Първа копка за “Козлодуй 2” с реактор от “Белене” най-рано след 3 г.

Изграждането му се оценява на поне 4 млрд. евро, ако се правят два блока, сумата може да набъбне и до 10 млрд.

До първата копка на VII блок на АЕЦ “Козлодуй” ще минат поне 3 г. Това е оптимистичната прогноза на председателя на енергийната комисия в парламента Валентин Николов. Според него толкова време ще е нужно до лицензирането на новия реактор и началото на строителството.

В деня на встъпването в длъжност на 46-ия президент на САЩ Джо Байдън българското правителство прие доклад, че реакторите от проекта “Белене” стават и за нов блок в АЕЦ “Козлодуй”. Така се даде сигнал за евентуално приемане на хибриден блок - с руски реактори и американски технологии и гориво.

В същото време обаче

процедурата на

стратегически

инвеститор в

АЕЦ “Белене”

не се прекратява,

потвърдиха в същия ден от Министерството на енергетиката и от парламента. Според Валентин Николов така се създава конкурентна среда. Така че поредният обрат в ядрената ни енергетика все още не се е състоял.

Дали приемането на въпросния доклад от кабинета на Борисов е реверанс към САЩ, или изчакване до изборите, предстои да се разбере.

Според Валентин Николов в новия проект в АЕЦ “Козлодуй” участници са руснаци и американци, което можело да ускори процесите за одобряване от Европейската комисия.

Според него, ако “Атомстройекспорт” и “Уестингхаус” се договорят за разработване на хибриден технически проект, ще може да се кандидатства за лиценз за изграждане на нова ядрена мощност. Така че

до първата копка

е възможно да

минат само

три години

В лиценза влиза и финансовата схема. Ще трябва да се вземат решения дали НЕК ще влезе като инвеститор с оборудването, или ще му бъде платено. Както се знае, държавата чрез енергийното министерство, даде 1,2 млрд. лв. за плащане на изработеното оборудване за “Белене”, но като заем на НЕК със срок за връщане 7 г., които се броят от 2016 г.

Според председателя на енергийната комисия вече няма време да се спира процедурата за АЕЦ “Белене” в парламента, но пък всичко било възможно, ако се вземе решение, оставя вратичка той.

Според други експертни оценки в енергетиката обаче ще са нужни между 5 и 7 години, за да се стигне до първата копка на новия ректор в Козлодуй.

Енергийният експерт Иван Хиновски казва, че ако ще се прави нова ядрена мощност в АЕЦ “Козлодуй”, предстои много работа и чакането на избори не е добро намерение. Според него от 5 до 7 години ще трябват, за да стигне хибридният проект до първа копка.

Той изброи и някои от нужните стъпки: ново дружество, информационен меморандум, водене на преговори с инвеститори. Въпросният проект е сложен хибрид, планира се ново гориво, влиза се в друга технология. Неизбежно е да се питат главният конструктор и производителят на оборудването съвместимо ли е с друго гориво. Предстои и препроектиране, много работа има, трябва планиране и стъпка по стъпка да се прави, казва експертът.

За нов проект

най-тежката

задача е

нотификация

от ЕК,

смята Хиновски. Ще трябва да се обяснява защо се избира тази технология, каква е себестойността, това ли е най-евтиният за българската енергийна система вариант, по коя финансова схема, с кои инвеститори. Оптимистично това са 2 години преговори, колкото са били нужни на Унгария за АЕЦ “Пакш 2”, за да докаже, че проектът им е необходим. В същото време ще се водят преговори с инвеститори, с руснаците, защото без главния проектант няма как да се стигне до хибрида.

Хиновски смята, че няма как да се мине и без дългосрочни договори за изкупуване на електроенергията на новата мощност. Само че към момента решението на парламента за АЕЦ “Белене” не допуска дългосрочни договори.

Експертът твърди, че тези проблеми са на изпълнителната власт, а не на законодателната. По света нямало практика парламент да се произнася за пускане или спиране на проект.

Ако в Козлодуй

се правят още

два блока, биха

стрували към

8 млрд. евро,

изчислява експертът. Въпреки че за VIII блок няма одобрена площадка, процедурата за това би отнела година и половина-две. Ако се правят поетапно и поединично двата блока, това би струвало вече към 10 млрд. евро.

Сред предимствата на този проект е, че връзката с електроенергийната система е налична и няма нужда да се инвестира в нова.

Подобни бяха и думите на шефа на АЕЦ “Козлодуй” Наско Михов на заседанието на правителството в сряда. Той каза, че VII блок струва 10% от БВП, който е малко над 100 млрд. лв.

По думите на Михов като всеки голям проект и този за VII блок не е лесен, но при дисциплина и добра организация до 10 г. може да се пусне нов блок. Според анализа на експертите в проекта се допуска максимум до 2 г. забавяне и до 15% непредвидени разходи, тоест оскъпяване.

Председателят на “Булатом” Богомил Манчев коментира, че решенията от последните дни са най-успешният начин да се съсипят и двата проекта. Според него в момента има уравнение с неизвестно - собственикът на технологията “Росатом” трябвало да се съгласи да носи отговорност за американско гориво. Това няма как да стане, категоричен е Манчев. Руснаците трябвало да приемат първото зареждане на горивото на централата да е американско, след което да достигнат гаранционни параметри, да се включи в търговска експлоатация и минимум 5 години да работи с това гориво. Така правят всички централи в света, казва експертът. И след това собственикът, който и да е той, трябва да обяви търг за гориво.

