Велики планове в началото, които биват изоставени при първия по-сериозен сблъсък с действителността. Добри намерения, но липса на реална преценка от страна на мениджмънта. Всичко това характеризира търговските вериги с чисто българска собственост с някои малки изключения.

Досега само една българска верига е успяла да премине през целия български преход напълно устойчиво, непрекъснато подобрявайки резултатите си. Останалите или са в периферията на интересите на собственика си, или от първоначалната идея в тях днес не е останало почти нищо. Или вече са в небитието.

Бг играч в ТОП 5


„Фантастико“ е петата по оборот търговска верига в страната, като в последните години приходите й се движат между 300 млн. и 400 млн. лв. От създаването на първите магазини през 1991 г. досега, когато веригата има 38 обекта, тя винаги се е управлявала консервативно, като семейна фирма. Дори не е известно някога да е теглила заеми. Собственик на „ВАН Холдинг“, „Европа – ВН“ и „Винтерко БГ“, които държат обектите, е Валери Николов, а търговски директор - синът му Владимир Николов. Тази форма на собственост почти не се е променяла през годините.
„Фантастико“ никога не е бил на загуба за разлика от доста по-мощни чужди вериги. Може растежът да е бил минимален или някому да се струва твърде бавен, но фирмата успява да излезе на печалба и да разширява дейността си дори в годините на криза и свиване на потреблението.
Собственикът на веригата предпочита да купува помещенията, в които разполага магазините, макар че има и обекти под наем. През първото десетилетие от съществуването си „Фантастико“ търсеше малки помещения в жилищни райони, но след навлизането чуждите вериги вече не открива обект, по-малък от 1500 кв.м. Веригата се слави като една от малкото с дълго работно време – почти половината й магазини работят от 7 до 24 часа без почивен ден.
Едно от неосъществените до днес намерения на Николови е „Фантастико“ да присъства във всеки по-голям град. Засега извън столицата има само един магазин – в Кюстендил. Причината за това според Валери Николов е, че трудно се намират подходящи помещения или терени за закупуване.

Еврокриза за „Европа“

Само година след първите магазини „Фантастико“ бизнесменът Христо Ковачки също започна да отваря търговски обекти за бързооборотни стоки. Това всъщност е първият му известен бизнес – енергетиката идва по-късно. Той изкупува работещи дотогава магазини за хранителни стоки, като в първите години запазва старите им имена. Общото „Европа“ идва през 2001 г. и от този момент те започват да работят като верига – с единно снабдяване и собствени търговски марки.

В пика на разширяването си веригата притежаваше 42 обекта в цялата страна, повечето собствени, а по оборот се нареждаше на шесто място сред компаниите в бранша. През 2007 г. Ковачки обяви, че ще качи общата фирма, която ги управлява – „Магазини Европа“, на борсата. Почти по същото време се понесе слух, че литовската „Максима“, собственик на „Т-Маркет“, преговаря за закупуване на повечето от магазините. И двете неща не са станали факт до ден-днешен.

Финансовата криза сложи край на разрастването на „Европа“ и я повлече надолу. След 2009 г. магазините се зареждаха с все по-беден асортимент, много от тях затвориха. Приблизително по същото време се разбра, че Ковачки иска да продаде веригата, но не може да намери купувач за исканата от него цена. Лека-полека останаха само 7 магазина с името „Европа“. А много производители на български стоки се наредиха на опашки пред съдилищата в опити да си вземат парите, които веригата им дължи. Тогава се разбра и че тя има доста странна структура - почти всеки магазин се управлява от отделна фирма, която се сменя на година-две. Очевидно в опит да се избегнат, доколкото може, плащанията към доставчиците и хазната.

„Пикадили“ – на косъм

Първият магазин „Пикадили“ се появи през 1995 г. във Варна, до 2009 г. станаха седем. Разрастването извън морската столица започна през 2006 г. с магазин в „Сити Център София“. Първите обекти бяха с големина между 500 и 1000 кв.м, а през 2008 г. започна да се развива формата „Пикадили Дейли“ – по-малки магазини в близост до жилищни зони или до големи офис сгради.
Първоначално зад „Пикадили“ стоеше дружеството „Боляри“ АД на Георги Папуров с 80% и ЕБВР с 20%. Концепцията за магазините е на варненския бизнесмен Стефан Косев, който впоследствие създаде и концепцията на столичния „Парадайс мол“. Замислен като противовес на магазините дискаунтъри, от самото начало основните стоки в „Пикадили“ бяха с доказано високо качество и с по-високи цени. Веригата първа у нас въведе собствен внос на риба и рибни продукти, които се транжират пред купувача, програма за лоялност, витрини за топла храна.

