Без модерни технологии не оцеляваш, казва председателят на Българската минно-геоложка камара

Хората са добре мотивирани, средната заплата в бранша е 2370 лева. При нас всичко е светло

- Г-н Драганов, как минната индустрия преживя последната година, която сякаш беше напрегната?

- Като цяло 2022-а беше една от добрите години в историята на индустрията със силно начало при цените на някои метали и въпреки постепенното затихване към края на годината и по-лошата конюнктура.

- Колко милиарда лева произведе минният бизнес и къде се нарежда в сравнение с предходни години? Вярно ли смятам, че бележи рекорд за 10 г.?

- Към 4,2 млрд. лева е стойността на произведената продукция, което е ръст с 13% - най-високият за последните 10 години.

- А настоящата година каква е дотук?

- Цените слязоха на по-ниски нива, за момента се успокоиха на едно приемливо равнище. Но е много сложна ситуацията на световно ниво - състоянието на китайската икономика, войната в Украйна, така че има много фактори, които влияят на цените в отрасъла. Ако казваме, че металните полезни изкопаеми зависят от световната конюнктура, то индустриалните минерали, нерудните изкопаеми, скалнооблицовъчните материали зависят от местната икономика. Общо просперитетът на икономиката обаче винаги предполага търсене и оттам растеж и на добивния бизнес.  

- Отминалата година беше кризисна откъм цени на природен газ и на електроенергия, но помощта със свръхпечалбите на енергетиката, която ще продължи до края на тази година, помогна на индустрията да не влезе в криза, а да е в растеж. И при вас ли е така?

- Така беше - криза с цените на електроенергия и газ, но програмата на правителството за компенсации оказа доста благотворно влияние върху отрасъла да се справи успешно. При такива пазарни цени, както се случи в съседни държави, някои мини прекратиха дейността си.

- Но пък високите цени на електроенергията се отразиха добре на въглищната индустрия. 

- Това помогна на въглищната индустрия и конкретно на “Мини Марица-изток” и другите мини, които добиват въглища, да поемат глътка въздух. Но след това цените рязко паднаха и сега ситуацията е сериозна.

- Почетният председател на камарата проф. Николай Вълканов казва, че в период на възход на индустрията тя инвестира в техника и технологии, за да може да преживее кризисни периоди. Тази философия на собствениците на компаниите все още ли е актуална?

- Това е неписано правило. Индустрията е изключително капиталоемка. Без сериозни инвестиции няма как да просъществува, няма как да се подготвя за кризи. Големите, а и по-малките компании правят непрекъснато инвестиции, за да отговорят на съвременните изисквания за качество на продукцията, за организацията на труда и мотивацията на хората. Има изисквания за опазване на околната среда. В последните години инвестициите непрекъснато нарастват, четирите големи компании влагат например около 300 млн. долара на година. Това са пари от приходите ни, трябва да ги изкараш. И нека да е ясен още един факт, ако говорим за благородните и цветните метали - злато, сребро, мед, олово, цинк - съдържанието им в рудите непрекъснато намалява. В момента в България се разработват находища на мед, които са най-бедните в света. Има едно-единствено находище с по-ниско съдържание, то е в Швеция - Айтик. 

- Но вие печелите.

- Да, печелим, разработвайки находища с много ниско съдържание на метали в рудата, и трябва да вкарваме модерни технололии, иначе няма да оцелеем. В миналото се казваше, че България е богата на бедни минерални ресурси. Когато в света съдържанието на мед беше 0,6 на сто в тон руда, при нас в находищата бяха 0,35 - 0,40. Сега се експлоатират находища с 0,4%, ние сме на 0,28 - 0,26% на тон.

- 19 102 души са заетите в минната индустрия и средно всеки е произвел през миналата година 219 572 лв., или 15 на сто повече. А как е със средните заплати?

- Като цяло хората са добре мотививирани, средната заплата в бранша е 2370 лева. При нас всичко е светло.

- Наистина ли всичко е светло?

- За членовете на БМГК  - гарантирам. В рудодобива например  всичко се продава на борсите, зависи от борсовата цена, няма как да минеш извън такива сделки. При заплатите се плащат пълните осигуровки. Неслучайно хората, които се пенсионират, получават много високи пенсии. Има някои, които стигат 3400 лв., но общо пенсиите - говоря от редовите служители до тези с категория труд, са от 1600 до 3200 лв. Има пенсионирани отпреди няколко години, чиите пенсии вече надхвърлят тавана, но получават до лимита от 3400 лв. Служителите ни са доволни, че са осигурявани върху пълния си доход.

- С добива нарушавате екологичното равновесие, но възвръщате ли го?

- Повече или по-малко добивът взема нещо от природата, оказва въздействие върху околната среда. Стремежът на фирмите е дейностите им да бъдат приведени според екологичните изисквания. Това отнема доста ресурси и време. Нямам информация някой по някакви причини да не изразходва необходимите средства, за да отговаря на изискванията. 

- Министърът на  енергетиката Румен Радев каза, че концесиите във ведомството му едва ли не са били спрени. Нещо променя ли се?

- Не бяха спрени, включително и в последните дни на служебното правителство бяха подписани концесионни договори, но беше по-тромаво. След като влезе новото правителство, нещата се забързаха.

- По-динамично ли се действа?

- Действително е така, а и в минната камара не са постъпили сигнали за забавяне. Поне към настоящия момент. 

- Девизът на компаниите в минната индустрия “Силни заедно” в какво намира изражение? 

- В подкрепата, когато някое от дружествата има проблеми. Според мен девизът е хубав и е точно за индустрията, която ние представляваме. Заветът на св. Иван Рилски е да бъдем единни и в мир помежду си. Реално девизът ни отразява завета. 

