Месото - френско, испанско, полско, само пилешкото е българско

Вносът тази година гони 1 млрд. лева, за миналата е бил над 663 млн. лв.

Българинът слага на трапезата си свинско месо от Испания, Франция и Германия, а телешко от Полша, Италия, Румъния, Холандия.

Само пилешкото е българско, тъй като производството е достатъчно за вътрешното потребление. При останалите видове месо вносът е близо 70%, а родното производство - 30 на сто.

Това показват данни на земеделското министерство, на браншовите организации, на Националния статистически институт и центъра за икономически изследвания в селското стопанство (САРА).

Най-много свинско идва от Испания, Франция, Германия, Холандия и Полша. Прогнозите на САРА са, че през следващите 5 г. вносът ще е над 115 хил. тона, За 2016 г. е възлизал на около 109 хил. т. За настоящата година се очаква лек спад до 108 хил. т.

Износът от България е незначителен. Малките количества са насочени към други страни от Балканския полуостров, най-вече за Гърция. През 2015 година експортът е достигнал 3,3 хил. т,, но оттогава има спад, като през миналата година е едва 2880 т. За 2017 година се очаква лек ръст до 2910 т, като прогнозите са в следващите 5 години този обем да се запази.

Възможно е обаче тенденциите да се променят. От САРА например отчитат възстановяване на производството на свинско до 73 хил. тона, което е сравнимо с нивата от 2013 г. Очакваме увеличение на потреблението на 199 хил. тона при 174 хил. т. през 2016 г., а на производството - до 83 хиляди тона през 2022 г., заявяват от САРА.

При телешкото вносът е още по-голям и достига до 90% от потреблението. Месото идва основно от Полша, Италия, Румъния, Холандия. Оказва се, че на фона на свинското и пилешкото то е доста по-непопулярно за българина. През миналата година консумацията е била 27 000 тона, а за тази се очаква да намалее до 23,5 хил. тона.

Българското производство е символично - 8300 тона, и се очаква да намалее до 6000 тона през 2022 г. 

Пилешкото обаче е изцяло българско. При вътрешно потребление от близо 93 000 тона производството е почти 100 000 т. Има и внос, тъй като често се случва месото от чужбина да е по-евтино от произведеното у нас. Но количествата са около 25 000 тона, което е близо 25% от потреблението.

Близо 99% от доставките са от ЕС. Обичайно най-голям е вносът от Полша, тъй като страната е и най-големият производител на пилешко месо в ЕС с над 2,3 млн. тона през 2016 г. Количества влизат и от Румъния, Гърция, Германия, Холандия и Франция.

През 2017 г. очакваме да се възстанови обемът на производство от 2010 г., след няколко години на спад, казва Васил Стойчев от САРА. Според него ако се сложат пилешки субродукти България се превръща във вносител. Очакваме значително увеличение на производството на пилешко месо до почти 120 хил. т. на година, от които 89 хил. т ще са от бройлери. България ще остане износител на пилешко месо, като цените ни към момента са конкурентни за Южна Европа. При потреблението също ще има ръст в следващите 5 години. През 2022 г. се предвижсда то да достигне около 96 000 т.

Сред най слабо консумираните меса е овчето - едва около 10 000 тона през последните години. Производството му се свива заради намаления брой животни. Производството на агнешко също устойчиво намалява и през 2016 г. е 8,19 хил. т.

При производството на овче и агнешко месо очакваме да се запази на настоящите нива със съвсем леко увеличение за овчето до 1880 тона към 2022 г., а агнешкото около 8000 т, разликата с потреблението очакваме да бъде компенсирана от внос, казва Стойчев. При тях основна причина за задържане на производството е увеличеното подпомагане.  

Липсата на достатъчно българско месо от браншовите организации обясняват със системата за изкупуване на килограм живо тегло, която не отчита качеството и не стимулира производителите да подобряват селекцията.

При свинското голяма част от месото се произвежда от малко на брой силно интегрирани ферми и за разширяването им трябвали значителни инвестиции.

При говедовъдството ниските цени на млякото през последната година довели до масовото колене на крави. Сега този процес се обръщал заради поскъпването на млякото.

През миналата година например месодайните крави се увеличи до 85 900 при 49 000 през 2014 г. Подпомагането за отглеждането им вече било с по-облекчени условия. Цените на телешкото не били атрактивни за производителите и поради това намалява производството му за сметка на увеличение при говеждото. Въпреки това като бройка говедата се очаква да намалеят в следващите 5 г . от 85 900 на 64 000.

