Увеличението на заплати и пенсии засега компенсира нарастването на цените

През последните месеци на 1996 г. българите разбраха какво означава парите им да се обезценяват буквално за дни и седмици.

През есента на 1996 г. инфлацията на месечна база стигаше до 60 и над 60%, а в първите месеци на 1997-а

цените бяха

пораснали на

годишна база

с 438%

Нещо, което икономистите наричат хиперинфлация.

За 20-годишния период след това обаче индексът на цените влезе в нормалните си граници и с изключение на един кратък период между 2006 и 2007 г., когато растящите котировки на петрола ускориха инфлацията до 6,5%, в България цените нарастваха с не повече от 1-2% на годишна база, при това не всяка година.

През последните два месеца годишната инфлация у нас достигна 3,5%, а редица институции промениха прогнозите си в посока по-нататъшно нарастване. Анализаторското звено на Световната банка – Economist Inteligence Unit, например прогнозира, че догодина в България инфлацията ще е 2,8%, но наскоро промени прогнозата си на 3%.

Това все още не е висока инфлация, но е

по-висока,

отколкото

средният

българин

е свикнал

да вижда през последните няколко години, когато имаше и дефлация на годишна база, т.е. понижаване на цените.

Например за последните 20 години инфлацията у нас с натрупване е 131%. Макар че и това е много по-малко, отколкото онова, което ни се случи само през есента и зимата на 1996-1997 г., все пак цените на стоките и услугите за този период са се увеличили двойно и дори малко повече.

Но само за последните 17 години средната заплата е нараснала 4,7 пъти. През 2000 г. тя беше 224 лв., докато в края на 2017 г. вече е 1060 лв. С други думи, българинът сега би трябвало да разполага с повече пари, отколкото през 1999-2000 г., макар че става въпрос за средни стойности. В някои сектори заплатите растат по-бавно, отколкото в други, но пък и инфлацията отчита

средното

нарастване

на цените

на определена кошница от стоки и услуги. А далеч не всеки купува едни и същи стоки, като изключим основните хранителни продукти.

Заплатата е първи по важност фактор, когато трябва да мислим как да компенсираме нарастването на цените. Защото около 80% от доходите на средния българин се дължат основно на заплатата. Хонорарите, приходите от наеми и от допълнителен труд, също така и лихвите от депозити и възнагражденията от дялове във фирми или в ценни книжа не могат да се сравняват по важност със заплатата.

За съжаление, нейното увеличение не зависи от волята на човека, който е нает на работа. И все пак, по официални данни през първите 6 месеца на 2018 г. у нас има между 6 и 9% увеличение на заплатите на работещите на годишна база.

Което е напълно достатъчно, за да компенсира нарастването на разходите с 3,5%.

От началото на следващата година се предвижда 10-процентно увеличение на заплатите в бюджетната сфера, както и на минималната работна заплата. Това също

ще компенсира

нарастването

на цените

Още повече че държавните и общински служители далеч не са били със замразени заплати през последните 2-3 г. - те се коригират редовно, и то с процент, който е с няколко пункта над инфлацията за съответния период.

Малко по-сложно стои въпросът с пенсионерите. Средното увеличение на пенсиите през юли т.г. Беше 3,8%, т.е. само с 0,3 процентни пункта над официалната инфлация. Но трябва да се има предвид, че за тази най-бедна част от населението има и други измерители на инфлацията – т.нар. малка потребителска кошница, в която са включени предимно основни хранителни и нехранителни стоки. Измерена спрямо нея, инфлацията е точно 3,8%, т.е. увеличението на пенсиите едва стига да компенсира поскъпването.

За догодина в бюджета е заложено до 6% средно увеличение на пенсиите и това най-вероятно ще може да компенсира инфлацията дотогава.

Съвсем по друг начин обаче стои въпросът за

опазване на

спестените

пари от

обезценяването,

което им причинява инфлацията.

Обикновено икономистите предлагат 5-6 начина за противодействие на инфлационните процеси, но далеч не всички биха могли да действат сигурно в сегашните български условия.

Най-популярното у нас средство – депозитът, определено вече не работи, макар че продължава да е най-сигурният начин за опазване на суми до 100 хил. евро заради държавно гарантирания размер при евентуален фалит на банката. Средният размер на годишната лихва за депозитите е 0,17% и на практика парите, оставени в банка, биват

изядени от

инфлацията

Към това трябва да добавим и 8% данък върху доходите от лихвата, който бе въведен преди няколко години. Той изяжда на практика и малкото пари, които банката ви плаща под формата на лихва.

Започналият вече процес на увеличение на лихвите по кредитите неминуемо ще доведе в близко бъдеще и до увеличение на лихвите по депозитите. Само че става въпрос за бъдещето.

Купуването на имоти е друго средство за запазване и умножаване на спестените пари. Ако някой обаче тепърва ще прибягва до него, трябва да има предвид, че

леко е закъснял

Жилищата бяха достигнали най-ниските си цени преди около 5-6 години и още около 1-2 години цените им стояха на дъното. От известно време насам обаче те поскъпват, и то със скорости, които карат мнозина да предупреждават, че се задава поредният имотен балон.

Придобиването на имот и отдаването му под наем се представя от брокерите като разумната алтернатива на банковите депозити. Защото годишната доходност е 3-4%, като за някои луксозни имоти достига и дори надхвърля 5%.

Само че трябва да се има предвид, че тези изчисления обикновено се правят, без да се споменава нищо за средствата, които са нужни, за да превърнат голото жилище в привлекателно за наемателите. Макар че и у нас не липсват инвестиционни фондове, които поемат тези грижи и ще ви плащат акуратно дохода от наемателя, който самите те са намерили, все пак тази дейност не успя да се развие в големи мащаби у нас по най-различни причини.

Златото и другите благородни метали могат да бъдат разумен начин за опазване на спестените пари, но

ако се действа

разумно с тях

Лошото в България е, че пазарът на т.нар. инвестиционно злато не е особено развит. Става въпрос за злато под формата на кюлчета, което се счита за инвестиционен актив и е освободено от ДДС за разлика от бижутата, които изискват допълнителни разходи за преработка и имат ДДС. Инвестиционното злато има цена много близка до борсовата цена на този метал.

Лошото у нас е, че има доста препятствия пред обратното изкупуване на кюлчетата, когато на притежателя им са му нужни пари.