Ако изливате там чувства, се смразявате с колеги и рискувате работата си. Не само сегашната - и следващите
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Обидени сте на Баничарова. Тя се ядоса на случка в работата, изля силните си емоции със силни думи в социалните мрежи, като засегна всички колеги, даже и шефа. Естествено, Баничарова сподели своята си гледна точка, която съвсем не беше обективна. Но и обективна да беше, пак не са социалните мрежи мястото, на което да се разказва кой какво направил, казал и рекъл.
Изключително неприятно ви стана, приемате това за нелоялност към екипа. Вече никак не ви се ще да работите с Баничарова. Другите мислят същото, чувстват се унизени и всички вкупом много се надявате тя сама да се махне. Госпожата обаче съвсем не осъзнава какво е натворила и смята, че абсолютно нормално е "изразила себе си".
Съвсем прави сте да ви е неприятно - наистина е непочтено човек да разказва за професионалния си живот в социалните мрежи, особено пък като форма на отмъщение към колегите и/или към работодателя. И е много недалновидно.
Може да изпита моментно облекчение на негативните си чувства, но рискува да си загуби работата и трудно да си намери друга. Никой не обича хора, които не знаят мярката. Не иска в екипа служител със съмнителни ценности, колкото и добър професионалист да е. Почтеността е основно морално качество, липсата на което може да застраши и отношенията в екипа, и резултатите му.
Много се говори за тормоза в социалните мрежи, което наистина е голям проблем, но значително по-малко за вредите, които човек може сам да си нанесе, когато разголва там себе си. Вероятно защото се смята, че възрастните хора първо мислят, после постват.
Но някои толкова са свикнали да споделя в социалните мрежи от закуската през служебната задача до вечерното си питие, за тях това е естествен процес като дишането, че не се сещат какво впечатление оставят за себе си с тази информация за заниманията, предпочитанията, интересите, личния си живот.
За няколко лайка повече всичко, що им е на ума, им е и на профилите. Пълно обсебване, хигиена нулева, както се пееше в една песен.
Те си се харесват, смятат, че ще ги харесат колегите и деловите партньори, като видят как се кефят на парти, да речем. А няма да се запитат дали на този явно подпийнал човек, изразяващ несвързани мисли, може да се има професионално доверие. Показват се и изобщо не се замислят дали чрез своя съмнителен имидж не накърняват и имиджа на компанията, в която работят.
Всеки прекарва свободното си време, както намери за добре. Но умният не се показва публично в двусмислено състояние.
Избягва и да се хвали с луксозен живот. В кое лъскаво заведение или на кой екзотичен остров посрещнал Нова година, да речем. За какво му е да привлича завист. Особено ако фукните му ще разгледат колегите, с които пет дни в седмицата се трудят бюро до бюро за пари, нестигащи за такива екстри.
Дори те да не изпитват точно завист, най-малкото слагат етикет "Този не е един от нас" и подсъзнателно или съзнателно се дистанцират. Което безспорно усложнява изпълнението на общи задачи, пък и общуването в почивките.
Още по-тъпо е "обнародването" на случки от работата, дори споделянето на успехи. Човек се радва и не се усеща как героизира себе си, а подценява колегите си. С което, разбира се, им оставя горчиво усещане.
А пък публикуването на негативни случки граничи с глупост. Не само защото подобни постове могат да бъдат сметнати за оронващи реномето на компанията и да доведат до уволнение. Има такива казуси и служителите не са спечели съдебните дела срещу работодателите си.
По-същественото е, че споделянето на конфликти, спорове или на отрицателни мнения за колеги отравя отношенията в екипа, които несъмнено са фактор за ефективността и успехите му. Вярно, с колегите сте се събрали да работите, а не да се обичате. Но когато не можете да се понасяте, не можете и добре да работите заедно. А това вече е проблем за компанията, целта на която са високи резултати.
Липса на елементарна логика е човек да изплиска в социалните мрежи кофа помия срещу работата и колегите си, а после да смята, че могат да си я карат заедно, сякаш нищо не е било. Обикновено техният отговор е социално изключване. Много по-категорично, отколкото ако е бил непремерен при общуване на живо. Като се ядоса, на момента човек може да засегне колега. Но не може да е толкова спонтанен, че да не преброи поне до пет, преди да изрази чувствата си в социалните мрежи.
Колегите го изолират, защото са публично обидени. Стараят се да контактуват възможно най-малко с него, защото го смятат за непочтен и му нямат капка доверие. Та следващия път той отново може да разкаже случка от своята си гледна точка, да манипулира, да обвинява, да им лепи етикети, да ги дискредитира, за да им отмъсти, за да оправдае или възвеличи себе си.
Нататък единственият разумен изход на този човек е да си намери друго място, като междувременно си вземе урок от грешките и се постарае да не ги направи пак.
Само че при публични откровения за отношенията на старата намирането на нова работа може да е голям проблем. Нормално е специалистите по "Човешки ресурси" да се поинтересуват и в социалните мрежи що за кандидат иска да влезе в екипа. Във всички социални мрежи, не само в "Линкедин".
По-вероятно е професионалната му компетентност да не е достатъчна, за да бъде назначен, ако чрез собствените си откровения е показал лош морал и неумение да взаимодейства в екип. При повечето длъжности приносът за добрата колегиална атмосфера има не по-малка тежест, отколкото евентуалният принос от изпълнителските умения на този служител. И би могла да наклони везните в обратна посока при решението дали човекът да бъде назначен или отхвърлен като неподходящ.
Накратко, човек винаги трябва да мисли какво извършва - и на живо, и дигитално. Но социалните мрежи са по-коварни и категорично не са място, където да изразявате себе си, без да се самоконтролирате какво впечатление създавате и дали не вредите на професионалното си реноме. Ако не проявявате здрав разум, може да си нанесете непоправими дългосрочни вреди.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
Лесни трикове за самоувереност - важното качество за професионален успех
Кой шеф е "мажоретка" и защо е вреден за кариерата ви
Хитрина, за да ви хареса шефът, колега, партньор – повтаряйте името му
Кога вълшебната думичка "Извинявай" вреди в деловия живот и как да се отървете от паразита
20 въпроса помагат за професионален успех през новата година
11-те божи заповеди на успешните и доволни професионалисти за 2026
Формулата 1-2-48 за ефективност в кариерата
Предколедно четиво само за шефове: За какво работят хора (освен за пари)
Платиненото правило за успех в професионалния живот
Мислене отзад напред, или как ретроградният анализ ускорява успеха
12 трика да се избавите от MMS – гадния понеделнишки синдром
