Готови са три варианта за нов бюджет, внасят втория при работещ парламент

Очакванията за ръст и безработица показват, че можем да избегнем рецесията

Инфлацията, която притеснява българите вече втора година ще се задържи сравнително висока и в началото на следващата година, но през втората половина на ще спадне до 6,4%, а през 2024 г. ще се снижи до 3,2%. 

Това предвижда есенната макроикономическа прогноза, която финансовото министерство обяви на сайта си.  Ръстът на икономиката ще се движи в обратна посока- от 2,9% за тази година, през 1,6% догодина, до 3,4% през 2024 г. Няма да има и значителен ръст на безработицата- 4,6% тази година, 4,5% догодина и 4,3% през 2024 г. Това означава, че е много вероятно българската икономика да избегне рецесията.

Както "24 часа" първи писа  на основата на тази прогноза  финансовото министерство е подготвило три варианта на проектобюджет. Първият удължава действието на сегашния до март 2023 г., като се харчи 1/12,  но коригирана с промени в нормативни актове. Вторият вариант е разработен при сега действащите политики през 2022 г., а третият предлага значителни промени в политиките, които служебното правителство не може да направи, обяви Велкова.
Вторият проект, който според Велкова ще влезе в парламента за обсъждане, като преди това ще се съгласува със социалните партньори е разработен при БВП 173,826 млрд. лв., 1,6 % растеж на БВП, 4,5 % безработица и 6,4 % инфлация. За 2023 г. прогнозите за растежа на БВП са в диапазона 0,1–3,8 %, а прогнозите за средногодишната инфлация са в диапазона 5,2-8,0 %“, обясни служебният финансов министър Росица Велкова.
Според нея, приходите по КФП за 2023 г. спрямо разчетите по актуализираната програма за 2022 г. бележат номинален ръст от 5,9 млрд. лв., от които данъчни приходи – 3,1 млрд. лв., в т.ч. 0,2 млрд. лв. от местни данъци, осигурителни вноски – 1,6 млрд. лв., неданъчни приходи – 0,7 млрд. лв. и помощи и дарения – 0,5 млрд. лева.
При него се запазва намалената ДДС ставка от 9 % за доставките на централно отопление и на природен газ до 01.07.2023 г., което ще доведе до загуба за бюджета от 71,3 млн. лв. Запазва се ДДС ставка от 0 % за доставките на хляб и на брашно до 01.07.2023 г., поради което в хазната влизат 80,3 млн. лв. по-малко. Остава да действа освобождаването от акциз на ел. енергията, природния газ и LPG (като моторни горива) до 01.07.2025 г. – загуба от 185,2 млн. лв.
Продължава прилагането и през следващите години на увеличен размер на данъчните облекчения за деца. Увеличеният праг за регистрация по ДДС, който ще влезе в сила от 01.01.2023 г. носи загуба в размер на 110 млн. лв. От същата дата започва да се прилага ставка от 20 % за ДДС за определени стоки и услуги.
Кои разходи растат догодина? Номиналният им ръст е 11 млрд. лв. От тях: разходи за персонал – 1,9 млрд. лв., социално и здравноосигурителни плащания – 4,9 млрд. лв., в т.ч. пенсии – 3,7 млрд. лв. Капиталовите разходи са с 3,1 млрд. лв. повече. За индексиране на разходите за строителство са отделени 0,4 млрд. лв. Разходите за отбрана са разчетени на 1,85 % от БВП, разходи за лихви – 0,2 млрд. лв., вноската в бюджета на ЕС е 300 млн. лв., а разходите за издръжка са с 600 млн. лв. повече. Най-голям е ръстът в средствата за персонал в системата на МВР- 350 млн. лв., следват Министерството на отбраната с 200 млн. лв. повече
При тези допускания, дефицитът по КФП през 2023 г. ще бъде 6,6 % от БВП или 11,6 млрд. лв., или влошаването спрямо актуализирания бюджет за 2022 е в размер на 5,3 млрд. лв., а размерът на новия дълг е 15,9 млрд. лв..
Третият вариант не бе представен, но според запознати, предвижда отпадане на отстъпката от 25 ст. за литър гориво, отпадане на диференцираните ставки по ДДС, както и замразяване на минималната заплата и възнагражденията на чиновниците.
В приходната част очакваме преизпълнение на приходите от 250 млн. лв., това се дължи на увеличение на заплатите. Имаме повишена събираемост на приходите, ръст на общата събираемост на данъчните и осигурителните задължения – от 17,95 % към 31.07.2022 г. до 22,65 % към 30.09.2022 г. Има и ръст на събираемостта на нововъзникналите данъчни и осигурителни задължения – от 60,31 % към 31.07.2022 г. до 67,89 % към 30.09.2022 г. Също така очакваме 2,6 млрд. лв. да постъпят от първо плащане по ПВУ през месец декември“ – обобщи Велкова. По отношение на разходите се очаква икономия от 1 млрд. лв. в частта на капиталовите разходи по ПВУ. По план капиталовите разходи са в размер на 8,4 млрд. лв. Очакваното изпълнение на капиталовите разходи е в размер на 6,7 млрд. лв., от които до деветмесечието са изразходвани 2,6 млрд. лева. Планираният дефицит за 2022 г. на касова основа е 4,1 % от БВП, а очакваният е 3,4 % от БВП. На начислена основа планираният дефицит е 6 % от БВП, а очакваният е 5,4 % от БВП. В момента поетият дълг е 7 млрд. лева.