Две български фирми, свързани с партии, работели с нея
Откакто започна войната в Украйна, руската страна е изнесла незаконно над 500 000 кубически метра дървесина на стойност 1,5 милиарда евро за Европа, сочат данните от деветмесечно разследване на британската неправителствена организация "Ъртсайт" (Earthsight).
Въпреки забраната на ЕС за внос на руски дървен материал, Москва продължава да изнася през Турция, Китай, Казахстан и Грузия. В незаконната търговия участват всички държави - членки на ЕС, показва разследването на организацията, в което освен много данни са използвани и журналисти под прикритие.
Те са записали участници в схемата, които подробно описват начините са заобикаляне на забраната на ЕС.
От 2022 г. всеки ден в Европа влизат около 20 камиона с повече от 700 кубически метра незаконна дървесина, показва проучването. Най-големият вносител е Полша, следвана от Испания, Португалия, Италия, Естония и Белгия. Дървесината е особено търсена заради многослойната си структура, дълготрайността и липсата на кухини.
Количествата, влезли в България не са толкова големи, но в схемата се оказват замесени две големи местни фирми, изнасящи продукция по цял свят. Спестяваме имената им, защото заключенията на организацията "Ъртсайт" още не са потвърдени от официални органи на ЕС.
Всички замесени от проучването фирми категорично отричат да са търгували с Русия. Реално обаче седем от десетте най-големи руски износители на бреза все още доставят в ЕС, констатира Earthsight.
Печалбите текат към някои от олигарсите, които се срещнаха с Путин в същия ден, когато Русия нахлу в Украйна. Държавните гори са основен източник на приходи за руската военна машина.
Дори сърцето на ЕС – Белгия, е получила 142 камиона с брезова дървесина - почти 5000 куб. м - на стойност 14,8 милиона евро.
Разследването „Окървавена бреза: разкриване на търговията на ЕС с руски конфликтен слой" уличава фирми пред камера, в гласови разговори и чрез вътрешни документи, които организират постоянен поток от руски шперплат в ЕС. Тези компании продават своята незаконна дървесина из целия континент, а сред клиентите им са важни производители на играчки, подови настилки, мебели и други продукти.
Представяйки се за купувачи за период от 9 месеца, представители на разследващата организация с нестопанска цел Earthsight записват търговци, които признават, че практиката е незаконна, наричайки я „златна мина" и предлагат техники за избягване на забраната.
Дълго време ценен в строителството заради физическите си свойства, през последните години потреблението на брезов шперплат в САЩ и Европа рязко нарасна. Използва се във все по-голям брой ежедневни продукти и превзе света на интериорния дизайн като буря, като множество влиятелни лица в социалните медии и дизайнерски блогове препоръчват използването му в кухни и мебели.
Седем от десетте най-големи руски износители на бреза все още доставят в ЕС, установи разследването. Две от тези фирми са свързани с милиардери олигарси, които се срещнаха с Путин в деня на нахлуването в Украйна. Единият, Алексей Мордашов, е в списъка със санкции на ЕС, докато другият, Владимир Евтушенков, е основният акционер в най-голямата руска фирма за дърводобив. Беларуските държавни фирми помагат за улесняването на търговията и също така продават забранени дървени продукти в ЕС, разкри разследването на Earthsight.
За да прикрият търговията, руски фирми заявяват пред служители на Earthsight под прикритие, че изпират канала през трети страни, често Казахстан или Турция. Повечето потоци преминават през Китай, където фирмите, записани от Earthsight, са най-нагли за нарушаване на санкциите. Търговските статистики и митническите записи, прегледани от Earthsight, показват, че бизнесът процъфтява.
Според експерти чрез подобни схеми в ЕС продължава вносът на руски петрол, включително по море през България (виж по-долу разследване на украинска медия по въпроса).
Според български експерти от бранша е малко вероятно засеченият от Earthsight незаконен внос на дървесина в България да е единственият, както и замесените фирми да са само две. Причината е, че от доста време местният пазар на дървесина е в една от най-големите си кризи, поради недостиг на суровина – масово се освобождават хора, затварят се цели предприятия, а големи чужди инвеститори напускат страната. Причините за това са и напрегнатата международна обстановка, но главният проблем е в неразрешимият вътрешен конфликт между инвеститори и еколози, който принуждава редица индустрии да буксуват.
