През 2009 година студентът от Факултета по математика и информатика на СУ „Св. Климент Охридски“ Димитър Караманчев печели финансиране от фондация за стартиране на свой ИТ бизнес. Той и неговите най-близки приятели, колеги и съмишленици обаче осъзнават, че макар да имат идея, те всъщност не знаят нищо за корпоративния свят. И най-вече не знаят как се създава фирма и как се стартира бизнес.

Така Димитър събира приятелите си – Петър Шарков, Димитър Панталеев, Иван Чомаков и Петър Младенов. Решават да изградят такава екосистема около себе си, която да ги научи – тях и другите като тях, как да превърнат идеята си в печеливш бизнес.
Първото събитие, което организират, е да извикат един успял предприемач, който да разкаже как самият той е стартирал бизнеса си. Това са така наречените SIStory и в тези събития техни гости с течение на времето стават Петър Митев, създателя на Chaos Group и на един от най-популярните продукти за 3D визуализация в света, основателят на „Уолтопия“ Ивайло Пенчев и много други. Канят и свои състуденти и предприемачите разказват пред тях за своя път. Така неусетно се създава Start It Smart – организацията, през която вече са минали над 250 стартъпа, които са осигурили финансиране за стартиране на бизнес на стойност около 2 милиона евро.

Казано накратко, Start It Smart е регистрирано като сдружение с нестопанска цел в обществена полза. Самата регистрация обаче не е толкова важна, защото през първите месеци от съществуването си този своеобразен клуб дори не е имал правна форма.
„И днес, след 7 години, Start It Smart се развива по същия начин – като сдружение, което подкрепя хора с иновативни идеи организира курсове за тях и ги подпомага, ако искат да започнат бизнес с тези идеи. Мисията ни е да вдъхновяваме хората да стартират иновативен бизнес, да ги обучаваме и даваме необходимите знания и не на последно място - да създаваме около тях такава среда, която да ги подкрепя в развитието им“, разказва пред „Иноватор“ настоящият президент на Start It Smart Никола Янев.

Сдружението работи в няколко направления. Едното от тях е организирането на събития с участието на успели предприемачи, от които младите хора да научат нещо ново. Организират се средно по веднъж в месеца и винаги досега са успявали да напълнят аулата на Алма Матер. Последното засега е с Любен Белов, основателя на „Нетинфо“, който понастоящем е собственик на BG-mamma и партньор във фонда LAUNChub. “Условието е тези хора да са успели по иновативен, но и по етичен начин. Честният бизнес е много важен за нас. Важното е и неговата история да е вдъхновяваща и да покаже на хората, че има начин да направиш иновативен и честен бизнес в България“, казва Янев.

Достъп до подходяща среда

Това, с което Start It Smart е най-известно сред стартъпите в България, обаче е неговият преакселератор. В момента се провежда петия му сезон. Първоначално сдружението провежда състезание с три етапа с продължителност около година. В началото стартирали 20-30 екипа и на всеки етап отпадали по няколко.

Преакселераторът е много по-кратка и интензивна програма, съдържаща 10-седмично обучение в основните бизнес направления. Провежда се два пъти годишно. По време на обучението присъстват 75 ментори, а участниците получават общ офис, в който да работят. Най-важното е, че през тези почти три месеца екипите имат достъп до цялата тази бизнес общност от финансиращи фондове, партньорски организации и фирми, които присъстват. И много от хората с иновативни идеи успяват още на този етап да заинтригуват финансиращите фондове и да намерят пари за развиване на своята идея.
“Start It Smart няма държавно финансиране и не работи с никакви програми и фондове“, подчертава Янев. Много от присъстващите компании им предоставят прилични суми, за да проведат събитията си. Не плащат на лекторите и на менторите – всеки от тях идва доброволно.

„При нас обучението е безплатно и винаги ще бъде безплатно. Просто защото искаме всеки един човек, ако има брилянтна идея, независимо от това дали ще успее с нея или не, да може да си позволи да дойде“, казва Янев.

Все пак фондацията има бизнес модел, който да й позволи да съществува. Ако до една година от завършването на преакселератора даден стартъп екип успее да набере инвестиция от над 30 000 лева или да направи фирмен оборот над тази сума, той плаща на Start It Smart твърда сума от 3000 лева. Тя не е изчислена като процент – дори да набере финансиране от 1 милион лева, стартъпът пак плаща само 3000 лева.

