Новите автомобили с механична ръчна спирачка и трансмисия намаляват все повече и скоро производителите ще спрат да ги предлагат дори и в базовото оборудване. Само преди десетина години ръчните трансмисии влизаха от началното ниво дори при по-големите и скъпи коли. Поради навлизането на електрическите коли и променящите се приоритети на клиентите те бавно, но сигурно губят битката с автоматичните трансмисии.
Автомобилната индустрия претърпя огромен технологичен напредък през последните години. Двигателите с естествено пълнене са почти изчезнали, а
малките агрегати с турбокомпресор вече са станали стандарт
дори за малки и евтини автомобили. Предстоящата чисто електрическа ера е придружена от различни нива на електрификация, от набор от хибриди (меки хибриди, класически хибриди, plug-in) до превозни средства с чиста батерия.
Такива автомобили не са проектирани с ръчна скоростна кутия. Доскоро например
не можехме да си представим да имаме само два педала в кола
Европейците се подиграваха на американците, фенове на автоматичните трансмисии, за това, че ги мързи да сменят предавките.
Липсата на трети педал на съединителя днес не изненадва никого. Заради все по-големите задръствания в градовете ръчната смяна на скоростите и честите натискания на съединителя стават все по-неприятни за шофьорите. Зад развитието на автоматичните трансмисии по някакъв начин стои и борбата за намаляване на емисиите на CO2. Автоматичното превключване на предавките логично позволява по-добър контрол на превключването на скоростите, а новият тип автоматична трансмисия идва с по-голям брой предавки, което се отразява и в по-ниска консумация и съответно по-ниски вредни емисии.
Освен това при електромобилите и хибридите (изключение са леките хибриди) нямате други възможности освен автоматика.
Познатата механична ръчна спирачка, намираща се между седалката на шофьора и тази на пътника до него, постепенно също отива в историята. Марките, които в момента предлагат най-висок процент модели с ръчна спирачка, са Suzuki (71% - пет от седем модела), Abarth (66% - два от три модела), Dacia (50% - два от четири модела), Fiat (45% - пет от 11 модела) и Ssangyong (40% - два от пет модела). Някогашната универсална ръчна спирачка сега е запазена предимно за по-малки и по-евтини бензинови автомобили. Реалността обаче е такава, че
ръчната спирачка ще изчезне от масовите автомобили
до края на това десетилетие.
Електронната ръчна спирачка предлага на водача по-голям комфорт с автоматично управление и функции Hill Hold, които улесняват потеглянето при наклон, докато конвенционалната ръчна спирачка е по-евтина за смяна. Електронната ръчна спирачка може да бъде до три пъти по-скъпа за ремонт от ръчната спирачка. Обикновената ръчна спирачка струва около 230 евро срещу 680 евро.
Ръчната спирачка използва компоненти, определени за спирачната система. Независимо дали е диск, или барабан, принципът е да блокира едно или повече колела на една и съща ос, за да се предотврати въртеливото движение и следователно движението на колата. Един прост кабел позволява устройството да бъде активирано. В случай на дискови спирачки накладките притискат дисковете, предотвратявайки въртенето им, а при барабанните спирачните накладки (или челюстите) се притискат към барабана, предотвратявайки също тяхното въртене. Присъства главно на задните колела, ръчната спирачка може да се монтира на предните колела. По принцип се управлява чрез задействане на лост, поставен между предните седалки на автомобила.
Електрическата ръчна спирачка (EPB) също така намалява разхода на гориво благодарение на по-малкото тегло на спирачната система. Системата се активира с обикновен бутон.
9 °
16 °
