България се счита за страна с добър потенциал за развитие на селското стопанство, имайки предвид географското разположение, климатичните условия, подобряващата се бизнес среда и развитието на потребителски навици. Стойността на брутната произведена продукция от отрасъл „Селско стопанство” по последни данни на министерството на земеделието и храните по текущи цени на производител възлиза на 7,6 млрд. лв.

Като най-голям дял заема продукцията на растениевъдството (65%), следвана от животновъдството (26%) и други дейности (9%). Аграрният сектор заема близо 5% от брутната добавена стойност на страната. Бележи спад през годините, което се дължи както на намаляване на производството в животновъдството, така и в някои направления на растениевъдството като производството на царевица, тютюн, плодове, домати, и др.

През последните години отрасълът функционираше в условия, съчетаващи множество неблагоприятни икономически, природни и политически фактори - влошена конюнктура на световните пазари на селскостопанска продукция, неблагоприятни климатични условия, срив на млечния сектор на европейско и национално ниво в резултат от отпадането на квотната система, свръхпредлагането на мляко в световен мащаб, забавянето на глобалното търсене и наложената от Русия забрана за внос на определени селскостопански продукти от ЕС.

Въпреки това прогнозните данни за 2016 показват, че брутната добавена стойност, формирана от аграрния отрасъл, бележи ръст, като общо за деветте месеца на годината той е близо 1% спрямо същия период на 2015 г.

Сериозна роля за развитието на бранша играят субсидирането и финансирането на сектора, както и увеличаващото се търсене на качествени продукти, вследствие на положителното икономическо развитие на страната. Делът на европейските и национални плащания към фермерите в брутната добавена стойност нараства до 45,6% през 2016 г., спрямо 41,8% през 2015 година. Тази висока зависимост на бранша от субсидиите поражда въпроси относно конкурентоспособността на сектора, тъй като измества фокуса на предприемачите върху това как да се усвояват повече средства, вместо да се предостави по-качествен и търсен продукт.

Вследствие на консолидацията на земята и увеличената инвестиционна активност в отрасъла редица земеделски култури регистрираха увеличаващи се средни добиви. По-ясна става и тенденцията веригите на доставки при храните да се съкращават. Все повече производители на селскостопанска продукция започват и преработка, а някои от тях продават и директно на крайните потребители. За нарастване на интереса на фермерите към преработката спомагат възможностите за финансиране по Програма за развитие на селските региони, както и нестабилността в цените на някои селскостопански суровини. Преструктурирането в селското стопанство след 2007 г. доведе до недостиг на редица суровини за преработка. Така някои преработватели започнаха или развиха собствено производство на растителна и животинска продукция, а в някои направления фермерите стабилизираха производството.

Друга тенденция, която се забелязва през последните години е развитието на биологичното производство, което отбелязва значими резултати. През 2016 г. площите в система на контрол за биологично производство са близо 4 пъти повече спрямо 2014 г. и достигат 262,9 хил. хектара или 5,2% от използваната земеделска площ в страната при 2,4% за 2015 г. и 1,5 % за 2014 г. Основни фактори за развитието са промяната в хранителните навици на населението и повишаването на жизнения стандарт.
Традиционно най-голям дял в селското стопанство в страната заема производството на зърнени и маслодайни култури. С най-голям дял са производството на пшеница, слънчоглед, царевица, които формират близо 40% от брутната добавена стойност в сектора. От друга страна производството на мляко (9,2% от БДС), птицевъдството (4%) и свиневъдството (3,6%) са най-застъпените браншове в сектор ‚Животновъдство“.

Основна характеристика на агросектора е това, че се насочи изключително силно към производството на зърнени и маслодайни култури (пшеница, царевица, слънчоглед, рапица, тютюн), които заемат близо половината от стойността на крайната продукция. През последните години се забелязва постоянен ръст на производството, като през 2016 година е отчетен рекорден исторически добив за страната на пшеница - 5,64 милиона тона (ръст от 12,6% на годишна база), при 498 килограма средно на декар. Kато цяло обемът на произведените зърнени култури отбелязва повишение с близо 3% на годишна база през 2016 г.

Но заради близо 7-процентното понижение на изкупните цени спрямо 2015 г., отрасълът отчита понижение в крайния резултат с близо 4%. Като най-сериозен проблем през миналата година може да се отчете лошата реколта от царевица и тютюн. Увеличение има при площите с пшеница и слънчоглед, а намаление има при площите с ечемик - с 12,1% и царевицата с 10,6%. С 5% расте производството на слънчоглед спрямо 2015 г., но близо 10% понижение в цените му влошава крайния резултат при тази култура.

Много сериозно развитие през последните години се забелязва в произведените количества розово и лавандулово масло. През 2016 година са произведени 12,510 тона цвят от маслодайна роза (7,523 тона през 2011) и 16,774 тона лавандула (4,393 тона през 2011), като продукцията е насочена почти изцяло за износ.

За разлика от зърнопроизводството производството на зеленчуци в България бележи спад през последните години. Заради по-ниската си конкурентоспособност местната продукция е подложена на силен конкурентен натиск, което е причина голяма част от вътрешното потребление да се задоволява от внос. Най-голямо е производството на картофи, домати, дини, главесто зеле, краставици и пипер, които формират близо 80% от произведената продукция в страната. Добра новина за бранша е, че през 2016 година се увеличават площите, заети със зеленчуци с 26,1% в сравнение с 2015 г.