Люта битка между
бизнес и върли еколози
Късче от рая, Швейцария на Балканите и подобни суперлативи са често срещани определения за България. Както и други, с обратен знак: най-бедната страна от ЕС, корумпирана държава с лоша инфраструктура, неподходяща за бизнес и т.н.
За съжаление, и двата типа определения са точни и верни за родината ни. Както и фактът, че никой толкова не ни пречи да променим нещата в положителна посока, колкото самите ние помежду си.
А балансирано решение може и трябва да бъде намерено възможно най-скоро, защото България тотално губи конкурентни позиции не само спрямо останалите в ЕС, но и пред балканските си съседи, които от години се надяват на членство.
И моментът е сега, когато най-после имаме редовно правителство, относително нормален парламент, влязохме в Шенген и прекрачваме към еврозоната.
Журналистическо проучване съвместно с журналисти от Северна Македония разкри, че в голяма степен проблемите пред горите в България и западната съседка са подобни.
И Македония като България пострада през миналата година от най-тежките горски пожари в цялата си история. Както навсякъде по света, водеща роля играят промените в климата, но щетите можеше да са значително по-малки, ако двете държави имаха достатъчно ресурси, подготовка и адекватно законодателство.
В Македония еколозите не са толкова активна страна, но в България главният проблем много важни и добри неща да не се случват е очевидно непреодолимият конфликт между зелените организации и инвеститорите. Той е сложен, но опростено може да бъде обобщен така: еколозите искат природата да остане непокътната или суперзащитена, а предприемачите настояват обектите им да са максимално достъпни и удобни, за да си върнат вложените средства. Това прави казуса неразрешим, освен ако не се стигне до компромис, облечен в ясна регулация и контрол. Така най-после бихме имали едновременно удобна инфраструктура и красива природа, както отдавна е постигнато в нормалните държави.
Главен Комисар Александър Джартов:
95% от пожарите в горите са причинени от хора, 5% палят нарочно
През 2024 г. изгоряха 140 000 декара, тройно повече от предишната
- Главен комисар Джартов, зимата или лятото е по-горещ сезон за вашата работа?
- От гледна точка на статистиката, имаме повече произшествия през летния сезон. От друга страна всеки сезони има своя специфика. През зимата повече са битовите произшествия, защото тогава се използват отоплителни уреди. През лятото произшествията са повече, но основно след природата.
- Като статистика последното лято ли беше най-горещо откъм събития?
- Да, най-горещото лято от началото на този век. Като брой произшествията сякаш не са толкова много, съпоставени с предходни години, но като тежест бяха доста по-значими от преди. Това, което беше причина за по-тежката от оперативна гледна точка обстановка, е че имахме в продължение на няколко седмици много високи температури – над 40 градуса. Също така – много силен вятър, много ниска влажност – както във въздуха, така и в растителността. Това бяха по-важните предпоставки за по-тежките пожари миналата година, които бяха съпоставими с големите пожарите през 2001 и 2007 г. – особено когато говорим за пожари в горския фонд над 500 декара.
- Според вашите анализи защо точно тези години бяха най-горещи откъм пожари?
- Промените в климата със сигурност оказват влияние. Както споменах, съчетаването на високи температури, силен вятър и ниска влажност е предпоставка за бързо възникващи и трудни за овладяване пожари. Промените в климата са предпоставка, но голямата част от пожарите винаги са предизвикани от човешка дейност – тя остава главният фактор за възникването им.
- Как точно влияят измененията на климата и какво можем да очакваме в бъдеще?
- Миналата година например имахме доста влажна пролет, с доста дъждове, което създаде предпоставки за по-буйна растителност. Затова вероятно се получи усложнената обстановка, която наложи да използваме целия наличен ресурс на държавата. Допълнително искахме и помощ – чрез Механизма за гражданска защита на ЕС – с летателна техника от други държави – нещо, което не се беше случвало от 2008 г.
- Вярно ли е, че над 95% от пожарите са причинени от хората?
- За съжаление е така.
- А какъв процент от тях са умишлени пожари?
- Под 5% са умишлено предизвиканите пожари. Всички останали са неволно предизвикани – от извършване на дейности в земеделските земи, от приготвяне на зимнина от граждани, от други дейности, които самите граждани не оценяват като риск за предизвикване на пожари. Но покрай предпоставките, които споменах, тези дейност се развиват изключително бързо в неконрулируеми пожари – главно поради недооценяване на ситуацията.