Пилешкото се приема от потребителите като по-леко и с по-малко мазнини, поради което нараствало потреблението му.

В следващите 5 години очакванията са за поскъпване на месото, макар и не рязко. При говеждото цената на килограм на едро щяла да се вдигне до 4,423 лв. при 4,111 лв. сега. Според Центъра за икономически изследвания в селското стопанство през септември тази година се наблюдава леко понижение в цената на говеждо и телешко до 4,55 лв. Експертите очакват тенденцията да продължи заради по-голямото предлагане на животни. Но на годишна база цените са се повишили значително. През септември 2016 г. говедото е било 4056 лв. и спада през следващия месец на 3800 лв.

При агнешкото цената щяла да се движи около 11 лв. за килограм в следващите години. При пилешкото ще има лек спад - от 2,832 лв. на 2,78 през 2022 г.

Най-динамични цените щели да бъдат при свинското.

През миналата година килограм на едро е била 3, 215 лв. През тази година се очаква да се вдигне до 3, 77 лв. В следващите 5 години обаче щяло да има спад до 3,425 лв. През последните 2-3 месеца цената на свинското се задържа. С равнища от над 4 лв./кг, страната ни се нарежда на едно от първите места в ЕС.

Понижение на средната цена на свинско месо се наблюдава и в ЕС, където количеството на износа намалява с 11% през изминалите осем месеца на годината при сравнително стабилно ниво на потреблението.

Според статистиката на министерството на земеделието вносът на живи животни и продукти от животински произход в България през 2016 г. представлява 23% от общия аграрен внос. Най-голям е делът на месата – 12%, следвани от мляко и млечни продукти – 7,1%, и риби. На годишна база увеличението на стойността на вноса е с 1,3%.

Формираното търговско салдо при търговията с живи животни и продукти от животински произход през 2016 г. е отрицателно, в размер на 230 млн. евро, сочат още данните на земеделското министерство.

Вносът тази година гони 1 млрд. лв., а за миналата е бил над 663 млн. лв.

Според Атанас Урджанов, председател на Асоциацията на месопреработвателите в България, животните у нас са намалели драстично през последните десетилетия. Експертите от асоциацията дават данни за животновъдството в страната. Според тях в години на война България е имала повече животни, отколкото сега. Така например от 10,5 милиона през 1980 г., през 2012 -а овцете не достигат 1,4 милиона. (Интервю с Урджанов - на 53-а стр.)

Михаил Михайлов - шеф на съюза на говедовъдите, посочва, че до края на август тази година са заклани 20 390 говеда, в това число и 11 000 крави. При общ брой от 600 000 до края на годината можели да бъдат заклани още 130 000 говеда.

Михайлов очаква благоприятни тенденции, а цената на говеждото щяла да върви нагоре. Основните фактори за това са разрешеният отново износ за Япония и Филипините от Швейцария, Австрия и Холандия. Румъния е на крачка от договор с Израел, Унгария вече изнася за там, Румъния подписа за износ с Турция и предстои същото с Египет. Очаква се съвсем скоро в Анкара ще подпише и България, казва Михайлов.

Цените сега били твърде ниски - от 1,20 до 1,70 лв. за килограм живо тегло за крава. В порядъка на 2,10-2.80 лв. се движи телешкото. В същотовреме в магизините била в пъти по-ниска. Видях телешко от сукалче на промоция 7,99 лв. за кг, коментира Михайлов.

За да се увеличи отглеждането на животни, е необходимо да се направи анализ за себестойност на продукцията, модел на печеливша ферма, включване на зърнопроизводителите в процесите, казва Михайлов.

“Русия тази година стана номер едно, след няколко години Украйна ще стане номер две, а нашето зърно ще продаваме без пари. Ние не можем да си задоволим нуждите от такова, не можем да произвеждаме рентабилно това месо, а само говорим за износ. По статистика имаме произведено до септември 4355 т кланично месо, което означава по 600 грама на човек”, допълни Михайлов.

Тази година за птицевъдите била тежка заради птичия грип. Ситуацията се усложни заради войната в Сирия, руското ембарго, бежанската криза, липсата на специалисти, нестабилния пазар на горива и ток, коментира Димитър Белоречков, шеф на асоциацията на птицевъдите.

Сега цената на едро на замразеното пилешко е около 3,76 лв. и на прясно охладено - около 4,50 лв. Тя се регулира повече от външните конкуренти, отколкото от вътрешните тъй като в страната няма много производители, казва той.

