Страната ни е лаборатория за батерии за съхранение на ток в Европейския съюз

В мини "Марица-изток" се правят десетки сондажи за търсене на редкоземни елементи, заяви министърът на енергетиката Жечо Станков

България е като лаборатория за съхранението на електроенергия на Европейския съюз. Така нарече страната ни председателят на КЕВР Пламен Младеновски на кръгла маса за енергийната трансформация и ускоряването й до 2030 г. Нейни организатори бяха Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия и Центърът за изследване на демокрацията. Младеновски уточни, че Испания пък е била лаборатория на съюза за соларна енергия, но знаем какво се случи там с разпадането на мрежата и угасването на цели региони на целия Иберийски полуостров. Да се надяваме, че ние ще счупим този карък (лошия късмет на лабораториите), каза още той.

„България бързо се превръща в държава със стабилна мрежа, модерни технологии и съоръжения за съхранение на енергия, които

позиционират страната ни като най-голямата батерия в ЕС",

заяви и министърът на енергетиката Жечо Станков.
С финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост в размер на 1,2 млрд. евро България изгражда приблизително 10 000 мегаватчаса капацитет. Очакванията са с 10% допълнителен ресурс или 120 млн. евро по втората процедура на RESTORE да бъдат развити още 5000 мегаватчаса. „Това ще докаже, че страната ни е постигнала най-добрите финансови условия за гарантиране на сигурността на доставките и на мрежите в региона", подчерта той.

Станков се спря и на проектите на Електроенергийния системен оператор за увеличаване на капацитетите на съществуващите междусистемни далекопроводи и за изграждане на нови по стратегическите коридори „Изток-Запад" и „Север-Юг". Министърът коментира и тесните места на мрежите в Европа, вай-вече тези, в посока от Западна към Югоизточна Европа.  Те са между Австрия и Унгария и се една от причините са високите цени на тока в региона, когато в останалата част на континента са ниски. Той припомни ангажимента на ЕК за осигуряване на европейски средства за повишаване на свързаността чрез изграждане на нови връзки от България чак до Германия.

По-късно пък директорът на Електроенергийния системен оператор Ангелин Цачев заяви, че ЕСО вече е сключил договори за батерийни мощности надхвърлящи 10 000 мегавата като мощност и възможност за съхранение на 35 000 мегаватчаса електроенергия. Част от тези проекти няма да бъдат реализирани веднага, но инвеститорският интерес показва, че България ще продължи да добавя капацитет за съхранение и ще бъде основният балансьор в региона, каза той.

Жечо Станков говори за виждането на държавата за енергийната трансформация. Една от стъпките са мерките за енергийна ефективност, насочени към еднофамилните сгради, за санирането на които досега няма финансов механизъм. „Министерството на енергетиката разработи Национален фонд за декарбонизация в подкрепа на еднофамилните жилища – част от усилията за микроенергийна трансформация. Новите правила за саниране ще бъдат опростени, а общините ще подпомагат процеса, за да могат хиляди семейства да живеят в по-уютни и енергийно ефективни домове", отбеляза той. Към момента по Плана за възстановяване и устойчивост се изпълняват 1500 проекта за домакинства, свързани с изграждане на фотоволтаици и системи за битова гореща вода. Не са били например 10 000 семейства, защото процедурата е била усложнена, което няма да се повтори при еднофамилните сгради, заяви още той.

В макроформат е на дневен ред енергийната трансформация на Маришкия басейн с акцент към декарбонизация. В мини "Марица-Изток" се правят

десетки сондажи и се изследва

наличието на редкоземни елементи,

като Станков спомена графит и германий. Търсенето им е в сътрудничество с учени от БАН, както и в партньорство между БЕХ и университета в Северна Дакота. И преди това министърът е казвал, че този университет ще подпомогне процеса на картиране на нашите рудници в комплекса „Марица-изток" за съдържание на редкоземни елементи в лигнитните въглища. При наличие на достатъчно такива елементи

добивът на въглища може да се увеличи поне с 20%",

прогнозира той. На форум през септември той е заявявал още, че установяването на икономическа възможност за добив, редкоземните елементи ще дадат възможност да се създаде верига на доставки в Старозагорския регион за производство на батерии или свързани с батерии елементи, като графит.
Освен това се развиват и проекти за добавяне на биомаса към съществуващото изгаряне на въглища, което ще допринесе за намаляване на емисиите и за нови възможности за развитие. Основната задача е обезпечаване на устойчивото функциониране на централите, създаване на индустриални зони и гарантиране на енергийната и националната сигурност.

Председателят на КЕВР Пламен Младеновски информира, че комисията предвижда да въведе механизъм, който позволява присъединяване на различни технологии – вятър, слънце, батерии (BESS) – към една и съща точка на присъединяване (т. нар. cable pooling). Така съществуващият мрежови капацитет ще се използва по-ефективно и ще се ускори реализацията на нови инвестиционни проекти. 

Лидерът на  АПСТЕ Никола Газдов постави акцент върху регионалното развитие на възобновяемите източници. „България не е остров – ние сме част от един общ регионален пазар. Румъния, Гърция и Турция инвестират ударно във възобновяема енергия, защото това гарантира евтин ток за потребителите. България изоставаше, но през последните години бяха проведени дълго отлагани реформи и започваме да наваксваме."

Според него в последните години

страната е привлякла над 6 милиарда лева частни инвестиции,

основно в соларни централи,

увеличавайки капацитета им от 1 до 5 гигавата. Според него благодарение на евтиния ток от слънце, цените на енергийната борса са рекордно ниски, което помага на бизнеса да е по-конкурентоспособен.
Газдов заяви, че липсата на нови вятърни мощности от 2015 г. насам обаче е „антирекорд в ЕС", въпреки че страната разполага с подготвени проекти за над 3 гигавата.