Един пояс, един път" не е алтернатива на европейската интеграция, а възможност за нейното допълване чрез конкретни проекти, инвестиции и технологичен обмен" - с тези думи започва разговора ни за КМГ българският политик Детелин Опров, съобщава КМГ.
Като експерт по дигитална трансформация и модерно управление във външно- и вътрешнополитически формат, той коментира възможностите за България в контекста на китайската мегаинициатива в променящия се икономически свят.
„Инициативата „Един пояс, един път", предложена от председателя Си Дзинпин, преди малко повече от 10 години, и вече утвърдила се като един от най-мащабните икономически и инфраструктурни проекти, надхвърля рамките на класическото търговско сътрудничество и предлага модел за дългосрочно развитие, основан на свързаност, взаимна изгода и прагматично партньорство", категоричен е българският политик. Той цитира и конкретни данни в тази връзка, които са ясно доказателство, че през последните години икономическите резултати на инициативата са ясно измерими. „Обемът на търговията между Китай и държавите, участващи в „Един пояс, един път", достигна рекордни стойности, като растежът изпреварва средните темпове на глобалната търговия. Паралелно с това, сухопътните и морските транспортни коридори между Азия и Европа значително подобриха логистичната сигурност и устойчивостта на веригите за доставки."
На въпрос относно европейския опит и сътрудничеството в рамките на инициативата, Детелин Опров е на мнение, че „Един пояс, един път" вече преминава от визия към реални резултати.
„В Европа няколко държави вече демонстрират практически ползи от активното участие в инициативата. Гърция е показателен пример в това отношение. Инвестициите в пристанището Пирея го превърнаха в един от най-динамично развиващите се логистични хъбове в Средиземноморието, с пряк ефект върху заетостта, приходите и международната търговия на страната".
Що се отнася до страните от Централна и Източна Европа - напредъкът по инфраструктурни проекти като железопътната линия Унгария–Сърбия показва как стратегическото планиране и последователното партньорство могат да съкратят значително времето за транспортиране и да засилят регионалната конкурентоспособност, подчертава експертът и прави извода, че тези примери доказват единствено, че успехът не идва автоматично, а е резултат от ясна национална визия и активна институционална ангажираност.
Какъв е потенциалът на България и използва ли се той напълно – в отговор на този въпрос политикът и експерт посочва, че България притежава редица обективни предимства – стратегическо географско положение, излаз на Черно море, пресечна точка между Европа, Азия и Близкия изток, както и традиционно добри отношения с Китай. Въпреки това, реалното участие на страната в големите икономически коридори на „Един пояс, един път" остава под потенция, категоричен е той и прави сравнение с Гърция, която целенасочено използва пристанищната си инфраструктура като входна точка към Европа. „България все още не е формулирала достатъчно ясно своята дългосрочна роля – дали като логистичен център, индустриална платформа или регионален транспортен възел. Този въпрос изисква не политическа реторика, а експертен диалог и последователни решения", подчертава той.
В края на разговора ни Детелин Опров отново пояснява, че икономическото сътрудничество с Китай следва да се разглежда прагматично и без идеологически крайности. „Един пояс, един път" не е алтернатива на европейската интеграция, а възможност за нейното допълване чрез конкретни проекти, инвестиции и технологичен обмен." „Българският парламент и изпълнителната власт имат ключова роля в създаването на стабилна и предвидима среда за такъв тип партньорства – чрез стратегическо планиране, модернизация на инфраструктурата и активна икономическа дипломация. Опитът на други европейски държави показва, че когато националният интерес е ясно дефиниран, сътрудничеството с Китай може да донесе осезаеми и дългосрочни ползи", казва експертът. „В свят на нарастващи икономически предизвикателства и несигурност, инициативи като „Един пояс, един път" предлагат платформа за диалог и съвместно развитие. За България въпросът не е дали, а как да участва – с реализъм, професионализъм и ясно съзнание за собствените си предимства", категоричен е българският политик.
