Местните не искат и да чуят за добив на най-скъпия метал на 25 км от града
Сагата с намерението за добив на волфрам от находището в Грънчарица направи поредния си завой. Проектът, който е променян вече няколко пъти от 2009 г. досега, се натъкна на ново препятствие.
В края на август екоминистерството е регистрирало нови санитарно-охранителни вододайни зони на Велинград. Това е направено с близо 40-годишно закъснение, след като още през 80-те години на миналия век в района са извършени няколко водохващания.
И когато след 3 седмици - на 27 септември, РИОС в Пазарджик гледа поредния поправен и допълван доклад за ОВОС за добива на волфрамова руда, нищо чудно това да се окаже основателна причина за поредното връщане за доработка. Или направо за спиране на всякакви проучвания и дори за отмяна на концесията.
Проектът, който е стартиран в последните дни на тройната коалиция през 2009 г., така и не е стигнал до етап добивът да започне.
Първоначално компанията “Ресурс-1”, свързана с акционерите на “КЦМ 2000 груп Пловдив”, има намерение да изгради до находището флотационна фабрика, хвостохранилище и депо за пиритен отпадък.
Местната власт е против проекта и след много преговори се стига до компромис да се преработи инвестиционното предложение, а оттам и докладът за ОВОС.
Новият вариант предвижда добитата руда само да се сепарира на място и оттам да се транспортира за флотация и обогатяване до фабриката на “Майнинг инвест” край Елшица. Самият волфрам като готов продукт вече се предвижда да се произвежда в “КЦМ Пловдив”.
След около година преработеният доклад стига до РИОС в Пазарджик, но е отхвърлен. След обжалване административният съд в Пазарджик отменя решението.
Докладът за ОВОС е отхвърлен заради уведомление от Басейнова дирекция в Пловдив, че се готви проект за санитарно-охранителните зони и според него водохващанията на реките Грънчарица и Малка река, които ще се охраняват, попадат в концесионната територия.
Това налага преработване на доклада за ОВОС, като в него вече трябва да има изследване как добивът ще се отрази на водите.
Вероятно страхът от това, че добивът на каквото и да било може да отрови питейната вода, е основателен. Но е странно защо всичко се протака толкова във времето.
Върху концесионната територия има четири водохващания. Адвокат Марин Божков, който велинградското кметство представя като обществен наблюдател на проблема, твърди, че е огледал внимателно цялата територия и е видял сондажи за волфрамова руда, направени буквално на 5 метра от водохващанията.
“Предвидено е скалната маса да се струпва там и естествено дъждовете ще я отмиват във вододайната зона.
Но в сегашния доклад за ОВОС изобщо не се споменава за вододайната зона, което е голямо недоглеждане, за да не кажа нещо повече. Аз предлагам от площта на концесията да се махнат всички вододайни зони”, каза Божков по време на поредното обществено обсъждане във Велинград.
Това, че в ОВОС не се споменава нищо за вододайни зони, има логично обяснение - по времето, когато е писан, санитарно-охранителната зона не е била регистрирана от Басейнова дирекция в Пловдив и поне документално такъв проблем не е съществувал.
А да се извадят тези площи от концесионните, е нещо като смъртна присъда за инвестицията – те представляват 70% от цялата територия, на която трябва да работи инвеститорът.
Според геолога Детелин Ендяков, председател на Сдружение за развитие на Велинград, има дълбоко недоразумение за вододайните зони. “Тези води изобщо не отиват във Велинград и не са питейни.
Те се събират в язовир “Батак”, който служи само за производство на ток”, казва той.
Освен това река Грънчарица не се влива пряко в язовира. От нея е направена деривация, но през по-голямата част от годината тя пресъхва.
А и рудодобивът дори със сепарирането сами по себе си не замърсяват водите. В добива на волфрамова руда не се използват химически активни вещества, самата руда няма нищо общо с урана, арсена или кадмия, за които местните туристически босове и медии упорито твърдят, че са примесени с рудата. Те твърдят още, че сам по себе си волфрамът е канцерогенен и дори радиоактивен, което вече е смехотворно.
От фирмата “Ресурс-1” казаха пред “24 часа”, че техните проучвания са недвусмислени и доказват, че водите на цялата концесионна територия не се използват никъде за пиене. За връзка с минералните извори на Велинград пък изобщо не може да става дума, защото те идват от подземни депа, които са на югоизток от града, докато площадката за добив на волфрам е в западната част на района. Но разбира се, всичко това трябва да се докаже в бъдещия доклад.
Проблемът е, че всички тези аргументи не помагат особено много за изясняване на истината. Както каза анонимен собственик на малък хотел в града по време на общественото обсъждане: “Туризмът е емоция. Хората идват тук, защото са чували, че е здравословно. Иди им обяснявай после, че рудодобивът не е вреден”.
По-скъп от златото, по-здрав от оловото
Волфрамът е стратегическа суровина, чието световно производство е доста малко - не повече от 85 000 тона годишно. Това поддържа цените му много високи. През годините той често е струвал по световните борси колкото или дори по-скъпо от златото.
Тъй като е металът, който има най-високата температура на топене, волфрамът успешно прави сплави, които се използват навсякъде – за режещи инструменти, за осветителни тела, при направата на прецизни прибори. Волфрамовите жички например доскоро се използваха масово за производството на електрически крушки, преди LED осветлението да стане евтино и да придобие масовост.
Има много по-голяма издръжливост на йонизиращи лъчения от оловото и затова се използва в ракетостроенето и космонавтиката. Използва се дори за направата на сърдечни стентове и на хирургически инструменти.
Волфрамът издържа на корозия и затова се използва като съставна част на всякакви сплави в съдове, в които се поставя сярна, азотна и много други киселини.
Почти цялото световно производство на волфрам е съсредоточено в Китай. В Европа има само две разработени находища - в Австрия и в Португалия.
За находището в Грънчарица се знае още от 60-те години на миналия век и в него има доказани запаси за 50 години, което го прави едно от най-големите находища на волфрам в света. Проучванията са правени през 70-те и 80-те години по настояване на СИВ, тъй като добивът в СССР е бил нищожен. Плановете са изоставени към края на социализма.
Актуалният проект предвижда инвестиция от 140 млн. лв. за 30-те години активен добив и последващата рекултивация на мястото. По време на експлоатацията заетостта ще достига максимум 700 човека.
