Мини, металургичен завод, ТЕЦ-ове, мостове, магистрали: Китай инвестира на Балканите, предизвиквайки безпокойството на ЕС.

Дълго време Западът разглеждаше Русия като съперник в този нестабилен и беден район в Югоизточна Европа.

Но Китай е нов играч, който заслужава внимание, решен да инвестира в този много беден район, за да развие неговите лоши инфраструктури и да подкрепи неговата индустрия в криза.

Но за момента ЕС има тежест от 70 процента в преките чужди инвестиции в Сърбия, Босна, Черна гора, Северна Македония, Албания и Косово - една цифра, която е далеч по-голяма от китайските инвестиции от 1 процент, според данни на Европейската комисия за периода между 2007 и 2016 г.

Но от шест години китайците демонстрират активност, най-вече чрез заеми с ниски лихви, чийто размер им позволи да си съперничат с ЕС.

Градът се събуди

В Смедерево, на изток от Белград, се намира най-големият металургичен завод на Сърбия, купен от китайците.

Или по-скоро "нашите приятели, както ги наричаме", казва работникът Зоран Матич. Той изразява благодарността си към китайската компания HBIS, че е спасила от фалит неговия завод и около 5000 работници в него, плащайки 46 милиона евро.

"Заплатите се изплащат редовно. Градът се събуди", казва неговият колега Новица Джорджевич, застанал под китайското знаме, издигнато над главния вход на завода.

Две години преди идването на китайците американската компания US Steel се оттегли, продавайки на сръбското правителство за символичната сума от едно евро завода и неговите дългове.

Днес говорител на компанията обявява, че производството отговаря на екологичните стандарти и приходите бележат увеличение от 37 процента.

Една "история на успеха", която накара сръбския президент Александър Вучич да убеди през 2018 г. китайците да поемат медната мина Бор в южната част на страната.

Занапред той ги насърчава да инвестират в авангардните технологии и мечтае неговата страна да стане център за развитие на "летящи коли".

Балканите - входна врата към Южна Европа, са важна част от "новите пътища на коприната", които Китай възнамерява да изгради, за да развие своя износ.

До степен да предизвика безпокойството на Брюксел. Еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан изразява пред АФП "безпокойствата си от социално-икономическите и финансови въздействия, които могат да имат китайските инвестиции" в този беден район.

Дипломация на дълга

Той споменава случая с малката Черна гора, където държавният дълг достигна до 70 процента от БВП, след като страната сключи договор за кредит от над 800 милиона евро с китайска банка, за да построи магистрала в своите планини.

Издигната е заплахата от "дипломация на дълга". "Тези китайски инвестиции идват често пъти със зависимости", казва Хан. Което, според отговорния представител, е от естество да изложи на опасност целта "за подобряване на стабилността и икономическото развитие на Балканите".

Лишени от средства, страните от Балканите почти нямат достъп до европейските финансови пазари и "не са в позиция да отказват пари", казва Мат Фърчън, специалист по Китай от центъра за изследвания Карнеги-Синхуа Сентър фор Глоубъл Полиси.

Още повече, че тези средства идват без задължения в областта на борбата срещу корупцията - една от грижите на ЕС в района.

"Новите пътища на коприната" ще бъдат централна тема на срещата на върха "16 + 1" в хърватския град Дубровник днес и утре, в която ще участват Китай и страните от Централна и Източна Европа.

Между 2007 и 2017 г. Пекин обяви заеми на обща стойност 12 милиарда евро за строителни проекти в тези страни, от които една трета само за Сърбия. Следва Босна /21 процента/, после Черна гора, според Европейската инвестиционна банка.

Китай е също така много активен играч в сферата на електроцентралите на въглища, които са от ключова важност за производството на електричество на Балканите, докато ЕС полага усилия да убеди правителствата да се отдръпнат от тази замърсяваща индустрия.

Това не разубеди босненските депутати да предоставят наскоро 100-процентова държавна гаранция за заем от 614 милиона евро, отпуснат от китайска банка за модернизиране на електроцентрала на въглища в Тузла.

Европейските власти предприеха процедури, изтъквайки че гаранциите на босненската държава нарушават европейските правила по този въпрос. Но този китайски заем е определен като "исторически момент за Босна" от премиера на Мюсюлманско-хърватската федерация Фадил Новалич. "Ние не сме видели подобна инвестиция от четиресет години", коментира отговорният представител.

/БТА/