Кампанията “Вкусовете на България” може да увеличи посещенията с 35%

Списък на традиционни български ястия, съчетани с подходящ за тях алкохол, беше публикуван от туристическото министерство в сряда. Те се разработват още от миналата година съвместно с пловдивския Университет по хранителни технологии и браншови организации, като целта беше

да разнообразят

менютата на

заведенията

за хранене във всеки отделен регион.

По време на подготовката са проучени физико-географските особености на районите в страната и демографският профил на населението. Разгледани са различни исторически периоди на развитие и влиянието им върху кулинарните навици. Според анализа на експертите от университета българските традиции в храненето могат да бъдат определени, като “културен артефакт”. В регион “София” един от десертите е баница със сладко от кюстендилски череши. СНИМКИ: “24 ЧАСА”

В регион “София” един от десертите е баница със сладко от кюстендилски череши. СНИМКИ: “24 ЧАСА”

Публикуваните девет менюта са отделни за всеки един от деветте туристически района на страната, които са определени със заповед на туристическия министър.

“Надявам се нашата инициатива да е в помощ и на ресторантьорския бизнес и

те да намерят

още подходящи

типични родни

ястия,

които да предлагат в своите места за хранене”, коментира вицепремиерът и министър на туризма Марияна Николова. В традиционните менюто много от десертите се правят със сладко от рози.

В традиционните менюто много от десертите се правят със сладко от рози.

“Участвахме в разработването на менютата и макар че това засега не е най-голямата ни грижа, инициативата е добра. Тя цели да повиши интереса към България. Доказано е, че където ресторант се включи в кампанията, това допринася за повишаване с 35% на посещаемостта”, каза пред “24 часа” председателят на Асоциацията на заведенията в България Ричард Алибегов. Той обаче подчерта, че за да се разпространи изобщо националното меню, е нужно първо да има туристи в курортите, а положението засега никак не е добро.

Деветте менюта

не са

задължителни

за никого,

но заведенията, които ги включат сред предложенията си, ще имат право да сложат на вратите си стикер “Вкусовете на България”. Ще има и вимпел, който да се слага по масите на такива заведения.

“Ресторантьорите и хотелиерите могат да вземат асортименти както от националното, така и от регионалното меню и да ги предложат на гостите си”, коментира главен асистент Станко Станков от Университета по хранителни технологии.

В менютата има както предястия и супи, така и основни, разядки, различни печива и десерти. За район “Стара планина” например

са предвидени

7 ястия,

3 от които са основни - пиле лютика, джолан от еленски бут с картофи и задушено по троянски, гъбена чорба по търновски, два вида баници и шубек - десерт от цели орехови ядки, глазирани в гроздова шира. Към тези ястия се препоръчва троянска сливова ракия и врачански мискет.

Сред ястията от район “Дунав”

преобладават

рибните

специалитети

като дунавски сом с елечница (сос от орехови ядки, чесън и оцет), рибни кюфтета и др. Всичко това върви с кайсиева ракия, пенливо вино, гъмза и др.

В района “Рила-Пирин” има както известни от кухнята по долината на Струма ястия, така и не особено популярни, например рачник - речни раци с перлен ориз на фурна. Ястията от този регион вървят с вина: керацуда, широка мелнишка лоза и сандански мискет.

Специално внимание

е отделено на

двата морски

региона

- варненския и бургаския. В тях преобладават ястията от риба и морски дарове.

Софийският е представен предимно с трънски и граовски специалитети, както и с баница със сладко от кюстендилски череши. Най-богатият на ястия и напитки регион е “Долината на розите”, където има доста видове печени меса, козе кисело мляко със сладко от рози и доста голямо разнообразие от зеленчуци.

“Според мен системата още ще се доразвива, защото в кулинарния туризъм туризъм има бъдеще. Хората

не идват в

България,

за да се хранят

със суши

или корейска храна, те искат да опитат ястия от традиционната кухня, които са правени от местни зеленчуци и меса, коментира изпълнителният директор на Института за оценки и анализи в туризма Румен Драганов.