Всички пенсии да се вдигнат с 6,1% от 1 юли по швейцарското правило. Така минималната ще стане 392,57 лв. от тази дата. През тази година се очаква средната да достигне 573,76 лв. без ковид добавката от 60 лв., която ще се изплаща на всички пенсионери в периода януари-юни. Това предвижда законопроектът на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г., който бе гласуван на първо четене в социалната комисия. ГЕРБ и ДПС не подкрепиха бюджета, защото имат редица забележки. 

 Таванът на пенсиите ще остане замразен на 1500 лв. Това срещна сериозни критики от опозицията.  "Когато говорим за вдигане на максималния осигурителен доход на 3400 лв., трябва да говорим и за тавана на пенсиите. Прекалено много се разпокъсаха връзките в осигурителната система. Още при актуализацията на бюджета през миналата година предложихме таванът на пенсиите да падне. Все повече пенсионери остават ограничени на него, като в момента това са 34 500 души", обясни бившата социална министърка и депутат от ГЕРБ Деница Сачева.  Тя обясни, че увеличението от 6,1% по швейцарското правило ще бъде изядено от инфлацията. Бюджет 2022 г., просто купува време на правителството. 

Докога ще има максимална пенсия. По този начин демотивирате осигуряващите се. Задържането на максималната пенсия ще накара много хора да отидат в сивия сектор, обясни бившият социален министър и депутат от ДПС Хасан Адемов.

През 2022 г. за изплащане на пенсии са предвидени 14,119 млрд. лв. - с 1, 072 млрд. лв. повече в сравнение с разходите през 2021 г.

От 1 април се предлага да се увеличи обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст от 650 на 710 лв. От същата дата минималното обезщетение за безработица се повишава от 12 на 18 лв. на ден, а максималният дневен размер се повишава от 74,29 лв. на 85,71 лв. Тук също се породиха спорове. Според Сачева това на пръв поглед е придобивка, но това води до влошаване на пазара на труда.  

С проекта се предлага от 1 април максималният осигурителен доход за всички осигурени лица да се увеличи от 3000 лв. на 3400 лв. Повишава се и минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 650 лв. на 710 лв., както и за земеделските стопани и тютюнопроизводители от 420 лв. на 710 лв. Ръстът, с който скача минималният осигурителен доход е 60 лв., а за земеделските производители той е с 290 лв., каза Адлен Шевкед от ДПС. Това е и една то причините ДПС да не подкрепи на първо гласуване бюджета в комисия. Деница Сачева пък обясни, че ръстът за земеделските производители е прекалено висок, а те не са получили никакви помощи  и трудно могат да намерят работници. От 205 хил. осигурени в този сектор, едва между 5 и 10% се осигуряват на минималния осигурителен праг. Това е въпрос на политическо решение, за да се върне справедливостта в осигурителната система, защото предишните управляващи нямаха воля да го постигнат, обясни шефът на социалната комисия Искрен Арабаджиев. Според него не е нормално хората да получават толкова ниски доходи. Минималната пенсия за земеделските стопани реално е 220 лв., но те получават 370 лв. , пък стана ясно от справка на НОИ. Хасан Адемов припомни, че повече от половината от пенсионерите, които получават минимална пенсия реално не могат да я стигнат.  Нейният размер е политическо решение и тя не се формира според осигурителния принос, каза още Адемов.

Вдигането на обезщетението през втората година от майчинството има своето място. Ние твърдим, че по този начин всяка една майка може да направи своя избор. Ако прецени може да се върне по-рано на работа и до получи половината от майчинството и така да допълни дохода си, аргументира се заместник-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазоров.  

Запазва се размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” и фонд „Пенсии за лицата по чл. 69” на ДОО на нивото от 2021 г. Без промяна остават и размерите на осигурителните вноски за другите фондове на държавното обществено осигуряване, а също и съотношенията между осигурителите и осигурените лица.

Предвид продължаването на извънредната епидемична обстановка със законопроекта се предлага през 2022 г. периодът на неплатен отпуск, който се зачита за трудов стаж и за осигурителен стаж при пенсиониране да се увеличи на 90 дни.