Търсят се алтернативи, тъй като 15% от глобалните емисии идват от животновъдството
Масло за ядене от въглероден диоксид или изкопаеми горива. Не звучи особено апетитно, но Бил Гейтс се кълне, че има вкус на съвсем истинско масло, и се съгласява да инвестира в компанията, която го разработва.
Американският стартъп Savor планира да пусне продукта си на пазара за масовия потребител през 2027 г., а сега можем да се почерпим с шоколадови бонбони с тяхното масло. Ресторанти, пекарни и доставчици на храни вече работят с компанията.
Защо обаче е нужно да се произвежда такъв продукт? Земеделието в момента използва повече от половината от обитаемата земя на планетата. За да има място за селско стопанство, се изсичат гори и това е основна причина за емитиране на парникови емисии. Промяната в използването на земята за производство на палмово масло само в Индонезия и Малайзия е причинила милиарди тонове емисии въглероден диоксид от началото на века. Отделно торовете също са огромен източник на замърсяване. Затова основен фокус на много стартиращи компании в момента е да намерят начин за производство на храна без земеделие.
“Ние искаме да живеем в свят с естествени домати, авокадо и броколи. Но също така искаме да имаме достатъчно калории за хората. Реалността е, че ако се опитваме да се храним единствено с естествени методи, няма да разполагаме с достатъчно земя, за да го направим”, казва основателката на Savor Катлийн Александър.
Тя е учен и инженер и заедно със сътрудника си Иън Маккей започват да търсят решение на проблема с изменението на климата по време на пандемията от COVID-19. Фокусират се върху алтернативни начини за производство на храни. Осъзнават, че заради химическата им структура синтетичното производство на мазнини може да се случи много по-лесно, отколкото на въглехидрати и протеини. И решават да направят масло от въздух и вода... буквално.
Процесът представлява въглероден диоксид, дори такъв, отделящ се от индустриално производство, който се обработва с топлина и водород, за да бъде преобразуван във вериги, които след това се смесват с кислород, за да се получат мазнини. А те могат да се превърнат в говежда лой, мляко или палмово масло. Според компанията те
използват същите съставки, които се съдържат и в естествените мазнини,
просто ги взимат от други източници. И добавят естествени овкусители и оцветители като розмарин и бета-каротен.
Макар че на практика това си е индустриално производство, то все пак използва хиляди пъти по-малко енергия от земеделието.
Голяма заслуга за истинския пробив на това изобретение се дължи на много наподобяващия на истинска животинска мазнина вкус. В момента той е изключително трудно постижим от растителните мазнини, които се опитват да заменят месото и млечните продукти.
Още по-невероятно звучи продуктът на холандската компания Redefine meat, която
принтира по 500 тона пържоли месечно
Нейният 3D принтер използва мастило от стволови клетки от растителни продукти като соя, които престояват няколко седмици в биореактор, пълен със серум с хранителни вещества. Там те се размножават, взаимодействат и се диференцират в мастни и мускулни клетки. Получава се култивирана месна каша – пастообразна кайма, която се прави на пържола от роботизирана ръка. Това не е единственият опит за 3D принтирано месо, в Япония например, в Университета в Осака, се разработва най-скъпото говеждо вагу месо.
Предвид рекордно високите цени на кафето в момента, предизвикани от климатичните изменения – голямата суша и емисии на парникови газове, които застрашават площите, подходящи за отглеждане на кафе, стартъпи започнаха да търсят алтернативи и за производството на любимата по цял свят напитка. Някои използват остатъци от храна като хляб, соя, които ферментират със специални микроби, след което се пекат и смилат като кафеените зърна, отключвайки същите летливи ароматни вещества. Друга компания прави комбинация от рециклирани костилки от фурми, рамон, сминдух и слънчогледови семки, просо, лимон, гуава, моркови, ягодови и картофени фибри, черни плодове арония, зелени банани и фруктоза (с кофеин от зелен чай). Въпреки това все още повечето алтернативи се смесват с истински кафе зърна.
Същата е ситуацията и с какаото – реколтите са застрашени, а цените на пазарите хвърчат нагоре. Освен това, като изключим говеждото месо, черният шоколад е храната, отделяща най-много въглерод. В производството се използва и изключително много палмово масло, отговорно за масово обезлесяване в Африка. И в тази сфера вече има доста компании, които използват алтернативи на какаовите зърна като ядки, гроздови семки, масло от ший, рожков и други. Има и по-иновативни методи, базирани на клетъчна технология, които извличат клетки от какаови растения и ги култивират.
Хибридни продукти са популярни и при месната и млечната промишленост. Там също постоянно се разработват заместители на животинските продукти с такива на растителна основа. Намаляването на количеството животински протеин в даден продукт и замяната му с нисковъглеродни алтернативи е ефективна стратегия за намаляване на емисиите.
И в тези сфери се разработват методи за производство на клетъчна основа. Канадският стартъп Opalia възнамерява скоро да пусне
първите в света млечни продукти, създадени без крава
“Първата стъпка беше създаването на нашата патентована клетъчна линия от говежди млечни клетки от тъкан. Тъй като имаме безсмъртна клетъчна линия, не е нужно да събираме повече тъкан от кравата. Просто казано, ние отглеждаме клетките си и след това индуцираме лактация”, обяснява главният изпълнителен директор Дженифър Коте пред специализирания сайт greenqueen.
“Едни и същи клетки могат да произвеждат мляко за продължителни периоди от време. Не е нужно да регенерираме клетките си всеки път, когато събираме млякото, произведено от тях. Това прави нашия процес много рентабилен. Събраното мляко следва подобен процес на обработка като млякото, произведено от крави в млечни ферми. Ние обаче не пастьоризираме млякото си, защото то не съдържа бактерии”, добавя тя.
От години вече се разработва и култивирано в лаборатория месо – на практика клетки от истински животни се размножават в лабораторни условия. В световен мащаб около 70 милиарда сухоземни животни се колят всяка година за храна, като пилетата са най-много от тях. Приблизително 300 милиона говеда се убиват годишно, пише "Нешънъл джеографик". Съответно въздействието върху околната среда от храненето на всички тези животни е огромно. 67% от културите, отглеждани в САЩ всяка година, не хранят директно хората, а се дават за храна на добитъка. Селскостопанското замърсяване може да засегне повърхностните и подземните води, а животновъдството е отговорно за 15% от глобалните емисии на парникови газове. Култивираната храна на теория може да реши тези проблеми, а и не само. Тъй като тя се отглежда контролирано, би трябвало да е по-здравословна, без да съдържа химикали.
Все още обаче не е сигурно дали производството на тази храна няма да има все такъв голям въглероден отпечатък. Засега е и твърде скъпо и невинаги вкусът е толкова истински. Но храните от бъдещето стават все по-популярни, а с мащабирането на процеса, тези недостатъци би трябвало да бъдат преодоляни.
