Подобно на миньорите и на металурзите те представляваха уважавана работническа каста в комунистическа бивша Югославия, но днес се борят за заплащане: работниците от хърватските корабостроителници преживяват упадъка на тяхната индустрия.
В корабостроителницата Уляник в Пула /Северна Хърватия/ - най-голямата в страната, крановете са замръзнали в мълчание. От близо два месеца стотици работници в по-голямата част от времето стачкуват, някои идват от време на време, другите си остават вкъщи. Тегне заплаха от фалит, "работниците от Пула са гладни", казва ръководителят на стачния комитет Борис Церовац.
Те започнаха на 22 октомври третата си стачка за тази година след тези през януари и август, защото не бяха получавали заплатите си. Оттогава видяха да постъпват в сметките им малки несигурни суми. И в понеделник те обявиха пауза в протестното си движение, за да угодят на недоволни клиенти.
Да се пише, че заплатата им официално е малко по-висока от средния доход за страна /840 евро/, вече няма смисъл.
"Лошо е, заплатите закъсняват, хората си отиват", казва със съжаление 48-годишният Орце Стойковски пред АФП на това адриатическо пристанище. "Ние приближаваме към момента, когато вече няма да има достатъчно хора, за да протестират. Да не говорим за строеж на кораби", добавя Стойковски и посочва на снимки от демонстрация от август тези, които са си тръгнали.
От януари около една четвърт от 4 500 работници от Уляник са напуснали предприятието, повечето от тях, за да търсят работа в чужбина.
През 2018 г., според интернет, Уляник е регистрирал анулиране на най-малко девет поръчки за кораби за насипни товари и товарни кораби за автомобили от канадски клиенти и от Каймановите острови. Изтъкнали са "невъзможност да /ги/ предадат в съответствие с договорените срокове", според съобщение на предприятието.
Отдавна е отминало времето, в югославската ера, когато хърватската корабостроителна индустрия бе третата в света. След Втората световна война нейните корабостроителници са произвели 1 150 граждански, товарни кораби и танкери.
В края на 80-те години на миналия век в хърватската корабостроителна индустрия бяха заети 21 000 работници. Вече има само 6000 работници в четирите големи корабостроителници на адриатическото крайбрежие - Уляник, но също и 3 Май /също притежавана от Уляник/, Бродосплит и Бродотрогир.
Хърватия днес е на 13-то място в световните поръчки и вече представлява едва 0,6 процента от корабостроителния пазар, на който доминираща роля от близо 80 процента имат Китай, Южна Корея и Япония.
Според мнозина разпадането на Югославия в тази сфера е последвано от болезнен и незавършен преход към частния сектор, наложен от ЕС преди присъединяването на Хърватия към ЕС през 2013 г.
Според анализаторите преструктурирането не е било достатъчно, за да направи рентабилна тази индустрия, специално на фона на азиатската конкуренция. Но държавата, която все още е собственик на 25 процента от Уляник, докато работниците държат 50 процента от капитала, е инжектирала общо четири милиарда евро в сектора през последните години, според института за публични финанси. И само за Уляник тя е предоставила банкови гаранции за кредити от 500 милиона евро.
Хърватите не се постараха да се преквалифицират навреме като другите европейци в петролните платформи или корабите с високотехнологично оборудване, според икономическия анализатор Дамир Новотни. И само държавните субсидии, заплашени от европейските правила, позволиха на тази индустрия да не потъне.
Проучва се нов спасителен план за Уляник с участието на местна компания. Предишният беше отхвърлен от Брюксел заради преценена като прекомерна роля на държавата.
Провал би подписал без съмнение "края на хърватските корабостроителници като цяло", предупреждава синдикалистът Дино Сверко.
"Ние нямаме алтернатива, да строим кораби е наша традиция и това е двигателят на други /местни/ индустрии", казва той. "Уляник е на 162 години, това е нещо свещено за нас", да се остави да загине предприятието, защото не е рентабилно, "това би било като да изоставиш детето си, защото то има щръкнали уши", смята той.
В Хърватия туризмът често се сочи като решение на икономическите проблеми. В действителност много работници оцеляват като дават под наем апартамента си на адриатическото крайбрежие.
Но мнозина смятат, че Хърватия не може да гради икономиката си само върху този сектор, който вече има 20-процентна тежест в нейния брутен вътрешен продукт.
"Не можем да си представим Пула без Уляник. Това е част от нашата идентичност и тази на Истрия", казва кметът Борис Милетич.
