- В лабораторията ловят въглероден диоксид и го влагат в земеделието, показват на бизнеса как от отпадъци да създава успешни биоторове, добри топлоизолации и здрави плочи за строителството
- От новата учебна година студентите се готвят за голямото предизвикателство - кой блок ще генерира най-малко емисии
Един от водещите български университети в областта на иновациите в опазването на околната среда и кръговата икономика - ТУ - София, за първи път получи световно признание за дейността си. Усилията на екипа на ректора проф. Георги Венков бяха възнаградени не от някой друг, а от международната рейтингова система Times Higher Education Impact в частта за зелени технологии.
В авторитетната класация нито едно учебно заведение не може да попадне случайно - необходимо е да докаже по редица показатели какви системни усилия се полагат не само за намаляване на въглеродния си отпечатък, а и да развива зелени технологии и иновации.
Основна заслуга за това има Центърът за устойчивост, чийто
ръководител е ректорът на ТУ - София, проф. Георги Венков.
Той е математик, специализирал в Италия, който е твърдо решен да предаде визията си за опазване на живота на планетата на следващите поколения инженери.
Водени от този благороден стремеж, той и екипът му разработват методика за изчисляване на въглеродните емисии на университета.
Тя е универсална и може да се адаптира към дейността на всеки един университет, училище, институция или фирма. Неслучайно методиката бе публикувана в научния журнал Sustainability, който е с висок импакт фактор и в квартил Q1. Знак, че изданието е сред водещите в съответната област с най-много цитирания и различни други показатели.
Зад този пробив стои огромното желание на екипа да опази максимално планетата от глобалното затопляне, да минимизира щетите от човешката дейност и да предаде любовта си към "малката синя точица" на студентите.
"В ТУ - София работят близо 2 хил. души, студентите са десетина хиляди и броят им расте всяка година, затова си поставихме за цел да ги научим как да пестят вода, енергия, да развият комплексно мислене и непрекъснато да търсят варианти за минимизиране на въглеродния си отпечатък", разказа пред "24 часа" проф. Венков. Така в екипа се ражда и едно класическо viral предизвикателство, изпълващо студенти и работещи с ентусиазъм. В момента студентските общежития се подготвят за съревнованието на годината - кой от блоковете ще генерира най-малко емисии.
На всеки един ще има табла, които прецизно ще отчитат данните и в края на годината ще бъде определен победителят.
"До всяко табло ще има и съвети как всеки един може да намали своето въздействие", разказва доц. д-р инж. Деница Згурева - Филипова.
"Много ни се иска да споделим този проект и с училищата, защото ако децата от ранна възраст осъзнаят какъв отпечатък оставят, ако знаят как могат да го ограничат, те още отсега ще развият необходимото мислене и ще търсят варианти как да го намаляват", усмихва се ректорът.
Но амбициозният екип не спира дотук, в момента до всяка сграда в рамките на университета има контейнери за разделно събиране на отпадъците и неслучайно университетът е награден от "ЕКОпак".
Очевидно, че този подход дава резултат, защото студентските отбори на ТУ - София, масово се явяват на състезания с проекти, залагащи на висока устойчивост. Например в Дармщат високо са оценени техни щори, които всъщност са панели за слънчева енергия.
Студентите откликват с ентусиазъм и на предизвикателството, отправено от експрезидента Росен Плевнелиев, под патронажа на когото бе организиран от "Лозен Тех Парк" ЕООД в партньорство с ТУ - София, и други университети, конкурс на тема "Зелени технологии". Студентите от ТУ - София, се включиха с два проекта, от които се отличи идеята за събиране на водата от улуците, за да се използва по най-рационалния начин.
"Иновациите и новите технологии са немислими без устойчивостта - замислен казва ректорът. - Това е съвкупност - едно цяло. Ние претендираме, че обучаваме младото поколение в академизъм, но в днешните времена повече от всякога е необходима и нова парадигма, нова академична етика за опазване на природата, на бъдещето на човечеството, на планетата, за да предадем този вечен стремеж и на студентите, и на децата."
