"Доволен съм, това е голяма стъпка на страната ни, тази дългосрочна програма, която съдържа много проекти и реформи. Смятам, че успяхме да подобрим предишните варианти и забавянето си струваше, за да използваме тези пари смислено и те да доведат до по-добри резултати".

Това каза вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов в предаването "Неделя 150" на БНР по повод Плана за възстановяване и устойчивост, който бе внесен преди дни в ЕК.

"Приоритетите за една по-зелена икономика не бяха залегнали в предишната версия, която наследихме, и в кратък период надградихме сериозни елементи. Новите бяха - за медицински хеликоптери, което миналата година президентът Радев предложи и още няколко. 13 нови реформи са в различни сфери. Този план очерта политиките в следващите 6 години в приоритетните сфери на държавата.

"Да, 6,5-7 млрд. евро са парите, ресурсът е значим, но не трябва да очакваме от него, че ще реши всичките ни проблеми. Трябва да продължим и с диалога - диалогът за опазване на околната среда върви, но и другия диалог е важен, социалните рискове не могат да бъдат премълчани, замитани трябва да говорим и за тях. По плана се изграждат в енергетиката и нови мощности, които са за възобновяеми източници. Та това не са малко пари, защото ще отидат във въглищните региони", каза още Пеканов. 

Да, трябва да проявим гъвкавост за затварянето на въглищните централи. Но пък и ЕК трябва да прояви гъвкавост също за въглищните централи, това ще бъде обект на преговорите ни, след официалното подаване на плана. Ще намерим консенсусен вариант, коментира още Пеканов. Споделяме приоритетите, но с годините не е говорено по темата, не е имало визия и сега трябва да направим тези стъпки. Докато не сме готови, не можем да правим чак толкова амбициозни стъпки. Освен това и климатичната криза е факт,  това не е нещо, което Европа ни налага, Щатите правят стъпки, Великобритания, Китай също. Това е реалният диалог, допълни вицепремиерът.

Запитан дали ЕК може през плана за възстанояване да натиска България да затвори въглищните централи, той обясни, че прекалено много се фокусираме в края на 2038 или 2040 г., не е най-важното, кога ще стане това. Поставянето на срокове ни дава възможност да изготвим различни сценарии, да направим визия, най-важна е дискусията, за да стигнем до решенията. Но има и институции, които често се борят против реформите. Имах срещи с ВСС например и някои от тях споменаха, че няма проблеми с върховенството на закона и в Брюксел са се объркали. И вече предаването на плана е едната стъпка, другата е приключване на преговорите, които тепърва предстоят, коментира Пеканов.

Той напомни, че в плана са зададени ново мислене и посока на България  - чрез проекта за медицински хеликоптер например. Трябва да има визия за бъдещето, реформата за насърчаване на предприемачеството, която дава възможност на иновативните фирми младите да остават тук чрез различни законови промени, да имат същата среда като по света. Много сериозно надградихме  и три нови проекта за изграждане на ВЕИ централи до 2026, реформа ще насърчи изграждането на такива централи и ще оптимизира самото енергопотребление. Това оптимизира цялата система, както и в сферата на дигитализацията. Това са само част от проектите, които бяха надградени.  Важен е и моментът с регионалните дисбаланси, в сферата на здравеопазването, ще адресира отчасти и този проблем, коментира вицепремиерът.

Очакваме парите да получим още в края на тази година, но преговорите понякога отнемат време. Министерство на енергетиката вече работи по това, какви ще са последиците ако е 2038  или ако е 2040 и се надявам скоро да имаме такива решения.