Какво питаха българските деца и какво им отговориха астронавтите от Международната космическа станция
Вярно ли е, че на Юпитер валят диаманти и могат ли кокошките да снасят в Космоса? Любознателни български ученици и студенти задаваха най-различни въпроси на двама астронавти от Международната космическа станция (МКС).
Телемостът по инициативата “Ало, Космос! Говори България” бе открит от посланичката на САЩ в София Херо Мустафа с думите: “Надявам се тази програма да вдъхнови днешните деца да станат бъдещите изследователи и да следват стъпките на Нийл Армстронг, Георги Иванов и Александър Александров. Нека да се стремим към звездите заедно”.
Американският астронавт Марк Ванде Хей и френският му колега Тома Песке бяха двамата, които отговаряха на въпросите на българчетата. Хей е вече над 100 дни в Космоса като част от екипажа на мисия 65. Френският астронавт Тома Песке e за втори път в Космоса и е първият европеец на борда на частния космически кораб “Дракон 2” на американската компания “Спейс Екс”.
Ето въпросите на българските ученици и студенти и отговорите на двамата астронавти:
София: Какво бихте донесли като подарък за едно дете от Космоса?
Марк Ванде Хей: Ако има дете в Космоса или такова, което да е живяло през целия си живот в Космоса, бих му дал бастун, за да може да ходи по-стабилно.
Йоан Дичевски: Дали програмата “Артемис” планира да изследва и да развие екстракция на минерали от Луната като хелий 3 и др.?
Тома Песке: Колкото по-дълбоко навлизаме в Космоса, толкова по-малко ресурси може да вземаме със себе си и решението на този проблем е да намерим ресурси по пътя си. От Луната или от астероиди, в Космоса има достатъчно ресурси и ние сега изследваме как бихме могли да ги използваме, как бихме могли да използваме повърхността на Луната като база. В момента редица космически агенции провеждат такива изследвания и ако можем да използваме повърхността на Луната като база, бихме се развили много повече.
Хана: Как космическата станция оцелява на бомбардировките на космическия боклук, който се движи много бързо? Има ли удари в космическата станция?
Марк: Космическата станция е изградена, като е взета предвид тази среда. На първо място ние проследяваме космическите боклуци и останки и се опитваме да ги избягваме. Космическата станция е изградена така, че има различни нива на защита, за да можем да оцелеем след сблъсък.
Йоан Стоянович: Какво ви свързва там горе, на космеческата станция, и какво ви помага да бъдете чудесен екип?
Тома: Много неща ни сближават като екип. Имаме общи цели, които се опитваме да постигнем заедно. Изследванията са нашата обща цел и ние вярваме в тази цел. Ние сме много различни помежду си, от различни държави сме, говорим на различни езици, но се опитваме да намерим общите неща и да се фокусираме върху тях. Това не се постига само в Космоса, но тук помага.
Борис: Глобалното затопляне и замърсяването са голяма част от нашия живот, можете ли да ни посъветвате как да живеем по-екосъобразно, без да отделяме толкова вредни емисии във въздуха?
Марк: В момента въздействието на пътуванията в Космоса е много по-малко от това на търговските самолетни полети. Важно е обаче всички ние да вършим всичко с мисъл за околната среда. Колкото повече хора могат да видят Земята от Космоса и да разберат колко тънък е слоят въздух, който я обгръща, толкова повече хора ще внимават дали замърсяват атмосферата.
Габриела: Как можем да предскажем и изчислим бъдещи събития, които биха застрашили Земята?
Тома: Когато говорим за това, което се случва на Земята, особено за климата и климатичните промени, от Космоса ние можем да наблюдаваме всичко това. Можем да измерваме различни елементи, за да стигнем до научни заключения. Това може да се постигне от борда на космическата станция, но и от сателити. Ние изпращаме данни на учените, които да ги изследват. Ако говорите за астероиди и други космически тела, които застрашават Земята, има много хора, които се занимават с това. Ако имаме астероид, който се приближава с голяма скорост към Земята, ние ще бъдем подготвени за това.
Александър: Как празнувате рождените си дни в Космоса?
Марк: Мога да ти кажа това, което не правим. Не палим свещички. Празнуваме рождените си дни, като се опитваме да изненадаме рожденика, украсяваме с балони, има и подаръци, показваме колко са специални за нас и колко ги ценим.
Михаела: Ако построим асансьор оттук до Космоса, колко ще бъде висок той?
Тома: Това е труден въпрос. Ако имаме асансьор от Земята до Космоса, той ще трябва да се движи по една крива, която като центъра на масата на този асансьор трябва да бъде в точка на 36 хил. км от Земята. Ще трябва да имаме противотежест дълбоко в Космоса и много дълъг кабел. Това в момента е много трудно постижимо. Трябват ни и материали с необходимата здравина. Може би това ще се случи в края на настоящия век и тогава няма да имаме нужда от ракети, а ще се качваме с асансьор.
