Защо “24 часа”, Би Ти Ви, Нова телевизия и др. все с нещо притесняват издатели и медийни анализатори от един и същи кръг - този на бизнесмена Прокопиев
Един доклад от 25 март, който очевидно не е предназначен за читатели в България, се появи този вторник във вестник “Труд” с почти 4-месечно закъснение. Оригиналът е на английски и е озаглавен “Хватката върху медиите в България”. Обемът е 31 страници и излиза под шапката на Международния институт за пресата (IPI) със седалище във Виена.
Докладът, финансиран от Европейската комисия и от фондация “Фридрих Науман”, разглежда развитието на медиите в България почти от 2 десетилетия насам. Част е от програмата Media Freedom Rapid Response, която наблюдава посегателствата върху пресата и нарушенията на медийната свобода в Европейския съюз.
На пръв поглед изглежда доста задълбочен, с графики и подробна информация за рейтингите и дяловете на телевизиите, със схеми коя как е променяла собствеността си и т.н.
Любопитен е обаче кръгът медийни експерти, участвали в създаването на доклада - всички те по някакъв начин са свързани с един издател, който проявява видима страст към политиката, има впечатляващ размах в бизнеса, който лесно може да бъде проследен в изданията, които притежава - от енергетиката до фабриките за масло от коноп. Става дума за Иво Прокопиев, чиито интереси в медиите и регулаторните органи “Труд” описва цветисто и емоционално.
За жалост, медийните експерти, на чиито мнения се позовава този доклад, са все хора с еднакви възгледи. А това рязко контрастира с идеята за плурализъм, различни гледни точки и критично мислене.
В едно изречение - всички медии в България, без тези, които са собственост на Иво Прокопиев или са част от кръга, свързан с него, са
“хванати” от държавата,
собствеността им е придобита по нечестен начин, а собствениците им имат проблеми - независимо дали става дума за печат, или телевизии.
Нито една от медиите, за които авторката Боряна Джамбазова и шестимата експерти пишат, не е била потърсена за мнение. А става дума за едни от най-големите издателски групи в България.
Въпреки че е подготвен преди близо 4 месеца, докладът досега не бе публичен у нас. Някои от медиите, описани в тези 31 страници, като двете национални телевизии - Би Ти Ви и Нова тв, до вторник, когато “Труд” разказа за него, още не се бяха запознали със съдържанието му.
Фактът, че докладът е предназначен за външния свят, показва и необичайната липса на активност при медиите, собственост на Иво Прокопиев, които досега се въздържат да го цитират.
“24 часа” потърси, но не успя да открие автора Боряна Джамбазова, журналист на свободна практика, която пише и за чужди издания. Част е и от Асоциацията на европейските журналисти. Преди това според “Стандарт” Боряна е била стажант в “Капитал” и “Дневник”.
Както се посочва още в началото, докладът е написан на базата на публична информация, публикувана в медии. В него са включени също коментари, взети след интервюта с
шестима медийни експерти.
Кои са те?
Александър Кашъмов, адвокат по човешките права и ръководител на НПО-то “Достъп до информация”. Стояна Георгиева, главен редактор на сайта “Медиапул”, създаден преди години с кредит от българска банка и нито ден обслужван. Георгиева влиза в медийния бизнес след кариера на говорител на правителството на Иван Костов. Много често темите, тезите и авторите са идентични с тези в “Капитал” и “Дневник”.
Орлин Спасов, преподавател във Факултета по журналистика към Софийския университет и един от създателите на фондация “Медийна демокрация”. Спас Спасов, който ръководи кореспондентското бюро на “Дневник” във Варна и е създател на медийната платформа “За истината”, която е за регионална журналистика. Галя Прокопиева, управляващ директор на “Икономедия” - компанията издател на “Капитал” и сайта “Дневник”, съпруга на Иво Прокопиев.
Нели Огнянова, медиен наблюдател и професор по медийно право в Софийския университет. По времето на Иван Костов Би Ти Ви получава лиценз от Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ), а Огнянова - по онова време член на съвета, за кратко е изпратена от правителството като консултант в медията.
“24 часа” ще продължи да търси Боряна Джамбазова, за да разбере
какво е финансирането на този доклад
Експертите, с които е разговаряно, не са платени. Поне така твърдят Галя Прокопиева и Стояна Георгиева.
Съпругата на Иво Прокопиев обяснява своята роля в този доклад като на човек, който говори по медийни теми, защото е убедена, че има много сериозни проблеми в тази сфера.
