"Кентавър" е изграден върху данни от психологически експерименти
Човешкият ум и начинът му на работа са сред най-любопитните теми, които вълнуват както учените, така и обикновените хора. Можем да взимаме бързи решения, като например какво да хапнем на закуска или коя блуза да си облечем, но и да се справяме с невероятно трудни задачи – като проектиране на ракети или намиране на лечение за сложни болести. Умеем да се учим от малко примери, да разсъждаваме логически, да изследваме, да бъдем любопитни и креативни. Комлексността на всички тези процеси, на сложните връзки, които правим, и гъвкавите възможности за реакции превръщат човешкия ум в най-любопитната и трудна за разгадаване “машина” в света. С все по-бързото развитие на технологиите учените са много по-близо до отговорите на това как работи човешкият ум благодарение на нов компютърен модел, който мисли като човек.
Вдъхновен за името си от гръцката митология, компютърният модел “Кентавър” съчетава изкуствен интелект и човешка психология. Създаден от международен екип учени, той представлява “основен модел на човешкото познание”, създаден чрез обучение върху мащабен набор от данни за човешко поведение.
“Кентавър” е базиран на Llama 3.1 – един от най-модерните езикови модели на Meta AI. Но не просто говори човешки език, а е обучен да мисли като човек.
Какво липсва в досегашните модели?
Повечето от тях са специализирани да решават една задача и само нея. Един модел може да бъде отличен в разпознаване на лица, друг – в превеждане на текст, а трети – в игра на шах. Но нито един не може да прави всичко наведнъж като човешкия ум. Да вземем за пример известния AlphaGo – компютър, създаден от Google DeepMind, който победи най-добрите играчи в света в древната логическа игра го. Това постижение е впечатляващо, но AlphaGo не разбира нищо извън тази игра. Не може да разсъждава за други ситуации, нито да учи нови задачи самостоятелно. В науката за човешкото поведение ситуацията е сходна. Теории като “теорията на проспектите” обясняват как хората правят избори, но не казват нищо за това как учим, планираме или се адаптираме към нови ситуации.
Казано с други думи – човешкото мислене е универсално, а повечето модели са ограничени.
Тук се появяват “Кентавър” и данните, върху които е изграден
Зад възможностите му стои най-голямата база данни от психологически експерименти досега, наречена Psych-101. Тя съдържа 160 експеримента, обхващащи разнообразни области като вземане на решения, памет, учене, планиране, икономическо поведение и логическо разсъждение. Общо базата включва над 10 милиона човешки избора, като за всеки участник е записано цялото му поведение стъпка по стъпка.
“Кентавър” е настроен върху тези данни с помощта на специална техника, наречена QLoRA. Тя позволява добавяне на малки модули към езиковия модел, които се обучават без да се променя оригиналният код. Така учените запазват стабилността на големия езиков модел, но му добавят “психологическо мислене”.
След обучението учените подлагат “Кентавър” на различни тестове. Оказва се по-добър от всички досегашни модели, като предсказва човешко поведение по-точно от всички специализирани когнитивни модели. Освен това се справя отлично и с експерименти, които не са му били показвани. Друг любопитен резултат е свързан със симулирането на реално човешко поведение – когато се остави да “играе” сам, “Кентавър” показва реакции и стратегии, които напомнят на реални хора. Дори различията между индивидуалните участници се отразяват в поведението на модела. Не на последно място разграничава човешко от не-човешко, когато се изправи пред задачи, в които трябва да познае дали отговорите са от човек, или от компютър,
Възможностите на “Кентавър” му намират приложение в много сфери от живота. Той може да се използва за анализ на човешкото поведение в сферите на психологията, маркетинга и образованието. Оказва се отлична възможност за симулации на експерименти, без необходимостта да се търсят участници. От изследователска гледна точка “Кентавър” може да бъде добър помощник в откриването на нови стратегии на мислене и изследването на индивидуални различия, както и на прецизно предсказване на реакции в различни ситуации.
“Кентавър” е още в началните етапи на своето развитие. Екипът учени, които стоят зад ИИ модела, планира да разшири Psych-101, като добави още данни от области като психолингвистика, социална психология и клинична психология. Целта е да се създаде най-голямата универсална база за човешко поведение, достъпна за обучение на нови модели и провеждане на изследвания.
В крайна сметка едно е сигурно – “Кентавър” е смел и обещаващ опит да се създаде унифициран модел на човешката когниция – нещо, към което психолозите се стремят от десетилетия. След толкова много работа с тесни модели и отделни теории може би е време за нещо по-голямо, което да комбинира силата на машината с дълбочината на човешкия ум. Той не просто разбира езика, а имитира нашето мислене и поведение и може да се окаже новото “огледало”, в което да видим как мислим, учим, избираме и се променяме.
