България може да бъде лидер в прехода към добив на минерали и редкоземни метали с напреднали технологии

Кристи М. Роджърс съосновател на Principal to Principal и управляващ партньор на P2P Strategies - компании за стратегическо позициониране, действащи на най-високите нива в бизнеса и правителството. Тяхната цел е да прилагат конструктивни подходи и да помагат на организациите успешно да се справят със сложни предизвикателства. С 2P2, през април 2020 г. Кристи основа Global Supply Chain Task Force, която през 2024 г. се разви в PRISM - организация с нестопанска цел. Кристи М. Роджърс участва в организираното от PRISM събитие "Financing the Stone - проекти с бързо изпълнение в Централна и Източна Европа", което се проведе в София.

.

- Г-жо Роджърс, защо критичните минерали и редкоземните елементи са толкова важни и за кои сектори са от решаващо значение?

- Тези ресурси са в основата на съвременното общество и технологии. Те присъстват във всичко — от смартфони, компютри и домакински уреди до електрически автомобили, бойни самолети като F-16, системи за отбрана, медицинска апаратура и дори рентгенови технологии. Без достъп до критични минерали и редкоземни елементи, съвременното производство и иновации просто не са възможни.

- А възможно ли е Западът да постигне независимост в добива и преработката?

- Искрено вярвам, че е възможно, но този процес ще изисква безпрецедентно ниво на сътрудничество - между САЩ и Европа, между правителствата и частния сектор. Това е стратегическо предизвикателство, което трябва да бъде посрещнато колективно още днес.

- Каква може да бъде ролята на Балканите и на България в частност в добива на тези толкова необходими ресурси?

- България разполага със значителни ресурси, включително мед и въглища. Днес въглищата могат да бъдат рафинирани с помощта на модерни технологии, извличащи така необходимите редкоземни елементи. България има значителни находища на мед, a медта в момента е много търсена, особено за енергетиката. Има реални възможности за разширяване на рафинирането и добива в страната, което да доведе до нови работни места, икономически растеж и енергийна сигурност. Това поставя България в стратегическа позиция да стане ключов играч в Европа.

- Широкоразпространено мнение е, че въглищата трябва да останат в миналото. Имат ли бъдеще в съвремието и какво е то?

- Съвременни изследвания, като тези от университета в Северна Дакота, показват, че кафявите въглища могат да бъдат използвани за извличане на редкоземни елементи по по-екологичен и ефективен начин. Това открива нови възможности за България — преработка на съществуващите въглищни ресурси с цел извличане на редкоземни метал, като германий и галий. Това не е връщане към въглищата от миналото – това е преоткриване на техния потенциал. България може да бъде лидер в този преход.

- Може ли страната ни да се възползва икономически от настоящата глобална геополитическа и икономическа ситуация?

- Технологичната трансформация на въглищния добив и извличането на редкоземни метали ще създаде нови индустрии, нови работни места, нови енергийни потребности. Ако това се съчетае с проекти за малки модулни реактори, които вече са сред основните цели на Националния комитет на България в Световния енергиен съвет, тогава говорим за цялостна икономическа екосистема. Това може да е новият индустриален ренесанс на България.

- Какви са най-важните изводи, до които достигнахте на организираното от PRISM събитие Financing the Stone?

- Предизвикателствата, свързани с достъпа до критични минерали и редкоземни минерали, не засягат само САЩ или ЕС - това е глобален проблем. Събитието показа, че всички са готови да работят заедно като екип, за да се отговори на това немалко предизвикателство. Посланието беше ясно: има политическа воля, индустриална подкрепа и стратегическа посока. Сега е време да действаме за нашата колективна икономическа и национална сигурност.

- С кои местни компании си партнирахте за това събитие и кои подкрепят инициативата?

- Партньори на събитието, без които то щеше да бъде напълно невъзможно, бяха Nomad Energy, Българският енергиен холдинг, Министерството на енергетиката, Pangea Global, Националният комитет на България към Световния енергиен съвет и други. Всички те изиграха ключова роля, а форумът е отличен пример за ефективно публично-частно партньорство.