Прогноза на МВФ ни отреди 30-о място сред

41 европейски икономики

За 4 години - до 2030 г., България може да изпревари Гърция по брутен вътрешен продукт на човек и да заеме 30-о място от 41 европейски икономики. Това е записано в последната прогноза на Международния валутен фонд (МВФ). Според нея Гърция ще бъде 32-а, а държавите от Западните Балкани – Сърбия, Черна гора, Северна Македония, Албания и Босна, ще заемат местата от 34-о до 38-о.

Статистиката за 2025 г. отчита БВП на глава от населението в България 42 816 евро, а на Сърбия е с над 10 хиляди евро по-малък - 32 724 евро. Експертите на фонда прогнозират тази разлика да се запази и през 2030 г., когато ние ще достигнем 56 360 евро БВП на човек, а Сърбия 44 458 евро.

Докато България постепенно ще подобрява позицията си, очакванията за Гърция са тя да продължи да регистрира най-голям спад, слизайки няколко места надолу в класацията.

Въпреки положителния тренд страната ни все още се очертава да бъде в групата на тези с най-нисък БВП на човек в ЕС в номинално изражение. То е над 5 пъти по-малко от лидера в класацията Люксембург.

Нивото на доходите и през следващите 4 години ще остава най-високо в Северна и в Западна Европа, прогнозират от фонда. Очаквано разместване ще има и сред най-богатите. Според фонда Ирландия ще оглави класацията по БВП на човек до 2030 г., след като изпревари досегашния водач Люксембург.

Следващите три места след новия лидер се очаква да бъдат заети от Норвегия, Швейцария и Дания.

Сред петте най-големи икономики в Европа, Германия се нарежда на най-високо място – 12-о, следвана от Франция (15-о) и Обединеното кралство (16-о). Италия е на 18-о място, а Испания е най-ниско от петте – на 22-ро.

Последните девет позиции са доминирани от страните - кандидатки за ЕС, като Украйна, Косово и Молдова. Турция е аутсайдерът сред тях, като се очаква да се класира на 29-о място през 2030 г., което е над позициите на три пълноправни членки на ЕС: България, Латвия и Гърция. 15 държави ще запазят позициите си до 2030 г.

Класирането по паритет на покупателна способност, което коригира ценовите разлики между държавите, води до някои промени в сравнение с това по брутен вътрешен продукт на човек от населението.

Например Малта, Румъния, Полша и Турция

са класирани значително по-високо по

покупателна способност,

отколкото по БВП в номинално изражение.

При Естония, Обединеното кралство, Исландия и Латвия има обратната зависимост - класирането по паритет на покупателната способност изостава значително от номиналните им позиции.

На върха на класацията тези разлики са особено драстични. Ирландия и Люксембург например са с известно отклонение с прогнозиран БВП на глава от населението съответно със 168 000 евро и 154 000 евро и са почти изравнени. До тях

остават Норвегия и Швейцария,

като се очаква и двете да надхвърлят 106 000 евро до 2030 г.

Сред големите икономики Германия има най-висока покупателна способност от 86 000 долара, (приблизително 79 000 евро), а Испания е най-слаба с 66 000 долара (или 61 000 евро) - разлика от около 31%.

Очаквано, най-тежки са прогнозите за държавите, които

тепърва кандидатстват да влязат в ЕС

Почти всички сред тях ще имат 46 000 евро на човек БВП към 2030 г., но някои ще останат на ниво 28 000 евро, което е около половината от това на най-слабо представящата се държава, член на Европейския съюз - Гърция.

Препоръката на фонда към България: да води по-строга фискална политика и да замрази заплатите на чиновниците

Строги фискални мерки за овладяване на дефицита и ограничаване на разходите в публичния сектор препоръчва за България Международният валутен фонд.

Експертите му продължават да настояват за въвеждане на прогресивно облагане за физическите лица и по-високи данъци за бизнеса.

 Премахване на тавана на осигурителния доход и постепенно повишаване на пенсионните вноски, започвайки от 2026 г. е нещо като съвет към новия кабинет.

Това се смята и за начало на пенсионната реформа. Замразяване или сериозно ограничаване на заплатите в държавния сектор и социалните плащания са сочени от фонда като задължително условие за здравословна фискална политика до 2030 г. Дефицитът трябва да бъде държан под 3%, категорични са експертите на МВФ.