15 браншови организации от хранително-вкусовия сектор питат със своя декларация председателката на Народното събрание Наталия Киселова, премиера Росен Желязков, министърката на финансите Теменужка Петкова и депутатите в парламента да спрат ли да произвеждат хранителни продукти, за да не би случайно да нарушат бъдещите промени в Закона за въвеждане на еврото в България.
Поводът е, че търговските организации в страната вече са започнали масово да отказват да коригират цените, по които купуват тяхната продукция за период от 17 месеца, тъй като се опасяват, че ще попаднат под ударите на закона. В готвените в момента в парламента поправки на закона се предвиждат драконовски глоби за "икономически необосновано" увеличение на цените до декември 2026 г.
ето пълния текст на декларацията:
Обръщаме се към Вас по повод на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за въвеждане на еврото в Република България, одобрен с Решение №481 на Министерския съвет от 2025 г, и входиран в Народно събрание на Република България,Стр.2 от 8 вчера 21.07.2025 г с входящ номер №:51-502-01-36.
Национално представителните организации от хранително-вкусовата индустрия винаги сме подкрепяли и продължаваме да подкрепяме активно процеса по присъединяването на България към Еврозоната . Работим активно за адаптиране на предприятията в сектора за осигуряване на плавен преход към новата валута. През последните месеци бизнесът е подложен непрекъснато на обществен и медиен натиск, свързан с притесненията на обществото от евентуално рязко нарастване на цените в резултат на приема в Еврозоната. Ние съзнаваме, че правителството има желание да успокои социалното напрежение и в тази връзка подкрепяхме мерките приети със Закона за въвеждане на еврото, които предвиждаха „замразяване на цените" за срок от един месец считано от 1 януари 2026 година. Предприехме всички необходими организационни действия, за да адаптираме административните и финансови процеси в предприятията за безпроблемен преход.
На 21-ви юли бяхме изненадани от качения на сайта на НС ЗИД на Закона за въвеждане на еврото в Република България, одобрен с Решение № 481 на Министерския съвет от 2025 г. Предвидените в него крайни антипазарни мерки нито са обсъждани с работодателските организации и бизнеса, нито има изготвена оценка на тяхното въздействие. На практика те предвиждат „замразяване на търговския оборот в страната" за година и пет месеца, както и делегирт на МС правото по всяко време да въвежда каквито реши допълнителни мерки, в случай че прецени, че има „прекомерно нарастване на цените", без да е дадена дефиниция какво означава това.
За нас особено притеснителни са следните текстове и настояваме изложените подолу аргументите да бъдат разгледани и взети предвид при редакцията на законопроекта на второ четене:
1. Забрана за увеличение на цените през целия период на двойно обозначаване (чл. 15, ал. 4) от година и пет месеца, при не особено ясни правила за прилагане на изключения като „обективни икономически фактори".
На практика тази норма касае всички търговски дружества в страната, тъй като дефиницията на „търговец" дадена в §1.т.17 на Допълнителните разпоредби на Закона реферира към чл.1 от Търговския закон. В същото време дефинициите на стоки и услуги дадени в §1 т.15 и т.18 на практика включват цялата търговска дейност, не само търговията на дребно и търговията на едро, но и предоставянето на каквито и да било стоки и услуги, включително и продажба в чужбина.
Съгласно разпоредбата обективни икономически фактори", като в § 14 на законопроекта се предлага доразширяване на дефиницията на това понятие дадено в §1.т.6 като се прави примерно изброяване на тези фактори. Това е допълнение към вече съществуващата дефиниция, според която това са фактори „свързани с производството, обращението и реализацията на стоки и услуги върху, които търговецът не може да влияе".
Предложеното примерно изброяване на фактори в дефиницията е непълно и произволно и пропуска позоваване на редица други признати икономически фактори с въздействие върху продажните цени на стоки и услуги.