“Докладът излиза от организация, която е голяма и легитимна. Вероятно са посочени и автори”, казва управляващият директор на “Капитал”. Според нея в доклада най-вероятно няма нещо различно от писаното в медията, която тя ръководи.
Със Стояна Георгиева е разговаряно миналата година, а тя самата го е получила в понеделник, 11 юли. “Разговаряно е с много хора. Предполагам, че и с мен, защото са ме търсили по най-различни проекти и програми. На мен категорично не са ми плащали”, казва Георгиева пред “24 часа”. Главната редакторка на “Медиапул” не беше наясно как е избрана да е сред медийните експерти, чието мнение е включено в доклада.
Докладът обяснява, че голяма част от медиите у нас са били контролирани от управляващите чрез
избирателно даване на публични средства като реклама
Описани са възходът и срутването на КТБ през 2014 г., като и двете били следствие на съмнителните практики за даване на заеми. Уточнено е, че за първи път те са разкрити от “Капитал”.
Друг е въпросът, че цитираният факт за “24 часа” и “Труд” се разминава с истината и това е проверимо.
БНТ, към която определено кръгът “Капитал” има интерес, е описана като телевизия, която, въпреки че е обществена, не е безпристрастна, а генералният ѝ директор бил “инсталиран”, за да представя по “позитивен начин” работата на предишните управляващи.
За частните Би Ти Ви и Нова тв е обяснено, че в различни периоди е имало политически уволнения на журналисти. Посочено е и това, че собствениците им имат и телекоми, което пораждало опасност от концентрация на пазара.
Много подробно е разказана кариерата на Делян Пеевски, дълго време бил собственик на група вестници, описани в доклада като “медийни бухалки” срещу конкуренцията, политическите противници и независимите журналисти.
Описва се и законът, според който печатните издания трябва да декларират чия собственост са в регистър, създаден от Министерството на културата. След негова промяна през 2018 г., инициирана от Пеевски и група депутати, изданията и сайтовете декларират също и източниците си на финансиране, включително и получените пари от държавата и от ЕС. Докладът обяснява, че всяко издание е длъжно да обявява парите, които получава от грантове и дарения от читатели, но не и заемите, които получава. Според доклада това е основно насочено срещу независимите медии.
Емил Кошлуков, е един от малцината, които са чули за въпросните 31 страници.
“В този доклад няма нито данни, нито факти, само инсинуации. Същевременно вчера излезе европейско изследване на “Евробарометър”, според което обществената телевизия е с най-високо доверие. Колко тъжно е, когато Европа те оценява, а
поръчкови автори плюят страната си”,
коментира генералният директор на БНТ.
Би Ти Ви и Нова тв засега отказаха коментар, тъй като не са се запознали с доклада.
Иначе Международният институт за пресата съществува от повече от 70 години и е създаден от 34 редактори от 15 държави в Колумбийския университет в Ню Йорк. Той е организация, посветена на защитата на свободата на медиите, пише на сайта му.
Председател на изпълнителния борд е Хадижа Пател, журналистка, работила за “Скай нюз” и “Ал Джазира”. Вицепрезиденти са журналисти от Бангладеш, САЩ, Турция и Испания. В списъка на подкрепящите институции са Европейската комисия, правителството на Швеция, фондациите “Фридрих Науман” и “Конрад Аденауер”, фондация “Отворено общество”.
През септември 2020 г. бе разпространено писмо на IPI до тогавашния премиер Бойко Борисов, председателката на Народното събрание Цвета Караянчева, вътрешния министър Христо Терзийски и омбудсмана Диана Ковачева, в което се изразяват притеснения за ограниченията за журналисти в сградата на парламента и се посочват случаи на насилие срещу представители на медии по време на протестите срещу правителството на ГЕРБ.
Във вторник, когато колега от “24 часа” коментира на обедната планьорка съдържанието на доклада в “Труд”, се пошегува, че е нормално всички да са в черно, защото иначе през 2023 г. няма да има средства по подобни медийни проекти. Защото точно тези “експерти” внушават от години, че не може и няма реален медиен бизнес. Невероятно е да рисуваш подобни картини, за да получаваш финансиране, и да не искаш да чуеш другото мнение. И някак всички пропускат да отбележат, че медиите на част от тези експерти не се радват на сериозен читателски интерес, нито са успешни платформи за търговска реклама. За разлика от “24 часа” и големите телевизии.
8 °
15 °
