Какви са ползите от рециклирането на текстилни отпадъци?

Нарастващото потребление на дрехи и развитието на модела на „бързата мода“ очаквано води и до пагубно увеличаване на щетите върху околната среда от изхвърлянето на непотребния вече текстил.

За производството на килограм памук, еквивалентен на теглото на една мъжка риза и чифт дънки, са нужни между 10 000 и 20 000 литра вода. Една четвърт от световното потребление на пестициди се пада на производителите на памук, а енергията, вложена в целия жизнен цикъл на дрехите, употребени в ЕС, е генерирала 195 млн. тона СО2 за година. Около 20% от индустриалното замърсяване на водата се свързва с боядисването и обработката на текстил. Хората купуват все повече дрехи, като в ЕС количествата достигат до 6,4 млн. тона годишно.

Ето какви са ползите, ако употребявания от вас текстил бъде събран и рециклиран, вместо да отиде на сметището:

- Намалява се количествово текстил на сметищата, имайки предвид, че синтетичните фибри практически не се разграждат, а гниенето на естествените отнема много време и е свързано с отделяне на вредни газове

- Намалява се използването на нови тъкани

- Намалява се използването на енергия и вода за производство

- Генерират се по-малко отпадъчни води

- Намалява използването на оцветители

Събраните дрехи в специализирани контейнери се делят на няколко вида – такива, които са годни за повторна употреба, такива които подлежат на обработка и производство на рециклиран текстил и нерециклируеми, които се оползотворяват като алтернативно гориво в енергоемки производства в специални инсталации. След съответното третиране, сортираните дрехи могат да бъдат повторно използвани като дрехи втора употреба, парцали за почистване, рециклирани влакна, изолационни материали, пълнежи за автомобилни седалки, тапицерски материали, техническа памучна вата, звукоизолационни и топлоизолационни материали, амортизационни материали, материали за пътно строителство и като енергия.

Част от естествените материи (предимно прежда от пуловери и други плетива) се рециклират в нови прежди, най-често в Индия. Материите се сортират по вид и цвят. Благодарение на разделянето по цветове не се налага повторно боядисване, с което се пести енергия и се намалява употребата на оцветители.

Процесът на обработка започва с нарязването на материята на „дреб“ (влакна). След това сместа се кардира (размъква), за да се почистят и смесят влакната, и се изприда на конци, готови за тъкане и плетене. В зависимост от крайната употреба на новата прежда, към тях могат да се добавят и други влакна. От дребта рециклиращите компании произвеждат също и одеяла или директно я продават като вата за пълнежи, например за матраци.

Текстилните отпадъци на основата на синтетика, се третират по различен начин. Нарязват се на малки парчета и се гранулират, след което се преработват в полиестерни чипове. Тези чипове впоследствие се разтопяват и се използват за създаване на нови влакна за употреба в нови полиестерни тъкани.

Тъй като неизползваемите дрехи включват голямо ранообразие от материи (значителна част от които са смесени) и цветове, засега не е възможно да се намери подходящ начин за рециклирането на всеки вид поотделно. Това налага предаването им за друго оползотворване - използване на отпадъците като гориво или друг начин за получаване на енергия.

В този процес отпадъците се раздробяват за производството на модифицирано гориво (RDF) или се третират директно с преработващи технологии. Това има благотворен ефект върху околната среда благодарение на намаляването количеството на отпадъците в сметищата, спестяването на енергия от невъзобновяеми източници (твърди горива и природен газ) и намаляване на въглеродните емисии вследствие горенето на твърди горива.