Лъчезар: Казват, че Вселената е безкрайна и постоянно се разширява, но как може да се разширява нещо, което е безкрайно?
Марк: Много труден въпрос. Едно от нещата, които харесвам в науката, е, че тя се опитва да намери отговори на такива въпроси. Не знам какъв е отговорът на твоя въпрос, но се надявам, че представител от твоето поколение ще може да ми даде отговор на мен някой ден в бъдеще.
Боян: Какво е чувството да бъдеш в открития Космос, извън космическата станция?
Тома: Прекрасно е, но на първо място е страшничко, защото не си защитен от тези дебели стени, зад които се намираме. Няма нищо, което да те предпазва. Под краката си виждаш една безкрайна празнота, но когато преодолееш този страх, наистина чувството е невероятно. Ако се обърнеш с гръб към станцията, ти самият се чувстваш като космически кораб, който лети самостоятелно в Космоса. Виждаш Земята като една топка със стотици цветове, която се върти под теб. И когато имаме време, наблюдаваме всичко това, опитвайки се да си създадем спомени, които са завинаги.
Михаил: Могат ли кокошките да снасят яйца в Космоса и ако могат, ще бъдат ли изкривени яйцата по някакъв начин?
Марк: Чудесен въпрос, но ще трябва да го докажем експериментално. Имали сме птици в Космоса, но никога не сме правили такъв опит със снасяне на яйца. Ще помислим в бъдеще да го направим.
Дария: Кога ще бъде позволено на децата да летят в Космоса?
Тома: Мисля, че не в толкова далечно бъдеще. Пътуването със самолет в началото се е смятало за нещо много опасно, а после е било достъпно единствено за по-богатите. Сега то е достъпно за всички. Надявам се, че това ще бъде постигнато и с космическите пътувания и скоро в Космоса ще пътуват и частни лица, защо не и деца? Мисля си, че до 10-20, максимум 30 години ще видим семейства, които пътуват в Космоса.
Георги: Вярно ли е, че на Юпитер от небето валят диаманти. Чел съм от много източници такава информация, но не знам дали е вярно. Можете ли да ми кажете и ако е вярно, защо?
Марк: Когато на Юпитер има светкавици, метанът се превръща във въглерод, а когато докосне повърхност, той се превръща в диамант с диаметър 7 мм. Това е прекрасно и много интересно явление.
Андрей Бъчваров: На Земята имаме бури, вали дъжд и сняг. В Космоса има ли различно метеорологично време?
Тома: Да, има нещо такова, но то не зависи от водата, както на Земята. Тук има частици, които валят от Слънцето, и може да бъдем бомбардирани от тези частици от далечни места във Вселената. Ние наблюдаваме тези събития и можем да ги предскажем, наблюдаваме и активността на Слънцето, за да можем да се защитим, точно както вие на Земята се защитавате, като използвате чадъри.
Антония: Какво трябва да учи човек, за да стане космонавт?
Марк: Има космонавти, които са завършили физика, химия, биология. Имаме лекари, имунолози. Тук решаваме сложни проблеми и ни трябват хора с различна специализация.
Димитър: Ако можете да отидете в произволна точка в Космоса, къде бихте отишли и защо?
Тома: В момента сме в Космоса и е много готино. Изпратени сме в една далечна точка, но аз бих отишъл и по-далеч, за да видя какво е зад хоризонта. Опитваме се да идем и на Луната, и на Марс, защото Марс е нещо като близнак на Земята и ще ни помогне да разберем отговорите на много въпроси. Стъпването на Марс е нещо многообещаващо и това е основната ни цел.
Деница: Ако изучавате повърхността на Луната, ще можем ли да получим повече информация за Земята и нейното развитие?
Марк: Определено! Луната и Земята се намират много близо и са имали сходна история, но липсата на вода и растителност на Луната означава, че нейната повърхност е останала непроменена много дълго време за разлика от Земята.
Калина: Как си представяте пътешествията в Космоса след 1000 г.?
Тома: Това ще е много по-достъпно за всички. Може би ще ходим до много планети, ще имаме колонии на различни планети. Не сме много далеч от този момент. Вече 20 г. хора живеят непрестанно в Космоса. Преди 100 г. никой не е можел да си представи такова нещо, а какво да говорим за преди 1000 г.! Не бива да ограничаваме въображението си. Всичко, което си представяме сега, вероятно ще е постижимо след 1000 г. Не мога да си представя как ще изглеждат нашите кораби след 1000 г., но ще сме достигнали много далеч.