- Тези, които са нарочно запалени, макар и малък процент – на какво, според вас се дължат?
- Очевидно някой иска да навреди, причините са всевъзможни и няма такава, която да е водеща.
- Миналото лято за първи път ли имаше пожар, който прехвърли границата – от Гърция и от Македония – към България?
- Случвало се е и преди през години, но за първи път миналото лято имахме няколко пожара, които бяха на границите ни както с Гърция и Македония, така и с Турция. При Турция пожарът така и не можа да прехвърли границата, но беше много близо. По-сериозно прехвърли границата пожарът от Гърция.
- От Северна Македония пожарът също навлезе на българска територия?
- Да, но не в такъв мащаб и не предизвика такива проблеми като този от Гърция, който навлезе наистина много надълбоко. Това, което беше характерно за този пожар в планината Славянка беше, че теренът е изключително труднодостъпен, а на места и недостъпен. Това, че не можехме да го атакуваме по земя, ни забави много във времето.
- По линия на ЕС със сигурност имате координация с колегите от Гърция. А как стоят нещата със Северна Македония?
- В много добра кооринация и взаимодействие сме и с тях, нямаме никакви проблеми. Пожарът е общ противник, така че работим заедно. Той дойде откъм македонска територия и навлезе на наша, но не много надълбоко. Не са много чести такива случаи, но когато се е случвало, винаги работим добре с македонските колеги.
- Имате ли данни каква горска площ беше изгорена миналата година, какви бяха щетите?
- Средно на година изгарят по около 50 000 декара гори. Миналата година бяха около 140 000, тоест почти тройно повече. Други по-тежки години бяха 2000, 2001 и 2007 година, когато бяха засегнати над 300 000 декара гори. Все още не са готови анализите за щетите във финансово изражение.
- Имате ли случаи на нарочно запалени пожари, в близост до населени места?
- Почти всички пожари възникват в близост до места, където живеят хора, включително и през тази година. Независимо как възникват пожарите, самите атмосферни условия предполагат разпространението им им към места, населени с хора. Нашият подход при пожар винаги е първо да предпазим населените места и след това вече се стремим да изгасим пожара като цяло. Почти всеки пожар засяга и населени места – тази година имаше случаи, в които изгоряха къщи. Макар че голяма част от тях бяха необитаеми, щетата си е щета.
- Какво ви затрудни най-много миналата година?
- Вятърът беше необичайно силен и това ни създаде сериозен проблем. Обичайно овладяваме пожарите значително по-бързо, но този път вятърът ни попречи, защото не успяхме толкова бързо да съсредоточим екипи и да спрем огъня преди населените места. Единични бяха случаите, при които огънят навлезе, но ги имаше. Силният вятър променя ситуацията много бързо. Пожари, които обичайно овладяваме за минути или часове, когато е силен вятърът ни отнемат дни и дори седмици. В обичайна ситуация огънят се движи ниско долу и се овладява по-бързо. При вятър обаче се получава така наречената „огнена буря” – огънят тръгва по короните на дърветата и тогава овладяването му е значително по-трудно. Реално не може да бъде спрян, докато не спре вятърът. За щастие при многобройните пожари миналата година нямаше жертви нито от населението, нито сред пожарникарите, но имаше пострадали с различни травми.
- Колко са пожарникарите в България?
- Главната дирекция има персонал от порядъка на 8 700 служители – значителната част от тях директно ангажирани с гасене на пожари и спасяване. През милата година не дадоха още около 200 щатни бройки. Фактът е, че през последните години броят на пожарите се увеличава – говоря за тези над 500 декара горски пожари. Като цяло броят на пожарите расте, но изгорелите площи не се увеличават драстично, което означава, че се справяме с овладяването. Помагат ни много и доброволците, служителите на горските стопанства, цялата държава се задейства в такива случаи. След 2006 г. започна модернизация на техниката ни и към момента над 65% от машините ни са произведени след тази година. Очакваме да получим нови 285 автомобила - от лек, среден и тежък клас – само за гасене на горски пожари.
- В миналото имаше описани случаи на умишлени пожари с цел да се осигури по-евтина дървесина. Към момента в дървообработващия бранш има криза заради високите цени на дървесината, затварят предприятия, а голям инвеститор напусна страната. Възможно ли е да има връзка между по-големия брой пожари през лятото и ситуацията в бранша?
