Дроновете са хитът при продажбите на техника
Рекордните 250 млн. лв. на ден са били харчени за празниците - основно в дните от 20 до 31 декември, сочат предварителните данни на НАП, научи "24 часа". За сравнение - през 2016 г. дневните суми са били с 50 млн. лв. по-малко.
Пикът на пазаруванията е бил на 23 и 24 декември, а най-слаб за търговците е бил 31 декември. Най-голямо натоварване на свързаните с НАП фискални апарати на бензиностанции е имало на 22 и 23 декември, а най-големи обороти са отчитали апаратите на заведения и хотели на 31 декември.
Телевизорите са били номер 1 по продажби и през миналата година, съобщи Божидар Колев - един от съсобствениците на “Технополис”. Въпреки че не е имало големи спортни събития като световно или футболно първенство или олимпиада, продажбите им запазали ръста си.
Приемниците с извити екрани обаче не могли да се наложат на пазара, а се търсели основно тези с плоски. И друга тенденеция купуват се все по-големи телевизори - между 49 и 55 инча, и с ултра HD качество на картината. Причината е, че цените им са започнали да падат и да стават все по-достъпни. Средната цена при покупката на телевизор била 600 лева.
Покрай телевизорите добър пазар намирали аксесоари като системите за озвучаване с допълнителни тонколони. Тъй като приемниците ставали с все по-тънки корпуси, вградените в тях колони не осигурявали достатъччно мощност, поради което клиентите купували системи за т.нар. домашно кино.
При покупките на техника се възродил интересъм към домашните аудиосистеми с по-големи тонколони, каза още Колев. На добър интерес се радвали и портативните колони и слушалките, които най-често се купували към лаптопи и смартфони.
Продажбите на умни телефони също били стабилни, а поради увеличената големина на екраните им имало съвсем лек спад при продажбите на таблети. По празниците многто се търсели и умните часовници и фитнес гривните. Освен като аксесоар към други устройства те се използвали и като оригинален подарък.
Един от основните хитове през последната година и за празниците били дроновете. Цената им ставала все по-достъпна, а в същото време се подобрявало качеството на камерите им. Клиентите ги купували основно за лично ползване поради удобството с тях да се правят клипове от въздуха.
Засилен интерес има и към ховърбордовете - устройства, подобни на скейтбордовете, но със собствено задвижване. Увеличавали се и продажбите на екшън камери, тъй като спортуващите хора все по-често ги използвали, за да заснемат клипове. Приложение намирали и при любителите на водни спортове.
От бялата техника най-големи били продажбите на перални и хладилници. Все по-често се купували и сушилни или комбиниран уред - пералня със сушилня.
Добър пазар имало и за бойлери и климатици, а все повече били предпочитани т.нар. умни модели, при които пускането и спирането може да става чрез приложение на мобилния телефон. Добър пазар имало и за кафе машините и прахосмукачките.
Въпреки все по-големите възможности за безплатно сваляне на компютърни игри не спадали продажбите на игрови конзоли, каза още Колев. За това спомагало и предлагането на очила за виртуална реалност като аксесоар.
Пламен Стойков - управляващ съдружник в “Зора”, коментира, че от няколко години декември не е най-силният месец за магазините за техника. След 2013-2014 г., когато се наложи тенденцията за черен петък, ноември станал водещ по обем на продажбите.
В началото на декември има изчакване, след като хората са купували по време на намаленията при разпродажбите, твърди каза Стойков.
С наближаването на коледните празници обаче покупките нараствали. Основният интерес бил към телевизорите. Поради това в магазините акцентирали при намаленията на тази техника, както и на телефони и IT устройства.
“Категорично има тенденция, насочена към покупка на телевизори с по-големи инчове. Все повече хора купуват телевизори във високия клас, т.нар. ултра HD, има плавен преход към по-скъпа и по-качествена техника”, смята Стойков. Според него 3D приемниците отдавна не са интересни за потребителите.
През 2018 г. щял да продължи интересът към телевизорите. Стойков очаква 25-30% ръст на продажбите заради предстоящите спортни събития като световно по волейбол и футбол.
