вълна на нейна територия.

Премиерът се обяви и в подкрепа на идеята на италианския премиер за създаване на зони за сигурност извън ЕС. “По-добре центровете да са в Турция, Либия, Йордания”, каза Борисов.

Два европейски приоритета изтъкна премиерът за управлението си. Единият е

присъединяване

към еврозоната,

за да не остане България на 2-а или 3-а скорост в ЕС. Освен това така щели да се увеличат инвестициите.

Вторият приоритет е запазването на еврофондовете.

“Ако по нещо съм неотстъпчив, това е кохезионната политика. С метрото все едно правим нов град. Убеден съм, че без “Хемус” България след 10 години ще е тежко разделена на Север и Юг”, каза премиерът Бойко Борисов. Така той илюстрира важността на еврофондовете. Засега правителството планира да завърши магистрала “Хемус” за 7 години.

ЕС да влезе колективно в НАТО

и заедно да постигне тези 2% от БВП за въоръжение, обяви Борисов. На съвета на ЕС Борисов попитал колегите си: “Ако някой ни нападне, какво ще правим? Тепърва ще се питаме кой с какво разполага”, разказа той.

“Има държави, които не са член на НАТО. Ако нападнат Финландия, ще я оставим ли?”, даде пример за колективното членство Борисов.

Ще направя всичко Тръмп да дойде в София, обеща той

България сама ще вземе решение какви изтребители да закупи, но освен цената трябва да има предвид способностите им и оперативната съвместимост с НАТО, обяви американският посланик Ерик Рубин в лекция пред Атлантическия клуб.

Важни са и опитът в истински въздушни схватки, и броят излитания и мисии, а оперативната съвместимост на машините трябва да е налице както със самолетите на САЩ и други съюзници в НАТО, така и със съюзници, които са съседи в региона, препоръча посланикът. Той не спомена конкретно американската оферта за Ф-16, с каквито са въоръжени и останалите страни от НАТО на Балканите.

Посланикът похвали сътрудничеството в отбраната между София и Вашингтон и забележителния напредък от 2006 г., когато е подписано споразумение за двустранно сътрудничество в отбраната.

Тези усилия трябва да се съчетаят с увеличени разходи за отбрана на страните в НАТО и закупуване на нова техника за въоръжените сили, допълни той.

Рубин изтъкна изстрелването на първия български сателит от компанията SpaceX миналата седмица като пример за съвместна работа. Трябвало обаче още много да се направи по въпроси като бизнес климата и укрепването на демокрацията. “България има проблем с прозрачността и върховенството на закона, но и с демографията - младите няма да искат да останат, ако икономиката не расте и не виждат, че има работни места”, обяви посланикът.

Енергийната диверсификация ще помогне на България, която остава почти 100% зависима в доставките на газ, нефт и ядрена енергия, припомни Рубин и приветства завършването на интерконектора с Румъния и стъпките в изграждане на връзка с Гърция, каза още Рубин.

Попитан за възможно посещение на президента Тръмп в България, той каза, че ще направи всичко възможно в тази посока. “Не мога да обещая... в момента всеки американски посланик по света работи по въпроса”, заяви Рубин.