- Какво ново се случва в партньорството в дуалното образование при средното и с подготовката на специалисти във висшето?

- Имаме на териториите на общините, където са находищата ни, профилирани гимназии с паралелки по специалностите.

- “Произвеждате” си хората, а те остават ли?

- Една част остава, а и ние нямаме безкрайни възможности за наемане на работна ръка. Самата индустрия си изгражда кадри, които от ученическата скамейка да знаят къде отиват, какво ги очаква като растеж в професията, като възнаграждение. По отношение на висшето образование всичките дружества предлагат стипендии. В момента в летните месеци вървят стажовете на студентите. И от тях една част остава, друга - търси реализация в чужбина. За кадрите, които произвежда минно-геоложкият университет, има огромен глад в света.

- И те хващат пътя, така ли?

- Професионалният път на един такъв специалист по света не е като за цял живот. Когато човек е по-млад, отива да поработи, да натрупа опит и като му отраснат децата, се връща. Няма съществена разлика в заплащането на добрите, доказаните специалисти по света и в България. Да го вземеш от Гърция, Швейцария или Испания, те и у нас ще получат адекватното заплащане. А условията примерно в Австралия или в Южна Америка са ужасни. Не говоря за професионалните, те са добри, но мините са далече от населени места,  те са в пустинни области.

- Откъде са се върнали вашите хора?

- Последният, който се върна, е бил в Индия и в Гърция. В момента един от специалистите иска да се върне от Канада, водихме разговори. Непрекъснато има обратното движение, интерес на хора, които са били навън, да си дойдат. България e хубава страна въпреки всичко. Условията, които страната ни предлага в този отрасъл, са много добри - подходящ климат, добра инфраструктура, живот в градска среда, което навън не се среща толкова често.

Може да го потвърдят колеги, които са работили в чилийски мини, да не говорим за австралийските или африканските. В Африка има доста българи. Условията у нас се доближават до много развитите европейски държави като Швеция и Испания. 

- Има ли инвестиции на минната индустрия извън България освен тази на “Минстрой” в Северна Македония?

- Да, има българско дружество, което е инвестирало и има дял в минна компания в Испания. Но нямам информация за други проекти, които са изцяло на български компании. Не са толкова лесни инвестициите в чужбина, първо трябва средата да е предвидима, да има сериозен финансов ресурс и мощна държава, която да ги подкрепя. Това са САЩ, Русия, Япония, Китай, ние сме малка страна. 

- Безспорен факт е, че имате устойчиво сътрудничество с населените места, където минната индустрия осъществява добива. 

- Приносът ни е видим. Всеки, който отиде в общините, в които се развива такава дейност, може да направи разликата каква е инфраструктурата с тази в съседната община. Да види какво е качеството на живот на хората и да сравни със съседния регион. Естествено, това води до по-скъпи услуги и стоки, но хората могат да си го позволят. Партньорството ни зависи и от усилията на ръководствата на общините. Ние винаги сме се стремяли да откликваме, да подпомагаме, защото трябва да вървим ръка за ръка, след като осигуряваме поминък и перспектива на хората, които живеят на територията им.

- Има ли търсене и проучване на полезни изкопаеми?

- Вървят, макар и по-бавно. Най-интензивни в момента са проучванията в Източните Родопи, най-вече за потенциала им за добив на благородни метали. Доста фирми се занимават, рисково е, скъпо е. Проблемът в България е, че след 1989 г. тя спря да инвестира в геоложки проучвания. Добре проучена страна сме, но има още много да се търси. Лично мое мнение е, че по подобие на развитите държави и у нас трябва да има национална геоложка служба и държавата да инвестира в доизучаване на геологията на страната. След това да продава проучванията на компаниите, които проявяват интерес. 

- Очертават ли се нови находища?

- Съществуващите големи находища имат ресурс за още 10 - 20 години. Това е период, в който да се прецени възможността за разработването на нови. Непрекъснатото понижаване на съдържанието на метали в рудата ще доведе до възможност за увеличаване на живота им. Ако в следващите 15 - 20 г. ще работим на 0,26%, като гледам тенденцията в Швеция, с прилагането на новите технологии и ефективност ще стигнем до 0,2%. Това ще направи някои потенциални находища у нас перспективни. Нуждата от мед ще расте във връзка с всички цели, които си е поставил ЕС - за зелен преход, електрификация, електромобили.

- На Европа ѝ трябват и редки метали, проучват ли се такива у нас?

- Навремето имаше предприятие “Редки метали”, беше ликвидирано заради уранодобива, но покрай него те се занимаваха и с останалите редки метали. С тази дейност в момента не се занимава никой - това са литий, галий, германий и други, които са в основата на електрониката.

По отношение на галия, който се намира в оловно-цинковата индустрия, това не е проблем на минната индустрия, а на металургията дали може да го извади от концентрата, който им продаваме. В света е прието под определен процент съдържание металургията да не плаща метала в концентрата. По отношение на германия не зная да имаме потенциал, не е добре проучен. Но 30 години у нас не е вложен и лев в проучването на редките метали и това трябва да се промени, за да знаем какъв потенциал имаме. Това не са евтини дейности, голяма част от анализите трябва да се правят в чужбина. И тук според мен е ролята на държавата.

Но преди това някой трябва да седне с исторически събраната информация от проучванията в миналото, да я обработи, да я анализира и да каже - има перспектива там и там. Това могат да го свършат студентите под ръководството на техните професори и доценти. Ако искаме да сме независими, трябва да проучим собствените си ресурси.