Неслучайно именно в ТУ - София, е и Центърът по мехатроника и чисти технологии с ултрамодерни лаборатории и оборудване, чиято сграда е проектирана така, че да бъде с нулев въглероден отпечатък.
Истински пробив в един свят, където почти всеки уред оставя своя въглероден отпечатък.
"Затова повече от всякога е необходимо да формираме нов тип мислене в бъдещите инженери - отбелязва проф. Венков. - Само така те ще са в състояние да конструират безвредни за околната среда мобилни апарати, компютри, лаптопи, осветление, уреди за бита, ново поколение материали, умни градове, а не топлинни острови като сегашните и др."
Воден от тази амбиция, екипът конструира смартустройства, които се монтират на чешмите в тоалетните и човек, докато си мие ръцете, наблюдава колко енергия "генерира" от изтичащата вода.
Самите студенти също са "заразени" от неистовия стремеж на преподавателите си и много често, без да им е необходимо никакво менторство, ги изненадват с иновативните си идеи. Дали това ще са поставки за чаши от преработена пластмаса от капачки, или рекламни ключодържатели на университета, създадени от рециклирани материали - забавлението и науката винаги вървят ръка за ръка. Но именно това съчетание на полезното с приятното и интересните ключодържатели впечатлиха всички на изложението на Times Higher Education, посветено на устойчивостта, в Истанбул.
Този месец научният екип, който работи в Центъра за устойчивост, приключи успешно проект, посветен на устойчивото развитие на университетите, финансиран по ПВУ в рамките на проект: №: BG-RRP-2.004-0005 "Подобряване на научноизследователския капацитет и качество за международна разпознаваемост и устойчивост на ТУ-София".
С това обаче съвсем не се изчерпват амбициите на проф. Венков и екипа му, които са с далечен поглед в бъдещето.
"Голямата цел, която всеки ден ни вдъхновява, е въпреки нарастващия брой студенти всяка година да намаляваме въглеродния отпечатък", казва той. Признава, че няма да е лесно, че има обективни трудности, но затова пък в екипа стават все по-изобретателни и въвличат все по-голям брой младежи в начинанието.
На въпроса ни помага ли им изкуственият интелект в търсене на нови приложения на отпадъците, професорът посочи, че на този етап е важно да научат студентите правилно да го използват.
"В различни среди се разисква идеята да се наложат сериозни рестрикции, но AI може да е много полезен в процеса на обучението - с негова помощ могат да се откриват нови приложения на отпадъци, могат да се откриват нови, но ценни свойства на материалите, ново поколение покрития, може да е полезен партньор във всяка една сфера, засягаща технологиите и иновациите. Същевременно трябва да обясним на студентите, че когато го използват, без да осъзнават подадената информация, без да я проверят, без да я подложат на критичен анализ, това е изключително вредно за тях самите."
Когато влизаме в лабораторията на екипа, там от всяко кътче струи академизмът, елегантно съчетан със забавлението и приятелското намигване към студентите, което трябва да ускори раждането на нови идеи.
Вляво от вратата ни показват велоергометъра, който генерира ток за кафемашината - така всеки, на когото му се пие кафе, може лично да си изработи електроенергията, необходима за една чашка.
"Работата на инженера винаги е свързана с постижения, които да доведат до успех в бизнеса, до по-големи печалби - отбелязва доц. д-р инж. Деница Згурева - Филипова. - Но когато наред с това ние успеем да им преобърнем мисленето - да се стремят и към все по-ниски емисии, тогава в един момент и компаниите ще се променят. Някои от тях вече го правят и успешно изтъкват тези предимства."
Институциите и бизнесът също са изключително заинтересовани от иновативните идеи.