През 2007 г. веригата бе продадена на сръбската „Делта“, която я препродаде през 2011 г. на белгийската „Делез Груп“. През юни 2014 г. белгийците се изтеглиха от България и „Пикадили“ се озова в ръцете на дружеството „АП Март“. Зад него първоначално стояха бизнесмените Ангел Ангелов и Петър Дудоленски, а впоследствие бе продадено на братята Валентин и Десислав Попови и на Николай Лазаров. Бе обявено, че „Пикадили“ се слива с „Карфур“, но това така и не се осъществи.

За веригата настъпиха лоши времена. Разнообразието от стоки видимо намаля, много доставчици престанаха да работят и с „Карфур“, и с „Пикадили“, защото се бавеха плащания. Магазините й в Бургас и Велико Търново бяха затворени, много обекти от типа „Дейли“ в столицата също не оцеляха, а останалите намалиха площта си.

CBA – отговорът на малките

ЦБА или както се изписва по магазините – CBA, е най-голямата българска търговска верига. Тя има над 60 магазина из цялата страна, но оборотите й досега винаги са я нареждали между 10-то и 20-то място в класацията на търговските вериги.
В сегашния си вид веригата работи от 2013 г. и бе създадена от сливането на регистрираното във Варна дружество „ЦБА“ АД, притежание на пет български физически лица и „ЦБА Франчайз“, собственост на „ЦБА Асет Мениджмънт“, което е публично дружество.

Преди това „ЦБА“ АД имаше трийсетина магазина под това име в Североизточна България. Те бяха създадени от обединяването на български търговци, съюзили се като отговор на навлизането в България на чужди вериги. Акционер в дружеството за известно време беше и унгарската „CBA“, което създаде впечатение, че става въпрос за едноименната унгарска верига. В момента обаче магазините ЦБА са изцяло българска собственост. Много от тях работят в помещения под наем и само единици са в собствени сгради.

При обединението през 2013 г. бе обявено, че ЦБА ще работи предимно с български производители, като има подписани договори с над 700 наши фирми. Въпреки това по рафтовете и щандовете на магазините има и доста вносни стоки. Почти всички магазини ЦБА имат топли витрини. Като концепция се нареждат между типичните дискаунтъри и обикновените супермаркети.

Площта на магазините ЦБА доста варира. Има обекти, които са буквално по 50 квадрата, но има и големи – от 2000 квадратни метра.

Веригата има собствен логистичен център на 8 места в страната, който подпомага централизираното снабдяване.


„Магазинъ 345“

която има обекти само в столицата, през отделни години е попадала в Топ 30 на търговските вериги. Става въпрос за малки супермаркети в жилищни райони, с 1-2 каси. Общият им брой е 16. Отличителната им черта е, че работят денонощно.
Зад веригата стои фирма „345“ ООД, която създава първият такъв магазин през 2000 г. Фирмата очевидно е затваряла обекти, тъй като средносписъчният състав на персонала й намалява от 425 човека преди 5 години до 363 в момента.


„Про Маркет“
която също работи само в столицата и има 22 обекта, е типичен дискаунтър. В магазините й липсва разнообразие от стоки, а от всяка стокова група има по един, максимум два продукта. За сметка на това те са с най-ниските цени в своя клас.


„Фамилия“
в апогея си имаше около 30 магазина в страната. Създадена от бизнесмена Христо Попов през 2000 г., 5 години по-късно магазините бяха изкупени от фонда Equest. 2 години по-късно той започна разпродажба на обектите. Някои бяха купени от „Максима България“, която ги превърна в магазини на „Т-Маркет“. Други - от бивши мениджъри, опитали се да продължат бизнеса под името „Нова фамилия“, но безуспешно. 9 обекта бяха купени от дружеството „Елис 2005“, което ги превърна в магазини „Верде“, предлагащи плодове и зеленчуци и пакетирани хранителни стоки.