Най-важни са хората

На какви условия трябва да отговарят стартъпите, за да участват в екселератора? Разликата между настоящия и предните сезони е, че тази година участниците ще имат много по-добро пространство, което в момента се изгражда с партньори на организацията. Тъй като всеки екип е средно от по трима човека, по време на обученията се събират доста хора.

Другата новост е, че тази година разширяват доста приеманите екипи. Дедлайнът беше 31 юли и дотогава са кандидатствали 80 екипа. През последните седмици направили интервюта с 50 и от тях избрали над 20, които отиват на последния етап от селекцията в средата на септември.

Има две основни изисквания пред екипите. Първото е идеята им да е нещо иновативно и различно. В най-добрия случай – иновативно в световен мащаб, но се приемат и иновации в европейски и дори само в мащабите на България. „Не искаме обаче някой да дойде с идеята да прави ресторант. Ресторант с добавена реалност – може би, но не и с някаква тривиална бизнес идея“, обяснява Янев.

Другият важен критерий е екипът. Самата идея може и да претърпи промени във времето, но екипът трябва да железен. „Искаме хора, които по някакъв начин имат опит в работата заедно. Примерно, били са състуденти или са работили заедно. И не на последно място – да покриват всички роли. Ако ще правят приложение, например, да имат човек, който отговаря за техническата част, но и човек, който да отговаря за маркетинга или бизнес частта“, казва Янев.

Няма обаче никакво конкретно изискване в каква сфера да е иновацията. Тя може да е в областта на е-здравеопазването, транспорта, ИТ технологиите и навсякъде другаде. Никой не иска от стъртъпите готови продукти или бета версии на продукти. На този ранен етап има нужда по-скоро да се провери дали пазарът има нужда от точно този иновативен продукт или услуга, а това може да се направи и без скъпо маркетингово проучване.

Десетте седмици обучение завършват с един demoday, по време на който екипите презентират своята вече избистрена идея. За настоящия етап той ще се състои в средата на декември. На този ден се събират всички инвеститори, които са поканени, ментори, спонсори. Практиката е показала, че именно на този ден много от стартъпите намират своя инвеститор.

Отличниците

Янев разказва, не без известна гордост, че много успешни вече фирми са минали през Start It Smart. Става въпрос за над 250 стартъп екипа. Статистиката сочи, че участниците са успели да привлекат общо над 2 млн. лв. евро инвестиции. Разбира се, не във всичките. Изчисленията показват, че това е било направено само в между 9 и 14 фирми.
Но и никой финансиращ фонд по принцип не си прави сметката, че ще възвърне вложенията си от всяка инвестиция в стартъп. Световната практика показва, че идеалният резултат е от 10 стартъпи да успее само един. Само вложенията в него обаче са достатъчни фондът да избие инвестицията си в останалите.

От Start It Smart например води началото си компанията Join The Players, която се занимава видеозаснемане на мачове по аматьорски футбол. Създателите й са измислили интелигентна система, която мести автоматично камерата натам, където е топката или става нещо интересно, а впоследствие прави компилация от най-добрите моменти на мачовете. Преди месец Join the players бяха партньор на европейското първенство по аматьорски футбол, проведено в Унгария.

Друг пример за успешен стартъп е Tickey – мобилна система за резервиране и закупуване на билети за транспорт, която винаги избира най-добра цена за пътуването. Тя вече е внедрена в градския транспорт в Рига, а отскоро е интегрирана и за фериботи във Великобритания.

Успешен стартъп, минал през Start It Smart, е и Dextrophobia rooms. Това е занимателна игра. Състои се от една, две или повече зали, в които се затваря един екип и целта му е да излезе от нея, решавайки пъзели и загадки.

Янев има интересен отговор на въпроса по какво се познава дали един стартъп е успешен. Практиката показва, че с течение на времето много екипи се разпадат, а някои от идеите впоследствие се оказват не чак толкова иновативни. Според него „ако един екип на стартъп се е задържал пет и повече години заедно, значи в него определено има нещо“.