- Малко е вероятно. При такава хипотеза, ако имаме предвид много тежките метеорологични условия, пожарите щяха да са значително повече и по-големи – най-вече в горския фонд. А реално не беше така. Всъщност повечето пожари възникнаха от запалени сметища, от хвърлени цигари покрай пътищата, от дейности в земеделски земи...Малко вероятно е да са предизвикани с целта, за която питате.
- През 2007 г. обаче се стигна до забрана на износа на изгоряла дървесина – и пожарите рязко намаляха?
- Възможно е в онзи момент причината да е била тази и да са палени гори умишлено, с икономическа цел. Но към настоящия момент по-скоро ми се струва че не е така.
Тома Белев, Асоциация на парковете:
Половината добив от сеч в България е незаконен
- Г-н Белев, има ли много незаконна сеч в българските гори?
- България има класически проблем с незаконната сеч, свързан с различни елементи на нарушаване на законите. Последният анализ, който обхваща периода до 2022 г., показва че половината от дървесината, която е добита в България, е добита в нарушение на един или друг закон. В широкото определение на незаконния дърводобив влиза всяка сеч в нарушение на някакъв закон.
- Толкова много?
- Ние имаме доста сечи, които отговарят на Закона за горите, но не отговарят на Закона за опазване на околната среда, на Закона за биологичното разнообразие. Или пък има сечи, които са извършени при спазване на нормативната уредба, което обаче после е отменено от съда – тези сечи също се водят незаконни. В различна степен говорим за 4 млн. кубични метра, от които при между 2 и 2,5 милиона в различните години говорим за класическа незаконна сеч. Това е около една четвърт от официалния дърводобив, който се сече без съответните документи. Това сме го идентифицирали на база на добитата дървесина. На терен е много трудно да се идентифицира всичко, което е отсечено незаконно, но ние знаем какво се подава като поръчки и колко реално се ползва. На базата на този баланс на дървесината липсват около 2-2,5 милиона кубични метра. Те се появяват допълнително отнякъде, без да имат издадено разрешение за сеч.
- А предвид масовите горски пожари, особено миналата година – палят ли се горите нарочно?
- Имахме такива случаи малко преди и след 2000 г., бяха свързани с износ на обгоряла дървесина, защото е по-евтина, с по-ниски мита и такси. Но след като се забрани износът на обгоряла дървесина, по-скоро не можем да говорим за целенасочено палене на гори с цел по-евтин добив на дървесина. По-скоро пожарите са свързани с измененията на климата и с неразумни действия, основно от селскостопански производители, на които им е по-лесно да запалят стърнища, след като са добивали пшеница или друго.
- А когато се правеше износ на опожарена дървесина – къде се изнасяше тя?
- Основно в посока Гърция. Тогава България беше извън ЕС. След приемането ни, вече двадесет години нямаме проблем с целенасочено опожаряване на гори.
- Възможно ли е да се палят гори с друга цел?
- Не вярвам, защото допълнително беше приета забрана да се строи върху земи, останали от опожарени гори. Такъв проблем има в Гърция, където много гори се опожаряват с цел последващо застрояване. Ние в България се поучихме от това и забранихме да се застроява опожарена в последните 20 години територия. Така беше прекратен и този вид опожаряване.
- Има версия, че опожаряват гори, за да строят фотоволтаични централи на тяхно място?
- Не, и това е забранено. Дори когато е опожарено преди 15 години, това е основание за отказ на разрешение за застрояване. С фотоволтаиците имаме друг проблем, който е свързан с липсата на ограничения за премахване на гората с цел поставяне на фотоволтаици. Имаме много случаи в които, включително големи, фотоволтаични паркове се изграждат на мястото на гори.
- Къде се реализира дървесината, добита от незаконна сеч – в индустрията ли?
- Категорично в индустрията. Когато се разрешават сечи, те се разрешават в кубически метри. А когато промишлеността изкупува дървесината, особено за целуоза, дървесни частици, пелети и т.н. – тя ги изкупува в тонове. И всъщност това разминаване между кубическите метри и тоновете позволява при дървопреработвателите да постъпва дял от дървесината, която е незаконна. Ако се преодолее това разминаване, би се разрешил един от проблемите с незаконната сеч. Трябва да се използва една мярка – и при добива на дървесина, и при покупката му.
- Има ли доказателства, че незаконната дървесина захранва индустрията?
