Да се обвинява еврото за всички злини е хубава дъвка, но крайно неадекватно и невярно, коментира в предаването "120 минути" по БТВ бившият вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка и бивш министър на регионалното развитие Лиляна Павлова. 

"Всичко това се развива в една турбулентна среда, видяхме доклада на Световната банка и Международния валутен фонд, че прогнозите за растеж няма да се реализират - допълни тя. - Това означава по-малък растеж в Европа, а ако конфликтът се задълбочи, това ще повиши цените на петрола, на горивата, може да се очаква глобално повишение на инфлацията. От тази гледна точка оправданието с еврото е неадекватно."

Според нея, ако сме членове на Еврозоната, това ще ни даде добра защита и стабилност, защото ще сме част от пазар с 350 млн. души, а еврото е най-стабилната валута в момента.

"То не е панацея, но ни отваря вратата, за да получим доверието на инвеститорите, да имаме повече стабилност и да се изравнят доходите ни с тези в Централна Европа", поясни тя. 

На въпрос защо Полша, Унгария не искат да се присъединят, тя обясни, че инфлацията в Унгария все още е висока, а в Румъния са започнали критики, че България ги е изпреварила с влизането в Еврозоната.

"Полша не е дала заявка, но там има добре функционираща система - обясни още Лиляна Павлова. - Не е както тук с валутен борд от 1997 г. За всички страни-членки, които тръгнаха с борд, това е най-доброто решение. Не можем да стоим с орязани възможности особено когато е изправена пред предизвикателства и кризи."

Запитана за необяснимото повишение на някои цени, Павлова обясни, че спекула има и без еврото. 

"Ползва се за оправдание, спекуланти винаги има, ролята на държавата на институциите и на държавата е да контролират и регулират - обясни тя. - В една пазарна икономика конкуренцията движи цените, в много страни от ЦИЕ не се прилагат тавани на цени и изкуственото им задържане." 

Според нея в страни като Австрия има дигитални платформи със статистика на цените на храните и с тяхна помощ по-лесно се забелязват аномалиите. 

"Виждаме усилията на органите, но те не трябва да плашат хората - посочи тя. - Важното е да създадат спокойствие, че ще защитят гражданите." 

Запитана възможно ли е да се стигне до мерки като в Хърватия, тя обясни, че там е приложен таван на цените, но това не е пазарна мярка. Според нея най-добре работят доброволните споразумения, когато бизнесът и държавата вървят ръка за ръка и предотвратяват необоснованото поскъпване.