Според Белоречков в последните години в България не е използвано трупно брашно за изхранване на птиците и се оказва, че сме единствената държава в Европа в това отношение.

Нашите бройлери са пълни вегетарианци. Диетите са много строго диференцирани спрямо възрастта, дали птицата е за яйца, или се отглежда за месо, казва той.

Като голямо премеждие за сектора той отчита изискванията за хуманно отношение към птиците.

Все пак обаче те са довели до подобряване на качеството на месото. Изискванията по отношение на нивата на въглероден диоксид или амоняк в сградите пък чувствително са подобрили работните условия.

Спроед него България има известен износ, но и голям внос и реекспорт. Много от месата се изнасяли в други държави, където се обработват.

“Внасяме месо главно от Полша, тъй като те са едни от най-големите производители в Европа. Износът на птиче месо от България е за Германия, Гърция, Румъния, Македония. Преди изнасяхме за Ирак , но заради войната спряхме и това оказа влияние на общото производство”, казва той.

През годината производството на патешко месо възлиза на около 20 000 тона, почти цялото количество обаче е изнесено. Половината от него е вложена в колбаси, консерви, около 2500 тона е патешкият дроб. Българското патешко се консумира предимно във Франция и Белгия.

През лятото във Франция бе отчетен рязък спад в производството на гъши дроб например. Историческият минимум обаче се прояви в цяла Европа заради птичия грип. Ситуацията засегна и България.

Така на Стария континент през 2015 г., последната година без инциденти, са били произведени 24 хил. тона гъши дроб. Очакванията са, че през 2017 г. производството ще стигне до едва 16 500 тона след случаи на птичи грип във Франция, Унгария и България през тази година.

Атанас Урджанов, председател на Асоциацията на месопреработвателите в България:
За 35 години отглежданите животни в България намаляха от 16,6 млн. на 2,7 млн.

- Достатъчно ли е месото, което се произвежда в България?

- Количествата месо, необходими за задоволяване на вътрешния пазар, са абсолютно недостатъчни, що се отнася до свинско, говеждо и агнешко.

Добитото в Българя свинско месо задоволява около 40% от нуждите на пазара и се използва главно за прясна консумация. Говеждото също не стига, и то в много по-голям процент. Единствено производството на птиче месо изцяло задоволява вътрешното потребление и дори има износ.

Потреблението на месни продукти в България е около 127 хил. тона годишно. Статистиката отчита потреблението на база продажбите в търговската мрежа, а не отчита консумацията извън дома - в заведенията за обществено хранене например.

- Защо има недостиг на българско производство?

- Българските месопреработватели изпитват трудности от липса на суровини през последните 25 г. Принудени са да търсят пазарите на близки и далечни страни, за да си осигурят необходимите количества.

От над 16,6 млн. животни в страната през 1980 г. днес броят им е малко над 2,7 млн. 14 милиона по-малко, за едва 35 години.

- Как може да се подобри ситуацията?

- Не можем да даваме съвети как да се развива животновъдството в страната, но едно е сигурно - трябва да има държавна политика и дългосрочна стратегия, а що се отнася до финансите, то идва от ЕС и бюджета.

- Има ли сив сектор в месопреработвателната промишленост?

- Нелоялната конкуренция от страна на сивия сектор - продажба на ниски цени, на хранителни стоки без документи, без платен ДДС или достигане до пазара на стоки, които по документи са били изнесени, са проблем за лоялните производители. Намаляването на ставката на ДДС за хранителните продукти и засиленият контрол до голяма степен биха намалили икономическата изгода от измами.

- Какви са проблемите пред българските месопреработватели?

- През последните години се задълбочава проблемът с липсата на кадри в месната индустрия. Няма държавна политика за професионално ориентиране и кариерно развитие.

Междуфирмената задлъжнялост в България е основната пречка за развитието на бизнеса и е главна причина за намаляване на перспективите за инвестирането в страната. Проблеми с ДДС измамите, които пречат за съществуването на фирмите. Все още делът на предприятията от сектора, които успяват да пробият на европейския и международния пазар, е малък.

- Очаква ли се повишение на цените за крайните потребители след въвеждането на толсистемата? Повишиха се и цените на винетките за камиони, а експерти вече заговориха за инфлация.

- Надяваме се да няма повишаване на цените във връзка с въвеждането на толсистемата и цените на винетките. Що се отнася до инфлацията, ако има такава, нормално е да има промяна на цените.