- Има, да, особено при по-малките цехове – там по-лесно се установява. Но ги има и при по-големите потребители на дървесина, поради липса на достатъчен контрол. В България има 4 големи производителя, които ползват милион, милион и половина кубически метра дървесина годишно. В някои години количеството може да стигне и до 2 милиона. Тези количества се контролират трудно. Например имахме случай с дървесина, добита от Витоша и предназначена да се ползва от социално слаби – вместо това засякохме, че се ползва от едър производител.
- А имате ли информация за дървесина, изнасяна нелегално през границите?
- Да, и това се вижда от разминаването на нашите анализи и анализите на държавата, в частност на Изпълнителната агенция по горите. Те определят като незаконна единствено дървесината, която са хванали на място – да се извежда от гората без съответното разрешение. Или добити немаркирани дървета. Това са около 60-80 000 кубически метра годишно – доказано незаконни по данните на агенцията. Но за нас определението за незаконна дървесина е по-широко. Ние не приемаме за законна нерегламентирано добитата дървесина просто защото нарушителите не са хванати на място. Особено голям през последните години е проблемът с добива на дървесина от земеделски земи – има много такива с единични или групи дървета. Или пък неправилно са определени като земеделски земи, а всъщност са гори. Те се добиват по един закон за стопанисване на селскостопанското имущество и проблемът е, че добитото количество оттам се вдигна до 300-400 000 кубични метра годишно. Повечето от тези ползвания в земеделски земи са в нарушение на законодателството, свързано с биологичното разнообразие и на закона за опазването на природната среда.
- Има ли незаконен износ на дървесина?
- През последните години внос-изосът на дървесина между отделните държави намаля силно. Много сме далеч от обемите, които бяха преди 6-7 години, когато се изнасяше милион, милион и половина кубически метра дървесина от България – основно дърва за горене към Гърция, Македония и Сърбия. България тогава внасяше основно сертифицирана мека дървесина от топола, която влизаше в производството на целуоза. Всичко това обаче след ковид кризата намаля до незначителни размери. В момента внос на дървесина в България почти няма, незначителен е.
- Каква дървесина ползват фабриките за пелети?
- При тях контролът е най-труден, защото там дървесината съвсем се обезличава. В България имаше доста фабрики за пелети, които изнасяха за половината Средиземноморие – това беше преди 4-5 години. Преди се изнасяха директно дърва за огрев, след това се премина към пелети. При тях имаме със сигурност доказано потребление на незаконна дървесина за производство на пелети, които след това излизат на външния пазар. В последно време обаче в България се увеличи потреблението на пелети, както и отоплението с електрически ток. Трябва да отчитаме, че в България един голям процент от дървесината, която се използва, са дърва за горене с цел отопление. Поне от 100 години е така. От 1990 г делът на семействата, които се отопляват на дърва, се увеличи многократно – поне 3 пъти. При последният ни анализ обаче установихме, че потреблението на дърва за отопление се връща на старите си нива, много ускорено. Това се дължи на регулираната цена на тока, както и на общо намаляване на домакинствата, които се отопляват на дърва – основно селски домакинства от 1-2-ма човека. През последните десетилетия селското население намаля, съответно намаля и потреблението на дърва за отопление. Така имаме малко увеличение на семействата, които се отопляват с пелети – те са 6-8%. Преди 4-5 години имаше доста фабрики за пелети, защото инвестицията бе сравнително малка. Те изнасяха от Израел и Египет до Италия и Испания . Сега вече не е така, като това се дължи основно на липсата на работна ръка. В момента дърводобивните компании нямат достатъчно работна ръка и имаме засилен натиск да променяме цялото си законодателство, с цел да се допусне използването на харвестъри – големи машини, които се използват в тайгата, в северните гори на скандинавските държави...За да работят тези машини в България трябва да се променят законите ни – да се разреши изграждането на по-плътна пътна мрежа, повече и по-широки просеки и т.н.
- Ще минат ли тези промени в законите?
- В края на миналата година в парламента бяха внесени предложения за такива промени, с които се иска допускане до 17% от горите да бъдат превръщани в просеки, за да може да влезе харвестъра. И тези 17% да са част от разрешения добив на дървесина, без обаче тя да се отчита като добив. Това реално е нарушение на закона. Имаше подобни разпоредби, които бяха обжалвани пред Върховния съд и паднаха.
- Тоест с новите промени, които се искат, ще се изсича значително повече дървесина?