"С пожарната работим по една нова инициатива за център за противодействие при бедствия и аварии с помощта на изкуствен интелект - обясни проф. Венков. - В момента при пожар хората се опитват да се спасяват доста хаотично, а с помощта на невронните мрежи те ще бъдат направлявани в безопасна посока. С председателя на Българската търговско-промишлена палата създадохме партньорство за разработка за нов тип карго дронове с
товароносимост до 50 кг - те ще са много полезни при разпръскване на препарати в областта на земеделието, при потушаване на пожари, за храна за диви животни и др."
Индустрията също търси учените и резултатите говорят, че е в ход едно изключително интересно и полезно за всички партньорство. В лабораторията в момента работят под пара именно по такъв проект.
"С нас се свързаха две компании, едната се интересуваше какво да прави с отпадъка - люспите от слънчогледа, а другата разработва материали - носители на торови субстанции - разказва доц. Деница Згурева-Филипова. - Осъществихме връзка между тях и участвахме в идейния и техническия проект. Благодарение на това днес имаме предприятие, което произвежда биотор от пепел, получена от изгаряне на слънчогледови люспи - типичен пример за кръгова икономика." Причината е, че пепелта отдавна е категоризирана като опасен отпадък, който трябва да се управлява, да се плащат такси за депониране, да се хидроизолират депата, необходим е транспорт, който, освен че струва пари, емитира и парникови газове и вредни емисии.
"Задраскахме тази част от линейната икономика", усмихват се тримата учени.
След това екипът се фокусира върху следващата задача - как да получи биотор, който по нищо да не отстъпва на синтетичните, които определено не са безопасни за природата.
"Затова решението бе да вложим минимум допълнителна енергия, без допълнителни ресурси и така получихме тор, който се оказа, че съдържа всички необходими хранителни вещества за типични земеделски култури и при това е с нисък въглероден отпечатък - усмихна се доц. Деница Згурева-Филипова. - Той не само че не отстъпва по качества на синтетичните, но е абсолютен техен аналог и в момента се радва на голямо търсене."
"Другият ни интересен проект е свързан с улавяне на въглероден диоксид и последващата му утилизация - целта е да направим този процес рентабилен, без да се влага много енергия", сподели доц. Калин Филипов.
Така, докато правят експерименти, търсейки решение на свръхсложните си задачи, учените случайно откриват как от въглеродния диоксид да произвеждат метан.
"Катализирахме реакцията на Сабатие, но все още процесът не е рентабилен - обясни доц. Згурева - Филипова. - Заедно с това стартирахме проект за локални всмукатели за въглеродния диоксид, издишван от студентите. Ще се улавя чрез филтри, без синтетика и когато те се наситят, ще ги транспортираме до оранжерия, за да "храним" растенията."
Продължавайки с експериментите обаче, учените установяват, че пепелта може да бъде и един чудесен топлоизолационен материал. Упорствайки в търсенето на нови приложения, в процеса на тестовете те констатират, че с тях могат да се правят и много по-здрави плочи, включително от сегашните за тротоари. Заедно с това могат да бъдат и чудесен материал в пътното строителство. "Сега търсим тези вторични продукти, с които можем да пречистваме води, замърсени с тежки метали - отбеляза доц. Филипов. - В момента работим върху такова изследване и вярваме, че ще получим резултати. В предишни изследвания постигнахме добри резултати с помощта на произведен от нас биовъглен, но този процес е енергоемък."
"Съвременната наука вече е на такова ниво, че са необходими интердисциплинарни екипи, трудно се правят постижения без екипност - обяснява доц. д-р Мина Даскалова. - В нашата сфера са необходими знания по различни науки - физика, химия, енергетика, икономика, право, администрация." Благодарение на това учените постигат още една победа - при обявяването на обществени поръчки в момента критерият няма да е само най-ниска цена, а устойчивост с минимален отпечатък за околната среда. На пръв поглед това може да изглежда малка крачка, но е огромен скок в бъдещето с потенциал да промени всички сфери по щадящ за планетата начин.
