Евтината възобновяема енергия и батериите променят сектора
Трансформацията на българската енергетика напредва с впечатляваща скорост. От началото на пролетта фотоволтаиците редовно надминават АЕЦ “Козлодуй” по произведена електроенергия, а в определени моменти дори надхвърлят 70% от консумацията в страната. Нещо, което изглеждаше немислимо преди 2020 г.
Когато токът е
(почти) безплатен
Ръстът на фотоволтаичната енергия се дължи на няколко ключови фактора: огромен спад в цената на компонентите, опростени административни процедури, нарастващ интерес от страна на индустрията, както и най-важното – изключително ниската цена на соларния ток.
Всички фотоволтаици произвеждат по едно и също време. При слънчево време цените на енергийните борси спадат близо до нула или дори до отрицателни стойности. Доскоро това се случваше предимно през почивни дни, когато консумацията на ток е традиционно по-слаба. Но от поне две години ниските цени на тока през деня започват от март и продължават до септември.
Това е отлична новина за потребителите, но поставя сериозно предизвикателство за производители на електроенергия. Бизнес моделът на соларните централи също е под въпрос, особено когато разчитат на борсови продажби. Поради това някои оператори сами ограничават производството си, когато цената на енергийната борса падне под определено критично ниво.
Два инструмента могат да стабилизират приходите и да отключат пазара за нови ВЕИ - системите за съхранение и дългосрочните корпоративни договори с индустриални консуматори (corporate Power Purchase Agreements – PPA).
Батериите –
гръбнакът на ВЕИ
Системите за съхранение са темата на деня в българската енергетика. Пазарната волатилност е сигнал за инвестиции в батерии. Ако опростим нещата, бизнес моделът изглежда по следния начин – зареждане с евтин ток по обяд и продажба в часовете с пик в търсенето. Тоест батериите “местят” електрони във времето, за да се възползват от ценови арбитраж. Това премахва поне част от свръхпредлагането и ограничава периодите с ниски и отрицателни цени. Потребителите имат полза, защото така намалява ценовият натиск в тъмната част на денонощието. Системите за съхранение предлагат и различни системни услуги, което ги превръща в гъвкав инструмент за управление на електроенергийната система.
До момента са въведени в експлоатация около 700 MWh батерии. Очакванията са до края на 2026 г. този капацитет да се умножи поне десетократно. По данни на ЕСО вече има подписани договори за над 7000 MW с общ капацитет 21 000 MWh. Голяма част от тях са в напреднала фаза на развитие – с издадени разрешения за строеж и подписани окончателни договори. Мащабното навлизане на системи за съхранение на енергия ще намали часовете с отрицателни и нулеви цени, което от своя страна ще насърчи инвеститорския интерес за изграждане на нови проекти за производство на ток от ВЕИ.
В допълнение към ПАВЕЦ батериите превръщат България в естествен балансьор на Югоизточна Европа. Това е огромно стратегическо предимство за страната, с потенциал да привлича инвестиции от енергоинтензивни компании и центрове за данни, които търсят достъпна електроенергия с нисък въглероден отпечатък.
Пазарната трансформация е в ход, но
дългосрочните договори изостават
Въпреки ръста на ВЕИ пазарът на дългосрочни договори с индустрията напредва по-бавно. Основни пречки за това са ниските борсови цени и компенсаторните механизми, които намаляват стимула за сключване на РРА.
Дългосрочни договори все пак има. Те са предпочитани от водещи компании в сектори като телекомуникациите, металообработването, фармацията и други. Сред по-известните примери са договорите на КЦМ с Enery (12 години), на Yettel с “Електрохолд” (10 години) и на AGP-Europe с Rezolv Energy (12 години). Тези и други индустриални консуматори залагат на снабдяването с възобновяема енергия, за да си осигурят дългосрочна ценова предвидимост.
Скоро пазарът ще получи допълнителен тласък, благодарение на чистата индустриална сделка. Планира се Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да предложи механизми за намаляване на риска и гаранции за индустриални потребители, сключващи дългосрочни договори за чиста енергия.