- Точно така, една шеста от гората ще се изсича само за прокарване на новите по-големи просеки. Досега, по данни от миналата година, за просеки се изсичаха до 1 промил от горите. С новите промени разрешено ще бъде да се изсичат до 17% от горите за прокарване на просеки – тоест 170 пъти повече. Все още не е приета тази наредба, дискутира се, натискът е много голям, защото над 50 дърводобивни компании в България са инвестирали в харвестъри, всеки от които струва милион, милион и половина евро. Тоест те са направили сериозна инвестиция, а няма къде да добиват, което е голям проблем за тях и те искат да го разрешат чрез тези промени в законодателството.
- 17% изсичане само за просеки изглежда наистина доста.
- Да, и отделно вече ще се сече още повече разрешен добив.
- В момента откъде се снабдяват с дървесина фабриките за пелети?
- България винаги е била износител на дървесина, вносът е незначителен. Внасяше се предимно сертифицирана дървесина, когато тук още нямаше достатъчно такава, като целта беше да може да се продава продукция за европейския пазар. Сега вече няма нужда от такъв внос и като суровина, включително за добив на пелети, се използва българска дървесина. Това производство на пелети обаче драстично намаля – както казах, основно заради липсата на достатъчно работна ръка. Така че това вече не е голям проблем. По-сериозният проблем в момента са основно битовите кражби на дърва – малоимотни хора, които така осигуряват отоплението си и предлагат такава дървесина и на други. А фабриките за пелети по-скоро създават екологични проблеми със замърсяване като резултат от производството си - има доста такива сигнали.
- Според вас увеличава ли се потреблението на пелети?
- Да, расте, като трябва да се има предвид, че хората не ги използват само за потребление. Аз например ги използват за тоалетните на домашните ми котки, много са подходящи. Имам предвид пелетите от широколистна дървесина, котките ми не харесват пелетите от иглолистни дървета. Пелетите много успешно премахват миризмата на котешките тоалетни. Използваме десетина килограма на месец, което не е много, но все повече хора ги ползват за котките си. Интересно е, че в магазина пелетите за котки са двойно по-скъпи от пелетите за горене. Реално става въпрос за едно и също нещо, но опаковано по различен начин. Много хора обаче предпочитат да си купуват специално опакованите за котки.
- Миналата година имаше рекорден брой горски пожари – смятате ли, че има някаква връзка с добива на дървесина и високите цени, от които се оплакват в бранша?
- Не. Реално цената на дървесината не се вдига, но от бранша са свикнали да се оплакват и да искат компенсации. При наши анализи установихме, че до големите производители дървесината достига на цена два пъти, до два и половина пъти по-висока от цената, на която държавата я продава. Тоест над 50% печалба остава само за посредника. Ако производителите пазаруват директно дървесината от търгове, ще им излиза значително по-евтино. Ако намалим още повече цената на дървесината просто ще оставим още по-голям марж печалба у посредниците. Но според мен на производителите е пределно ясно, че купуват по-скъпа дървесина, но го правят, според мен, заради политически натиск – парите отиват към определени политически партии. Подобен е проблемът с ползването от населението на дървесина на по-ниски цени – това става избирателно, отново по политически причини. Тази „услуга” беше концентрирана в определени горски стопанства. Успяхме да ограничим това нещо, но още не е спряно.
Евдокия Йочева, съсобственик на фабрика за пелети в Самоков:
Положението с цената на дървесината е много тежко
- Г-жа Йочева, как се промени пазарът на пелети през последните години?
- В началото на войната в Украйна имаше тотална липса на пелети. Ние тогава изнасяхме за Италия и Франция. Транспортът от тук до Франция беше 110 евро на тон, но и това беше ОК за французите. Имаше един период от септември 2022 до края на годината, когато ние работехме на пълна пара. Изнасяхме пелети за Франция и Италия, имахме продажби и в Румъния – 2-3 камиона. Отделно произвеждахме за българския пазар. След това, през януари 2023 г. , всичко спря рязко.
- На една от борсите за пелети в София ни казаха, че фабриката за пелети в Самоков има нов собственик – италианец?