Манчев смята, че битката дори не е за гориво. Първото зареждане на активната зона на един реактор е 80 млн. евро, всяка следваща година се купува гориво за 20 млн. евро. Инсталацията на такъв блок ще е към 7 млрд. евро, няма съответствия в парите. Дори да се сметнат всичките години за работа на реактора, презареждането е 1,2 млрд. евро, смята експертът.

И все пак, ако се приеме преместването на реактор от АЕЦ “Белене” на площадката на АЕЦ “Козлодуй”,

до започване на

строителството

ще минат

минимум 7 г.,

смята Манчев. И то, ако се работи стегнато, иначе са 10 г. Той твърди също, че това е нов проект, за който трябва време. След това има 18 месеца за подготовка на площадката, а от първия бетон, докато реакторът бъде включен в търговска експлоатация, има 59 месеца. Излизат 76-80 месеца за цялото строителство, което прави 7 години. И още 7 години до започването, стават 14 години, изчислява той.

Ако е ясен инвеститорът за АЕЦ “Белене”, строителството там може да започне догодина, казва Манчев. Уточнява, че ОВОС-ът на “Белене” е валиден, изтекъл е срокът на строителното разрешение. А когато е ясен новият собственик, той трябва да напише доклад до Европейската комисия и да докаже, че тези два блока са същите от 2021 г. В момента, в който Агенцията за ядрено регулиране подпише техническия проект, тогава се разрешава да започнеш изграждането, заяви той.

В сряда правителството гласува доклада и възложи на министъра на енергетиката да предприеме действия за оползотворяване на капацитета на площадка №2 в АЕЦ “Козлодуй” за нова ядрена мощност. И още - да организира изготвянето на финансовия модел, и правни анализи. Ще продължи и проучването на приложимостта на малки модулни реактори.

АЕЦ “Белене”

като магистрала

“Хемус”, стават

40 г. от старта

Китайци на площадката на “Белене”, където за втори път е складирано готово оборудване.

Два пъти спиране на проекта

и поне няколко обрата

На 20 март ще се навършат 40 г. от стартирането на проекта “Белене”. На тази дата през 1981 г. Министерският съвет взема решение за строителството на втората атомна централа. Първият бетон се налива през 1987 г. След три години 40% от строителните дейности са извършени, 80% от оборудването са доставени.

Първият обрат идва през 1990 г. Тогава екоорганизации провеждат протести срещу строителството на централата. Правителството на Андрей Луканов спира работата, а през 1991 г. кабинетът на Димитър Попов взема решение за погребване на проекта.

Той възкръсва през 2002 г. при кабинета на Симеон Сакскобургготски, паралелно с ангажимента към ЕС за затварянето на четирите малки блока в АЕЦ “Козлодуй”. През април 2004 г. кабинетът взема решение за строителство на нова ядрена мощност от 2000 мегавата. През май същата година избухва скандалът с анонимното писмо за готвен подкуп от 40-80 млн. долара, които била готова да даде канадската компания AECL, за да спечели търга за АЕЦ “Белене”.

На 20 май 2005 г. НЕК обявява търг за избор на изпълнител. Оферти подават руската “Атомстройекспорт” и чешката “Шкода алианс”. Изискването реакторите да бъдат ВВЕР предопределя и участниците в търга. Комисията по търга одобрява “Атомстройекспорт”. На 29 ноември 2006 г. НЕК и “Атомстройекспорт” подписват предварително споразумение с цена от 3,9 млрд. евро с ескалация. Партньори на руснаците са “Арева” и “Сименс”.

Официалното споразумение е подписано на 18 януари 2008 г. при посещението на руския президент Владимир Путин у нас. На 3 юли 2008 премиерът Станишев прави първа копка на новата централа. Поръчано е оборудването, това става с анекси към споразумението. Така и не е подписан договор.

На 28 март 2012 г. вече като премиер, Бойко Борисов обявява, че АЕЦ “Белене” се спира, а готовият реактор отива в АЕЦ “Козлодуй”. На площадката на втората атомна можела да се направи паро-газова централа. На другия ден, 29 март, за спирането се произнася и парламентът.

От юли 2011 г. до юни 2016 г. тече арбитражно дело пред Международния арбитражен съд в Париж между “Атомстройекспорт” и НЕК във връзка с изграждането на АЕЦ “Белене”. На 14 юни 2016 г. арбитражът постановява НЕК да изплати поръчаното оборудване, оценено на 1 176 660 837 лв., което и става.

Инвестираните в проекта над 3 млрд. лв. бяха мотивът да се рестартира проектът “Белене” на 25 май 2018 г. пак с решение на парламента, с условието да се търси стратегически инвеститор. Процедурата за стратегически инвеститор бе публикувана през май 2019 г. в Официалния вестник на ЕС.

След преминаване на процедурата за подаване на заявления за участие, на 31 януари 2020 г. петте компании, които бяха класирани, потвърдиха готовността си да подадат обвързващи оферти за стратегически инвеститори. Това са Китайската национална ядрена корпорация (CNNC), “Атоменергопром”, част от “Росатом”, Корейската хидро-ядрена корпорация, “Фраматом”, Франция, и “Дженерал Електрик”, САЩ. От страна на Корейската хидро-ядрена корпорация се поставят уточняващи въпроси.

По-късно бе подписано споразумение за конфиденциалност и компаниите получиха информационния меморандум. Оставаше осигуряването на достъп до информационна зала в НЕК. Индикативният срок за подаване на обвързващи оферти беше 31 май 2020 г.

През юни тази година премиерът Бойко Борисов обяви новината, че мощен консорциум на “Дженерал Електрик”, “Росатом” и “Фраматом” обединява сили в състезанието за втората българска атомна централа. И това - въпреки пандемията. В състезанието останаха китайците и корейците.