След повишението с близо 30% от април, “Булгаргаз” иска ново
поскъпване, идват и по-високи цени на водата
Поскъпването на природния газ с близо 30% от април, а оттам и на парното, качи инфлацията до 4-годишен връх. Това показват данните на Националния статистически институт.
За април 2017 г. спрямо същия месец на 2016 г. тя е 2,6%, като такова поскъпване за този период не е имало от 2013 г.
Централното газоснабдяване е поскъпнало с 15,7%, а топлоенергията (топлата вода и парното) - с 16,1%.
Въпреки заплахите, че хлябът ще поскъпне с много заради газа, цената на “Добруджа” се е увеличила през април с 0,3%, на типовия и ръжения - с 0,5%. Спрямо март инфлацията през април е 0,7 на сто, а от началото на годината - 1,5%.
Енергийните цени се определят от КЕВР според кошница с разходи на компаниите. Регулаторът ги проверява и вади тези, които смята, че са надути или пък че не им е сега времето да се правят. И на база на признатите определя цените.
Цената на газа се определя за всяко тримесечие по формула, която е залегнала в договора с “Газпром експорт”. Колкото и да е странно -
тя е привързана
към промените
на цените на
газьола и мазута
на средиземноморската борса 9 месеца назад.
Причината е, че в България няма друг източник на газ, освен нищожните количества местен добив, нито пък има тръба, по която да се достави например синьо гориво от терминал за втечнен газ.
Затова са вземат алтернативните на газа горива, които са му някакъв конкурент. Тоест - ако няма газ, се преминава на газьол и на мазут и те се явяват алтернатива на синьото гориво.
В някои държави на ЕС във формулата влизат цени на втечнения природен газ, у нас това не е така, тъй като няма тръба, по която да се достави от Гърция или Турция.
Другите ценообразуващи елементи са калоричността на газа и курсът на долара през месеца, който предшества подаването на заявление в Комисията за енергийно и водно регулиране. Вкарват се и разходите за складиране на гориво в хранилището в Чирен.
Към цената се добавят разходите за транспортиране на горивото - по тръбата от Негру вода до българската граница се плащат такси на румънската “Трансгаз”, а на българска територия - на “Булгартрансгаз”.
За доставка на газа на клиентите си “Булгаргаз” взема 1,84% от цената, признават се оперативни разходи.
В някои тримесечия, както беше от 1 януари тази година, КЕВР не променя или увеличава с малко цената на природния газ - с цел например да не се натоварват зимните сметки за газ и парно. Понякога се прокрадват съмнения, че задържането на цени се прави заради предстоящи избори, но председателят на КЕВР Иван Иванов категорично отрича подобен мотив.
Условието за приемането на по-ниски цени е, че в следващия период компанията ще бъде компенсирана. Така се получи и с последното увеличение от 1 април с близо 30%.
При това шоково поскъпване председателят на КЕВР успокояваше, че от 1 юли вероятно ще има намаление на цената. Само че прогнозата на “Булгаргаз”, която бе оповестена на 10 май,
предвижда от
юли с 4,22%
по-скъп газ
заради увеличените цени на алтернативните горива на международните пазари.
От “Булгаргаз”, който е търговецът на едро, газът отива към газоразпределителните компании, към топлофикациите и бизнеса.
Цените на газоразпределителните компании също се определят от Комисията за енергийно и водно регулиране, тъй като се водят естествени монополисти на територията, за която имат лиценз. При тях освен оперативните разходи основното перо са инвестициите, тъй като изграждането на газовите мрежи се плаща през цената за разпределение, която плащат домакинствата.
Пак поради причина инвестиции нормата на възвръщаемост (печалбата) на газовите компании е висока. При най-голямата компания - “Овергаз мрежи”, тя е 11,68%.
Увеличението на цената на газа води след себе си
автоматично
поскъпването
на парното и
топлата вода,
както и на тока, който произвеждат топлофикациите. Делът на газа в цената на парното е между 70 и 80% за различните топлофикации. Обикновено, когато поскъпването на синьото гориво е под 5%, КЕВР не променя цената на топлинната енергия, особено ако е зимен сезон. Но се натрупват загуби за дружествата, които трябва да бъдат компенсирани. Това ощетяване се нарича “недовзет приход”. Така че и той влиза в цената на газ, парно и ток в следващите периоди.