Зеленчукопроизводството бележи близо 2% ръст в обема на производството, но заради относително по-ниските изкупни цени резултатите в отрасъла се влошават. През 2016 г. близо 9% спад бележи производството на домати (особено оранжерийни) и картофи, с близо 18% производството на пипер, с 29% производството на краставици. Ръст през последните години бележи производството на зеле, корнишони, пъпеши.

Основни предизвикателства, с които производителите на зеленчуци се сблъскват, са свързани с увеличаващите се нужди от механизация и използване на устойчиви и високодобивни сортове и ефективни препарати за растителна защита и торове. От друга страна съществени проблеми са малкият размер на стопанствата, както и проблемите с напояването и отводняването, недостигът на кадри. Всичко това оказва влияние върху средните добиви, които отстъпват в сравнение с други страни.

Производството на плодове, за разлика от зеленчукопроизводството, бележи положително развитие през последните 10 години. Най-голям дял в общото производство заемат ябълките, черешите, сливите, прасковите и кайсиите с дял от близо 90% от произведените количества в страната. Миналата година беше особено трудна за овощарите поради измръзвания и градушки, които съсипаха реколтата на много места в страната. Крайният спад в резултата на производителите е около 10%. Най-големи загуби претърпяха производителите на череши и ябълки, които са и най-масовите овощни култури. Ръст отбеляза производството на кайсии и малини. Добра новина за сектора са увеличаващите се площи с овощни насаждения в страната, като най-съществен е ръста при черупковите плодове - орехи, лешници, бадеми. Предизвикателства представляват сортовата структура на насажденията, технологичната модернизация на стопанствата както и усилията и инвестициите по посока сертифициране, опаковане, складиране и маркетинг на продукцията.

За периода 2006-2016 година се забелязват процеси на преструктуриране и концентрация в сектор „Животновъдство“ като броят на животните бележи спад, a стопанствата се окрупняват. Най-съществен е спадът на броя кози (-46%), свине (-40%) и млечни крави (-21%). Въпреки това през 2016 г. е налице нарастване на общия брой животни, отглеждани в страната, при всички основни категории, най-съществено при говедата – с 3,9% и козите – с 6,7% спрямо предходната година. Животните, отглеждани по биологичен начин, също бележат съществено увеличение през 2016 г. спрямо двете предходни години. Спрямо 2014 г., през 2016 г. ръстът е близо 2 пъти при козите, почти 3 пъти при овцете, над 5,5 пъти при говедата.

Млечното говедовъдство претърпя сериозна криза през годините, като ситуацията бе допълнително влошена с края на млечните квоти, забраната за внос на хранителни продукти в Русия от страни членки на Европейския съюз и спадът на цените.
Свиневъдството в страната през 2016 година достига най-високи стойности за последните пет години. Производството на свинско месо държи около 90% от произведените червени меса и бележи близо 20% ръст на годишна база през 2016 до 84,1 хил.тона. Въпреки това нуждите на пазара се запълват основно от внос, който формира около 60% от вътрешното потребление.

Общо 16 млн. птици са отгледани у нас през 2016 година, което е най-високата стойност от 2010 насам и представлява 10% ръст в сравнение с 2014 година. Основен дял заемат кокошките носачки и пилетата за месо. Общо кокошките носачки и подрастващите се увеличават с 3,4% през 2016, а пилетата за месо – с 21,3%. Общото производство на птиче месо се оценява на около 106 хил. тона, което е ръст от 3,7% в сравнение с 2014 г.

По отношение на износа най-високото постижение е фактът, че България е на второ място след Франция по производство на патешки втлъстен черен дроб, предназначен основно за външния пазар. Износът на месо от пилета бройлери е главно за Румъния и Гърция, а на месото от патици и втлъстен черен дроб - за Франция и Белгия. Изнасят се както охладени, така и замразени пилета, а патешкото месо е главно в замразен или преработен вид.

През годините основните проблеми, с които се сблъсква браншът, са във връзка с технологиите на храненето, отглеждането и генетиката на птиците, както и хуманното отношение към тях. Същевременно редица фактори продължават да оказват положително влияние върху производството на птиче месо и яйца - ниски цени на фуражите, проблеми с болести в САЩ и някои държави членки на Европейския съюз.

В заключение, 2017 г. дава известни обещания за повишаване на цените на някои селскостопански стоки. По последни прогнози на Европейската комисия производството на зърнени и маслодайни култури в страните от ЕС ще се свие, което ще окаже влияние върху цената на пшеницата, слънчогледа, рапицата. Ръст се очаква и по отношение на цените на захарта, които следват световните, както и на млякото. Рекордни цени се очакват за маслото, както и увеличаване на износа на млечни продукти и на свинско месо. Разбира се, можем да се надяваме, че подобряването на пазарната конюнктура ще амбицира българските производители да насочат повече усилия и инвестиции към техологична модернизация, научноизследователска дейност, маркетинг и преодоляване на проблемите с недостига на кадри.