Голям ръст се наблюдава при смартустройства като фитнес гривни и умни часовници.
Но заради по-ниската им стойност те не били определящи за общия обем продажби.
Геймърите искат нещо индивидуално, не че нямаме изключителни геймърски продукти - слушалки, колонки, игри и суперноутбуци. И там има голям интерес.
дДроновете не са теърде продаваеми при нас, добавя той. Там все още купувачи били по-запалени клиенти, които се интересуват от такъв тип устройства. Въвеждането на новите технологии в ежедневието е причина за бързата смяна на предпочитанията на купувачите, твърди Стойков.
Според него фотоапаратите и аудиотехниката са убити от новите технологии. Един телефон бил вече много по-добър за снимки например от евтините фотоапарати. За това в момента техниката за снимане, която се продава най-много, е от високия клас - от около 1000 лв. Това е типичен пример как една определена стока умира от развитието на технологиите, но е заместена от друга, обяснява Стойков.
Над 340 млн. лв. за почивки по Коледа и Нова година извън къщи
Тази година в периода между 20 декември и 10 януари българите са платили поне 341,1 млн. лв., за да изкарат коледните и новогодишни празници извън дома. Това каза пред “24 часа” директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов.
Това число се получава, като сметнем, че около 780 000 българи са пътували някъде из страната за празниците и са похарчили за това средно по около 285 лв. В същото време 240 000 българи са били поне на един от двата празника в чужбина и са похарчили за това средно по 495 лв. на човек.
В тази сметка влизат основно транспортните разходи, нощувките, храненето и културните и спортни развлечения, без да се броят парите за подаръци.
“Разбира се, има и българи, които са похарчили в чужбина по 2000-3000 евро, ако са били на някаква далечна, екзотична дестинация. Посрещане на Нова година на място като Занзибар например може да струва до 6500 евро, ако е в луксозен хотел. Но българите, посрещащи Нова година по този начин, са не повече от хиляда души и затова средният разход за чужбина по наши оценки е 495 лв.”, каза Драганов. Данните за разходите са взети от НСИ и са само с 3-4 лева над средния разход при пътуване в чужбина от предишната 2016 г.
За Коледа и Нова година българите пътуват най-често до съседните Гърция, Македония, Сърбия, Турция или Румъния. Също много българи посрещат Коледа или Нова година в европейски държави като Германия, Испания, Англия или Франция, където живеят по-компактни маси българи, т.е. просто са били на гости на роднините си. Пътуванията са повече за Нова година, отколкото за Коледа, но има и много хора, които прекарват целия период навън, защото сливат отпуски. В известен смисъл за много българи новогодишната почивка още не е свършила, защото ще се приберат едва към 10 януари.
Данните на НСИ показват, че българите сравнително рядко прибягват до услугите на туроператорски фирми или туристически агенции, когато пътуват за празниците. При екскурзиите в чужбина това са правили едва 39,6% от пътуващите, а за пътуванията по празниците в страната от такива услуги са се възползвали едва 6,8% от българите.
Влияние върху това оказва и обстоятелството, че пътуванията особено за Коледа са свързани преди всичко с гостуване у роднини или близки, независимо дали у нас, или в чужбина.
Драганов смята, че оценката, дадена в дните преди Нова година от министъра на туризма Николина Ангелкова за вероятно 9 милиона чужди туристи в България за цялата 2017 г., са леко подценени. “Аз смятам, че като излязат данните за 2017 г., те ще покажат 11,6 млн. чужди туристи - с 1 милион повече от 2016 година, т.е. ще имаме ръст от малко над 10%”, каза Драганов.
Разминаването според него идва от това, че по определението на Световната организация по туризъм турист е всеки, който оставя пари в местната икономика, независимо дали е преминал транзитно през страната и дали изобщо е имал виза за България. “По тяхното определение, с което трябва да се съобразяваме, защото България е член на организацията още от 1976 година, всеки човек, поощрил местната икономика, се счита за турист, независимо че статистиката не брои за туристи хората, дошли в България да учат, или в командировка”, каза Драганов.
