Продажбите на наши продукти във веригите за 2020 г. ще минат 2 милиарда лева

Месото в супермаркетите у нас почти изцяло е българско, докато плодовете и зеленчуците са главно вносни. В една от веригите свинското и телешкото са 100% от наши производители, а в друга пилешкото е само от България, а телешкото е 99% родно.

За цялата категория “Месо и месни продукти” българска е 70% от стоката в “Билла”, “Кауфланд”, “Лидл”, “Фантастико”, “ПроМаркет” и “Т Маркет”, показва анкета, проведена сред членовете на Сдружението за модерна търговия. Българско обаче е само прясното месо във веригите. Почти изцяло преработвателите ползват вносно за производството на колбаси. Все още няма официални данни за 2020 г., но средногодишно над 60% от потреблението в месопреработката като цяло се задоволяват от външни суровини. Единствено при овчето месо вносът е пренебрежимо малък. Но при най-масовото - свинското, българското производство е едва 1/3 от нужните количества и

почти 150 000

тона се внасят

Затова и българското месо свършва още като разфасовки и кайма, но е предпочитано от потребителите и веригите твърдо залагат на него.

До някаква степен очаквано се оказва, че делът на българските плодове и зеленчуци в супермаркетите е най-нисък в сравнение с останалите основни категории храни. В 6-те вериги нашият зарзават е средно само 44%. От сдружението обясняват това с географското положение на България и че у нас се произвеждат само част от плодовете и зеленчуците, които хората харесват и биха искали да купят. Освен това заради климата в страната ни има ясно изразена сезонност при отглеждането на зарзават. Затова през лятото делът на българските плодове и зеленчуци нараства значително и в две от веригите дори надвишавал 70 на сто, но за цялата година е значително по-нисък.

Категоричен лидер по български стоки във веригите е категорията “Хляб и хлебни продукти”. Според резултатите от проучването на Сдружението за модерна търговия 73% от асортимента са доставяни от наши хлебопроизводители. В една от веригите хлебните изделия са 100% български. Отбелязва се, че през миналата година всички вериги са предложили нови продукти като прясно изпечен хляб и замразени хлебни изделия като пърленки, земели, питки и кроасани.

Млечните продукти традиционно също са сред най-добре представените български храни в големите вериги. Те държат 69% от асортимента. При млечните продукти се наблюдава и

ръст от 5% на

дела на нашите

продукти

в сравнение с година по-рано.

Данните от анкетата показват, че като цяло почти 65 на сто от изделията в основните хранителни категории са български. Те се доставят от между 160 и 600 родни доставчици, с които работи всяка от шестте компании. Сред тях има както големи български фирми, така и малки регионални производители.

6-те вериги, членове на Сдружението за модерна търговия, държат 40% от пазара на бързооборотните стоки и имат почти 500 магазина в цяла България. За 8-те месеца на миналата година между март и октомври те са сключили 368 нови договора с български доставчици на храни. За този период шестте вериги са реализирали родна продукция за над 1,1 млрд. лв. Очакванията са продажбите да минат 2 млрд. лв. за цялата 2020 г.

През миналата година веригите проведоха редица инициативи в подкрепа на родното производство в периода на пандемията. Например “Лидл”, “Билла” и “Т Маркет” организираха фермерски пазари пред магазините си. “Кауфланд” въведе обозначаване на всеки регионален продукт с кафяво сърце с текст “От нашия регион”.

Всичко това е продължение на последователната дългогодишна политика на водещите ритейлъри у нас за подкрепа на родното производство и за популяризиране на българските продукти, казват от Сдружението за модерна търговия. Например “Билла” от години работи с български земеделски производители, с които развива собствените брандове “Градините на “Билла” и “Българска ферма”. Компанията

добави към

асортимента си

нови 16 вида мед

от регионални производители. “Лидл” лансира серията “Родна стряха”, която е съставена 100% от български стоки, а през годината предложи органични вафли, чипсове и рибни специалитети, както и изкупи големи количества боровинки, малини и други сезонни плодове. През 2020 г. “Кауфланд” също представи собствена марка, съставена изцяло от български продукти - “Брей!”, както и за прясно месо “Шеф Месар” с проверено качество от TUV Nord България. Под тези наименования се предлагат над 80 родни продукта от 30 производители. Освен това “Кауфланд” и “Лидл” подпомагат сертифицирането на земеделци по стандарта Global G.A.P., а “T Маркет”, “Фантастико” и “ПроМаркет” залагат приоритетно на български асортимент в категории като месни и млечни продукти и хлебни изделия.

