Частта за водите ще намали разходите на крадците, които ще получат право за ползване на находища от властта, но бизнес средата за нормалните инвеститори ще се влоши рязко, твърди председателят на УС на Института за пазарна икономика

 

- Доц. Станчев, какъв би бил икономическият ефект от приемането на новия закон за храните в сегашния му вид, и по-специално - частта за водите?

- Смятам, че с този законопроект се заобикалят изискването на правото на ЕС, традицията и здравият икономически смисъл. А те повеляват, че при едно находище на минерални или натурални води следва да има (и навсякъде в Европа има) един оператор на една марка, който доставя водата. Подчертавам - една марка вода, от свое име и за свой риск. Това право обикновено се урежда чрез отдаване на концесия (т.е. временно преотстъпване на права на ползване) или наем, които с времето се подновяват, най-често автоматично.

Да вземем известната марка минерална вода “Евиан” (от името на едно село, недалеч от Женева). Тя става известна през 1789 г., защото хората са повярвали, че е лековита. “Евиан” започва да се бутилира от 1859 г. Първоначално добивът е на дружество с неразкрити собственици под името “Socit anonyme des eaux minrales de Cachat”. След това добивът става собственост на една фабрика за производство на стъкло, следват още няколко смени на собствеността. От 1970 г. водата се бутилира от онова, което днес е Danone Group (преди това дружеството е имало друго име). Тази група днес контролира 100% от водата с марка “Евиан”.

Забележете: собствеността се сменя, селото, след започването на бутилирането, преминава в друга страна - Франция. Случват се три войни, две от които световни. В крайна сметка собствеността на оператора е международна, но марката, под която водата се продава, винаги е “Евиан”.

Когато се премахва връзката между находище, извор и марка, се извършва или по-скоро

се позволява

кражба на

инвестицията

в изграждането (и добива) и търговията (маркетинга) с тази марка.

За да съм по-ясен, ще дам битов пример. Това е все едно, че у дома вие сте си направили самовар с мурсалски чай. Купили сте съдината, набрали сте или сте купили чая, платили сте водата и електричеството за неговото приготвяне. Но след това вашите народни представители издават закон, че съседката ви може да пие от вашия чай и дори да го продава. Нещо повече, това тя може да прави всеки път, когато вие си направите чай (стига да уведоми за това властите, които са ѝ позволили).

Икономически тук става дума за оправдаване на единична кражба от колективен законодателен орган. Ефектът е, че всички, които в момента са изградили марки за води, могат да загубят изцяло или частично своите инвестиции и делова перспектива. Този ефект би могъл да се пресметне доста точно.

- Как оценявате факта, че се разглежда закон, чийто раздел за водите няма оценка на въздействието?

-Оценката на въздействието е точно това пресмятане. То не е направено, за да не се разкрие замисълът. Такава оценка се изисква по закон от 1971 г., особено “строго” от 2007 г. и най-вече от миналата година.

Това не означава, че съставителите на проектозакона не са предвидили какво ще стане. Точно обратното, проектозаконът и неговата предистория показват точно, че са извършени

неимоверни

усилия, за да

не се разбере

замисълът

Иначе сметката е проста. Инвестициите в производство на води са около 150 млн. лв. за последните 10 години. Това вероятно означава, че икономиката, навързана около тях (плюс т.нар. преки и предизвикани ефекти), е между 300 и 350 млн. лева.

В България има разкрити около 140 места, от които може промишлено да се бутилира вода. От тях 15% са концесионирани. Вместо да продължи с концесионирането, което вероятно ще утрои инвестициите и бизнеса (включително износа) с минерални и изворни води до около 900 млн. лв. за следващите десет години, парламентът прави номера със самовара и вашата съседка. Тази сума в анализа на инвестициите се нарича “стойност под риск”. Под риск са и работните места в бутилиращата води промишленост.

Защо парламентът проявява усърдие в тази насока вече две и повече години, а и защо президентът наложи вето върху закона за концесиите заради някакви дреболии? Защото някому трябва да се създадат условия

да “смуче” вода

от разработено

находище

и да я продава без риск и с по-голяма печалба. Има една много важна разлика между смученето от вашия чай и помпането на вода от вече разработено находище на минерални води: вие знаете колко вода има в чайника и самовара и може да измерите не само изпитото, но и останалото количество. При находищата на вода не е така. Затова и няма “Евиан 2”, “Евиан-великан” и прочее. И затова марката 160 години е една и съща, ценен актив, независимо от собственика.

-Смятате ли, че ако се променят изцяло понятията, отнасящи се до водния сектор, ще се стигне до невъзможност законите да работят?

-Очевидно, точно това се опитвам да обясня. Затова и дадох примера с “Евиан”. Разбира се, може да се посочат и точните директиви и регламенти на ЕС, които се нарушават.

Това, че законите може и да не работят, обаче е по-малкият проблем. По-страшното е, че това, което се случва, е узаконяване на грабеж. Икономическият ефект не е, че се легитимира “правото на смучене” на някого, който вече се е закачил за една, две или три от 22-те концесии.

Той не е и стойността под риск, бизнесът (900 млн. лв.), който няма да се осъществи, и работните места, които няма да бъдат създадени, общинските и централни бюджетни приходи, които няма да бъдат събрани. Общият икономически проблем, за който трябва да се алармира, докато законотворците чуят, е, че узаконяването на възможност за грабеж ще бъде преценено именно като такова от потенциалните инвеститори, местни или чужди. Защото

собствеността

става временно

понятие

Чрез новите законови процедури - често глупави и противоречиви сами по себе си - ще се облекчи деловата среда и ще намалеят разходите на крадците, които ще получат права за ползване на находища на води от властта.

Но бизнес средата за нормалните инвеститори, досегашни и бъдещи, ще се влоши, а разходите им по защита на правата им на собственост ще се увеличат.

- Кой ще плаща инвестициите в нови брандове - имената на извори, които никой не е чувал, а много от тях нямат никакво търговско звучене?

- Да се върна на примера “Евиан-великан”. Ако законът бъде приет, не носи голям риск. Находището и марката са разработени. “Великанът” - приятел на властимащите, е мижитурка, която предпочита да язди чужд доход, както се казва на икономически жаргон.

Инвестицията е платена от компаниите, собственици на марката “Евиан” през вековете. Истински страшното е, че ако се приеме този закон с уредбата на водния сектор, няма да има нов “Евиан”. Никоя сериозна компания няма да инвестира в нови брандове, а старите постепенно ще загубят изключителност. Не разбирам защо някой твърди, че под риск били 2/3 от отрасъла.

Целият сектор

е под риск

при такова третиране на права на собственост и търговски марки.

Новият регламент е “октомврийска революция” в сектора минерални и природни води. Както казва Ленин: “Наша власт + държавен капитализъм, това вече е 75% комунизъм”. Е, тук капитализмът не е държавен, а приятелски, и приятелите на властимащите ще живеят при 100% техен си комунизъм.