Освен за газ, друг основен разход на топлофикациите е за инвестиции в мрежите и в модернизация на мощностите в тецовете.
Обикновено КЕВР е внимателна към определянето на годишната сума за инвестиции, тъй като това вдига цената на топлинната енергия. Инвестициите трябва да се доказват от дружествата и комисията е длъжна да проверява дали са направени. Ако не - би трябвало да намали разходите за следващия период и да понижи цената на съответното дружество.
Точно свиването на вложенията е причина за остаряване на тръбопроводите и за авариите.
При цената на тока в основата е Националната електрическа компания. Тя е задължена да изкупува електроенергия от различни производители и да направи микс от цена, която да предложи на КЕВР. Но и тук цените на производителите са регулирани. Първо КЕВР определя квоти от ток, които централите да произведат и да предоставят за регулирания пазар - за битовите потребители и за малкия бизнес.
След това определя цена за този пазар. Започва се от АЕЦ “Козлодуй”,
обикновено токът
от атомната
централа е
най-евтин
и нормата на възвръщаемост, която определя КЕВР, е под 1%. С количествата от АЕЦ и с ниската цена регулаторът балансира скъпия ток от ВЕИ, американските централи и когенерациите. АЕЦ печели от свободния пазар.
КЕВР използва държавната енергетика, за да обира пиковете при поскъпването на тока. Така е и с водните централи на НЕК.
НЕК е задължена да изкупува зелената енергия, тока на топлофикациите и на американските централи. С излизането на повече клиенти на свободния пазар в микса на НЕК остават най-вече скъпите енергии и те се продават на домакинствата.
За да не се стига до социално напрежение, цената на НЕК бе натискана и сега компанията търси над 100 млн. лв. недовзет приход. Донякъде разрешаването на този дисбаланс стана с таксата “задължения към обществото”, която пак влиза в цената на тока.
Това важи и за 5% такса от приходите на енергийните компании всеки месец. Тези суми
отиват в НЕК, за
да компенсират
изкупуването на
скъпата енергия
В тока се калкулират и цените за пренос и достъп през голямата мрежа на ЕСО и за разпределение и достъп до мрежата на електроразпределителните компании. В цените се калкулират и инвестициите в мрежата.
От тази година започна поскъпване на водата. Приемат се бизнес плановете на ВиК операторите до 2021 г. Те предвиждат освен първоначалното поскъпване и поетапно вдигане на цените. В София вече има увеличение с 18%, в Пловдив и региона се предвижда уеднаквяване на цените, което ще доведе за някои потребители до 55% увеличение. Основното и при цените на водните дружества са разходите за инвестиции.
АЕЦ “Козлодуй” заяви
с над 90% по-скъп ток
От 1 юли ще има нови цени на парно, ток и газ. Енергийните компании вече внесоха предложения за цени. И КЕВР ще започне преглед на заявленията им от АЕЦ до контакта. “Булгаргаз” пък публикува прогноза за увеличение на цената на природния газ от 4,22%.
Над 90% поскъпване на тока иска АЕЦ “Козлодуй”. Години наред КЕВР определяше цена от 30 ст. за мегаватчас, каквато бе преди 10 г. цената на тока от малките блокове. Сега АЕЦ настоява за 58,09 лв. на мвтч. Исканото увеличение е заради модернизацията на 5-и и 6-и блок.
НЕК иска 10% увеличение на цената, по която продава тока на електроразпределителните дружества. По сметките на НЕК компанията трябва да изкупи скъп ток и да бъде компенсирана само за тази година с 1,367 млрд. лв. От 2014 и 2015 г. тя не е компенсирана един път с 502 млн. лв., втори път с 245 млн. лв., и трети път - със 102 млн. л.
Електроенергийният системен оператор внесе заявление за увеличение с 4,89% на цените за пренос и достъп до мрежата.
ЧЕЗ иска поскъпване на дневния ток с 8,8 на сто, а на нощната тарифа - със 7,8%. ЕВН и “Енерго-про” са внесли заявление за увеличение от 2 на сто.
Заявления за нови цени са подали и топлофикационните дружества.
КЕВР тепърва ще преценява на коя компания какви разходи ще признае.
Поскъпва поетапно с одобряване на бизнесплановете на дружествата и топлата вода.