Българското производство беше подкрепено с маркетингови кампании и специални щандове. “Билла” закупи 67 витрини за регионални и фермерски млечни продукти за близо 300 хил. лв. и организира фермерски пазари на паркинга на магазина в квартал “Младост” в София в сътрудничество с фондация “Биоселена”. “Кауфланд” развива мрежа от фермерски щандове на територията на свои хипермаркети, на които се предлага

продукцията на

над 20 семейни

мандри

и малки ферми. Компанията разработи и специално хартиено приложение за регионални продукти към седмичната брошура с включени специални цени за тях. “Лидл” пък проведе маркетингови акции с нови български доставчици на агнешко месо за Великден и Гергьовден, в резултат на което реализира близо 230 тона месо. Стартира също мащабна маркетингова кампания “Любимото идва при нас от цяла България”, която представя български продукти и техните производители. Компанията предложи на свои български доставчици - земеделски производители, временна ликвидна подкрепа чрез намаляване на срока на плащане до 7 дни. “Лидл” организира фермерски пазари за малки регионални земеделски производители на 8 локации в София, Варна и Бургас.

Подкрепата на търговските вериги доведе до запазване и дори до ръст на бизнеса на много български производители. Участниците в анкетата на Сдружението за модерна търговия обаче посочват и някои предизвикателства пред въвеждането на родните продукти в асортимента. Според “Билла” те са предимно от организационен характер, тъй като веригите поддържат високи стандарти за допускане на продукти до рафтовете им, а на моменти това е било трудно за доставчиците заради усложненията, породени от коронавируса. Имало е забавяния и при комуникацията с представители на местните бизнеси.

Според “Лидл” основните проблеми са липсата на сертификати на производствените бази и недостатъчната гъвкавост при количества и доставки до централен склад. Освен това веригата се е сблъскала с нежелание за съвместна работа от страна на някои доставчици. Според “Лидл”, за да бъдат по-конкурентни в бъдеще, българските производители ще трябва да инвестират в осигуряване на постоянно качество при производството на различните партиди, в машини и оборудване за пакетиране и сортиране на стоката и в организиран транспорт за доставка до централните складове.

Етикет за храни от щастливи

животни предлага Брюксел

ЕК да представи предложение за общ за всички страни етикет за храни, произведени по надвишаващи стандартите за хуманно отношение към животните. Това е част от заключенията на Съвета на министрите на земеделието от ЕС, приети на последното им заседание в Брюксел в края на 2020 г. Както “24 часа” писа, предложението на Германия в началото на председателството им на ЕС беше подкрепено от българския министър Десислава Танева, но само ако етикетът е хармонизиран и общ.

В момента специално означение в ЕС имат само яйцата от щастливи кокошки. Сега идеята е подобно етикетиране да има и за мръвката от щастливи свине и телета. 

Вносният чесън и 

олиото поскъпнаха 

най-много през 2020 г.

24,5% ръст на цената на сиренето от палма

Вносният чесън се оказва най-поскъпналият продукт през изминалата 2020 година. Неговата цена е с цели 60,6% по-висока в последната седмица на декември спрямо първата на януари, показват изчисления на “24 часа” по данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.

Веднага след чесъна е олиото, което е поскъпнало с 35,6%. Пластмасова бутилка от 1 л вече струва средно 2,70 лв. на едро заради слабата реколта от слънчоглед след сушата през лятото и рекордно високите му цени на международните пазари. По данни на Софийската стокова борса поскъпването на олиото по света е с 32% през 2020 г., докато у нас цената според сключените сделки е с 23 на сто нагоре.

Значителен ръст в годината на пандемия отбелязва и сиренето менте от растителни мазнини - с 24,5 на сто. Най-често при него млякото е заменено от палма, но трудностите с логистиката покрай коронакризата доведоха до сериозно оскъпяване. Почти двойно по-малко е повишението на цената на истинското краве сирене - 13,8%. Кашкавалът пък е поскъпнал със символичните 1,2 на сто за цяла година.

Варивата, които се търсиха най-много при първоначалното запасяване с продукти през март, също са сред поскъпналите продукти през 2020 г. Оризът е нагоре с 18,5%, а цената на зрелия фасул е скочила с 15,8 на сто. Само лещата се е продавала на абсолютно същата цена. В следващите седмици обаче се очаква оризът да поевтинее в магазините, след като борсовите му цени се върнаха на нивата от януари 2020 г.

Разнопосочни са движенията при основните плодове и зеленчуци. Докато зелето е сложило близо 1/3 върху цената си до средно 67 ст./кг на едро, лимоните са с най-голям спад - в края на годината те са се продавали с 21,9 на сто по-евтино, в сравнение с миналия януари. С почти 10% са паднали цените и на бананите - на едро са били под 2 лв./кг около Нова година. След като през лятото ябълките бяха сред най-поскъпналите плодове, те завършиха годината дори със спад от 4,3 на сто. Надолу са цените и на оранжерийните домати и краставици - съответно с 12,2 и 7,1 на сто.

Като цяло повечето храни останаха със стабилни цени през изминалата турбулентна година. След първоначалните опити за спекулации с някои от плодовете и зеленчуците през март като например лимони и джинджифил впоследствие бързо пазарът и потребителското търсене регулираха цените.