В публикация, озаглавена "Кредиторите на Гърция готвят план-усмирителна риза", "Блумбърг", цитиран от гръцкото издание "Прото тема", отхвърля очакванията за "чист изход" на Гърция от меморандумите и пише, че "бъдещето на страната след спасителната програма няма да е много различно от настоящето, защото ще съдържа обвързващи цели, доклади за оценка и дори изплащане на траншове".

Изданието припомня, че осем години след началото на дълговата криза и след три спасителни програми Гърция желае да си възвърне икономическия суверенитет през август, когато изтича последната спасителна програма. Въпреки това "пространството за Гърция да планира собствените си политики" ще бъде ограничено от "продължаващата обвързаност от европейските институции" с цел гарантиране на структурните реформи от епохата на меморандумите, предаде БТА.

Според "Блумбърг" "морковът" за Гърция да приеме "засиления надзор" ще бъде годишното изплащане на траншове от печалбите, които получават европейските централни банки от гръцките облигации. "Плащанията може да се извършват веднъж годишно в размер от 1,2 милиарда евро всеки юни или на два равни транша през юни и през декември", пише в паметна записка, която циркулира между кредиторите и на която се позовава "Блумбърг".

Вторият "коз" на кредиторите, според "Блумбърг", е нарастването на лихвите по държавните ценни книжа, което би могло да постави в риск достъпа на държавата и на частните лица до финансовите пазари, ако Гърция не се съобразява с ангажиментите си. От друга страна, засиленият надзор би могъл да осигури доверието на партньорите и на пазарите, пише в документа на кредиторите.

Днес в Люксембург е решаващото заседание на Еврогрупата, на което трябва да бъдат взети решения за подкрепата за Гърция и за ангажиментите на страната след края на третата и последна спасителна програма.