- Всъщност в Самоков има две фабрики за пелети. Ние сме едната, другата е в началото на града при влизане от София – казва се „Фор ю” (4u). Тя в началото е била на един италианец, който я е построил и разработил, оборудвана е с италианска поточна линия. Още от 2020 г. се говореше, че той иска да я продаде и през 2022 г. е направил продажбата, но се е оказало, че българи стават собственици без да са платили – за този случай даваха по телевизията. Все още се водят съдебни дела за собствеността там. От това, което гледах в телевизионния репортаж, най-вероятно тези българи ще си останат собственици. Реално погледнато, той е подписал на доверие.
- Откъде идва по-тъмният цвят при някои от пелетите? Според едно от обясненията – от горялата в пожар дървесина, която се използва? Според това, което ни обясниха на борсата – от кората, която се смила заедно с дърветата. При иглолистните е по-дебела, затова пелетите са по-тъмни, е тяхното обяснение.
- Очевидно хората, които продават пелети, нямат никаква идея как се произвеждат. Първо, в България дървесината по принцип е по-тъмна от тази, която се намира в Русия, Украйна и т.н. Роля имат фактори като почва, вода, минерали и т.н. Освен това има 2-3 варианта за сушене на самата дървесина – до 6-10% влага, толкова е и при пелетите. В нашата фабрика процесът е следният: дървесината влиза, маха й се кората напълно, тялото се смила до така наречения „чипс” и това нещо влиза в една огромна сушилня, която изсушава материала до около 10% влажност. Това става чрез горещи газове, произвеждани от топлогенатор. Самият топлогенератор гори кората на дървесината и други отпадъци от нашето производство. Така се създава горещ въздух, който, като тръгне да минава през сушилнята, оцветява в известна степен самата дървесина. След като материалът се изсуши, той минава през така наречената чукова мелница, където се превръща във фин дървесен прах. Матрицата, през която този прах преминава, има температура близо 200 градуса – тоест там се предава допълнителен тъмен цвят на материала, респективно на пелетите. Иначе казано, най-голямо значение за оцветяването на пелетите има начинът на сушене.
- Откъде се снабдявате със суровина за пелетите?
- По принцип работим с държавните горски стопанства. И с някои от прозводителите на мебели, на които остава дървесина след производството.
- А внасяте ли дървесина?
- Не, не сме внасяли дървесина отникъде – нито тази, нито миналата година. Но пазарът сега е много по-малък, заради топлите зими през последните години. За миналата година сме произвели по-малко от една трета спрямо произведеното в предишни години. А други фирми направо спряха производството си. Това е така, защото няма търсене. Например хора, които стандартно за една зима горят 4-5 тона пелети, през топлите зими горят наполовина до една трета от това количество. Това е причината индустрията, свързана с дървесина, да е на кантар в момента.
- Тоест, отива си?
- Да, отива си, това е комплекс от фактори. Първо, цените на дървесината, които горските стопанства обявяват, са високи – особено за едрата дървесина, която се ползва за мебелната индустрия. Цената на добива също скочи през годините, цената на траспорта и тя. Отделно в момента се продава прекрасен дървен строителен материал, който влиза от Украйна, от Полша и др. и идва на много по-ниски цени от българския добив.
- Тоест за разлика от преди сега ви е изгодно да купувате дървесина, внесена от чужбина?
- По принцип досега не ни се беше налагало. Вносът на дървесина не е нещо лесно, става въпрос за регулирана стока. А дълго време износът на дървесина от България беше забранен, не искаха да се изнася ресурс. Но както имаше рестрикции, така си излизаха камиони и пътуваха към Македония, към Гърция...
- Как така излизаха, нелегално ли?
- Ами ей така, излизаха. Така съм чувала. Аз не съм се занимавала с това и не знам как е ставало. Това беше до миналата година, когато падна забраната за износ. Но сега положението с цената на дървесината е много тежко. Фактът, че голям инвеститор като „Монди” се изнася от страната, говори достатъчно за себе си. Те имат заводи по цял свят, но напускат тук, защото очевидно не им е изгодно.
- Какво ще се случи без „Монди” на пазара?
- Скоро ще разберем – сега е началото на годината, преподписват се договори...Скоро ситуацията ще се изясни. Моето мнение е, че цената на дървесината трябва да падне и държавата трябва да си регулира цените централизирано. Не може държавата да е разкъсана на десетки парченца, всяко със своя цена. Така едно и също дърво струва в едното горско стопанство например 10 лева, а в другото – 15. И няма никакво логика защо е така.
- Използва ли се дървесина от опожарени гори за производство на пелети?