Мрежата е следващото
предизвикателство
Енергийната трансформация изисква не само нови мощности, но и по-умна и гъвкава мрежа. Важно е да се подобри междусистемната свързаност, включително със страните от Централна Европа. България активно развива националната преносна мрежа, участва в проекти за изграждането на нови трансгранични връзки и планира инвестиции в нови ПАВЕЦ (помпено-акумулиращи ВЕЦ).
Въпросът с развитието на преносната инфраструктура в Южна България и североизточните райони също стои на дневен ред. Тези части на страната предлагат отлични възможности за нови ВЕИ мощности, но за целта са необходими инвестиции в развитие на мрежата от страна на ЕСО и заинтересованите инвеститори.
Защо няма нови
вятърни паркове?
Комбинирането на вятърни и соларни мощности, подкрепени с батерии, може да осигури базова енергия от ВЕИ за над 4000 часа годишно. Тази комбинация е ключът към стабилна, евтина и предвидима енергийна система. Въпреки очевидните ползи обаче вятърната енергетика е в застой.
За последните 10 години в България не е изградена нито една вятърна електроцентрала! Антирекорд, който е без аналог в целия Европейски съюз. В страната работят около 720 мегавата вятърни мощности – точно колкото и през 2015 г.
Основна причина да няма инвестиции в нови ветрогенератори са тромавите административни процедури. Инвеститорите чакат по 6-8 години, за да получат разрешителни. През това време технологиите се променят и често се налага процесът да се върне назад или дори да започне отначало. За сравнение – при соларите срокът е 2-3 години, а при батериите – под година.
Ненужно тежките правила са изготвени преди повече от десетилетие с идеята да спрат развитието на сектора. Ситуацията в момента е коренно различна – вятърът е силно желан от пазарните участници. Надеждите са, че новите изменения на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) ще опростят процеса и ще съкратят сроковете за развитие. Но реалният ефект тепърва трябва да се тества на практика. Защото и през 2023 г. в ЗЕВИ бе предвидено определяне на зони за приоритетно развитие на ветроенергийни централи, но такива няма и до днес.
Пропаганда
срещу ВЕИ
Дезинформацията е друго голямо препятствие пред развитието на възобновяемата енергия. Активисти на антиевропейски партии опитват да всяват паника с откровени лъжи срещу сектора. Според тях ветрогенераторите унищожавали природата, разболявали хората и убивали животните. Соларите пък съсипвали земеделието и превръщали пасищата в пустиня.
Тези твърдения звучат комично с оглед на дългогодишния реален опит с ВЕИ в България. Научните факти са ясни –
няма заплаха за
живота и здравето
на хората, живеещи в близост до соларни или вятърни централи. Рисковете за дивите животни и биоразнообразието са силно преувеличени и управляеми. Обработването на земята не е възпрепятствано от ветрогенераторите, а големите соларни централи могат да са оазиси на биоразнообразието.
Тези факти не отказват противниците на вятърната енергия. Те активно използват социалните мрежи, за да облъчват обществото със своите измислици. Пoнякoгa това предизвиква нaпpeжeниe cpeд мecтнитe oбщнocти. В последната година се забелязват и опити за процедурно забавяне на нови проекти - саботиране на обществени обсъждания, обжалване на административни решения и организиране на подписки срещу нови проекти.
Това е предизвикателство за ВЕИ сектора. Вaжнo е инвecтитopитe дa пpoвeждaт paзяcнитeлни cpeщи нa мяcтo, зa дa пoкaжaт пoлзитe зa xopaтa и пpиpoдaтa. ВЕИ секторът трябва да комуникира по-добре силните си страни с широк кръг от хората в страната, особено извън големите градове.
Енергийната трансформация се
случва тук и сега
България има потенциал да бъде регионален лидер в енергийната трансформация. Със смели реформи, добре управлявани инвестиции и широка обществена подкрепа страната ни може да се превърне в зелен енергиен хъб на Югоизточна Европа.
Имаме всичко необходимо – евтина възобновяема енергия, възможност за мащабно съхранение, стратегическо местоположение и силна междусистемна свързаност. От нас самите зависи да се позиционираме като водещ играч върху новата енергийна карта на Европа.