Създава се риск от механично прилагане на „каталога от фактори" спрямо всяка икономическа дейност, независимо от нейните особености и специфики, и съответно повишава риска от санкциониране на търговци, които се позовават на признати и обективни икономически фактори, които не са изрично посочени. Сериозен повод за тревога за нас е, че в тези фактори е включено само увеличението на минималната работна заплата, но не и увеличението на трудовите възнаграждения, които работодателите и бизнесът правят, за да привлекат и задържат квалифицирана работна ръка в условията на пазарна конкуренция. Тъй като работната заплата обективно зависи от търговеца, на практика тя не попада в обхвата на предвиденото в §14 предложение за допълване на текста. При липса на изрично признаване на работната заплата като допустим фактор за увеличение на цената, на практика предложеният законопроект ще означава замразяване на работните заплати в страната.
В законопроекта не са предвидени специфични хипотези, като внос на стоки от чужбина, при които възниква въпросът дали търговецът може да влияе върху цената, на която купува на едро продуктите. Ако се приеме хипотезата, че може да влияе, това на практика означава да се замразят цените на всички вносни стоки в страната за почти година и половина. В случай на нарастващи цени на международните пазари, подобно ограничение може да доведе до недостиг поради липса на внос на определени стоки на българския пазар.
Това са само малка част от примерите, които не се обхващат от предложените текстове и които създават риск за нормалното функциониране на пазара в България.
Предложеният текст създава неопределеност и правна несигурност, тъй като предоставя прекалено широко пораво за преценка на административните органи, отговорни за контрола по спазване на закона. Липсват критерии за доказване и методика за оценкСтр.4 от 8 закона.
Глобите за неспазване на тази неопределена и неконкретизирана норма са прекомерни и не е ясно, кой носи отговорност, когато един търговец на дребно продава продукти на производител. Нормативната забрана поставя в особено уязвима позиция преработвателната индустрия и производителите и доставчиците на едро. Към настоящия момент ние вече срещаме сериозни затруднения при преговорите с големите търговци на дребно за корекции на цените ни, като от месеци те реално отказват такива без да има санкции за повишаване на цените. Сега, когато този неясен текст не дава категорични обективни критерии, кога правомерно може да се вдигне цена и дали ние или търговецът носим отговорност, има риск търговците на дребно да отказват всякакви ценови корекции за година и половина. Това ще принуждава доставчиците или да продават на загуба или да прекратят производства и доставки, което сериозно ще застраши продоволствената сигурност в страната.
Период от година и пет месеца, през който индустрията ще бъде на практика лишена от възможността да прави инвестиции /те зависят от нея и не са обективен фактор/, не може да реализира маркетингови стратегии на българския и чуждестранен пазар, ще бъде пагубен за ръста на производството в страната, което вече е намаляло.
Предлагаме срокът да се съкрати на адекватен на периодът на адаптация и да бъден не по-дълъг от 8 месеца – до 31 март 2026 година.
Предвид гореизложените аргументи, предлагаме текстът на §3 т. 3 да бъде редактиран както следва: „(4) В периода от 8 август 202 5година до 31 март 2026 година търговците формират цените си добросъвестно и прозрачно. При увеличение на цените те са длъжни при поискване да представят на контролните органи документи, удостоверяващи наличие на обективни икономически фактори по § 1, т. 6 от
Декларацията е подписана от:
Асоциация на месопреработвателите в България
Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България
Асоциация на производителите на рибни продукти БГ ФИШ
Национална лозаро-винарска камера
Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите
Сдружение на производителите на растителни масла и преработватели на
маслопродукти в БългарияСтр.8 от 8
Сдружение „Храни и напитки България"
Съюз на пивоварите в България
Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци
Съюз на производителите на захар и захарни продукти
Съюз на производителите на комбинирани фуражи
Съюз на птицевъдите в България
Асоциация на индустриалното свиневъдство в България
Асоциация на свиневъдите в България
Съюз на българските мелничари