- Такова нещо се случи в Гърция. Миналата година обикалях там, за да видя клиентите си, с които съм работила. В Гърция има една фабрика за пелети, казва се „Алфа ууд” - те произвеждат паркети и 2-3 вида пелети. Миналата година гръцката държава им даде всичката дървесина, останала след пожарите и наводненията – на много символични цени. Така те предлагат пелети с различно качество.
- Кои са големите консуматори на дървесина на пазара сега, след като „Монди” напуска?
- Пак са чуждестранни фирми – „Кастамону”, „Кроношпан” – и двете са турски. Третият голям консуматор е „Свилоза” - Свищов. И трите фирми в момента почти не купуват дървесина и не се знае какво изобщо ще се случи.
- Защо не купуват?
- Защото борсовата цена на целуозата на международните пазари е много ниска. Нашите предприятия не са конкурентоспособни. А и цените на тока скачат много, което прави ситуацията още по-сложна.
- Затова масово започнаха да инвестират в солари. И се говори, че част от пожарите миналата година са заради това – да се разчистват територии за солари?
- Да, това се говореше миналата година, специално за пожарите в Странжа. Така се говореше и в Гърция за пожарите. Не знам дали реално е така.
Иван Джустров, началник на Митническо бюро София:
Преди имаше отделна статистика за опожареното дърво, не знам защо я отмениха
– Г-н Джустров, какво количество дървесина е внесено от Северна Македония в България през последните 5 години и какво в обратна посока?
– През последните 5 години от България към Северна Македония са изнесени 133 000 тона дървесина. От Македония към България са изнесени около 3 000 това за същия период.
– Разполага ли Агенция „Митници” с отделна статистика за дървесина от гори, пострадали от пожари? Тя различен код ли има като вносно-износна стока?
– Не, няма отделен код за дървесина от опожарена гора, съответно нямаме такава статистика.
– Публична информация ли са имената на фирмите от България и Македония, които се занимават с внос-износ на дървесина между двете държави? Ако да, може ли да ни кажете имената им?
– Не. И според европейското, и според българското заканодателство това е търговска тайна. Не можем да разкриваме и всяко друго нещо около тези фирми, което ни е станало известно при изпълнение на служебните ни задължения.
– Има ли установени нередности от Агенция „Митници” при вноса или износа на дървесина от и за Северна Македония? От какъв харакер са?
– Няма някакви съществени нередности. Обикновено има някакви технически грешки, несъответствия в декларациите, които от фирмите подават. Това става при попълването на декларациите, което вече се извършва изцяло по електронен път. Всички приложени документи са сканирани и качени в системата. Така ние можем да правим съпоставка между приложените документи и попълненото в самата митническа декларация, съответно да засичаме несъответствията. Малкото случаи, в които е имало такива несъответствия, те са били не за естеството на стоката, а технически.
– В нашето проучване попаднахме на съдебни дела, при които има описани случаи на фиктивна доставка на стока в друга страна, членка на ЕС. В делата по тези случаи е приложена справка от Агенция Митници, че такава доставка не е направена. А НАП е установила, че най-вероятно стоката не е напускала територията на България и е реализирана там, а целта е да не се заплати ДДС. Често ли има такива случаи, при които Агенция Митници засича фиктивно движение на стоки?
– България и всяка една друга страна от ЕС представляват една митническа територия. Затова говорим за вътрешнообщностни доставки, а не за внос-износ между страните от ЕС.
– Защо не се въведе отделен код за дървесина от опожарено дърво?
– Преди 15-20 години имаше такъв код и имаше период, когато износът на такава дървесина беше изцяло забранен. По-късно това беше отменено.
– Защо беше отменено?
– Вероятно са имали някакви доводи да го направят.
– Има ли случаи на нелегален внос или износ на дървесина пред ГКПП-та на границата между България и Северна Македония?
– Нямам информация за такова нещо. Не мисля, че може да се случи на ГКПП.
– По отношение на приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство, очаквате ли това да повлияе специално при вноса и износа на дървесина? Смятате ли, че така контролът върху тази стока ще бъде отслабен?
– Шенген се отнасяше само за пътуването на лицата, не на стоките. При тях няма никаква промяна след пълноправното членство на България в Шенген. Стоките между страните членки на ЕС се движат свободно още от 2007 г.
Разследването е съвместен проект на “24 часа” и македонските журналисти Сузана Мицева и Александър Методиев. Подкрепено е от Journalismfund Europe.
9 °
19 °
