530 млн. лв. заеми над 500 хил. лв., 436 млн. лв. над 1 милион

Бум на “големите” кредити за година улови статистиката на БНБ към септември 2017 г. Увеличението на заемите над 500 хил. лв. е с близо 70%, броят на партидите - 762, а общата им сума - над 530 млн. лв. Почти двойно повече - с цели 161%, е ръстът на заемите над 1 милион, броят им е 280, а общата сума - 436 млн. лв.

Общата сума на отпуснатите заеми за граждани и бизнес към деветмесечието е 52,8 млрд. лв., или над 50% от брутния вътрешен продукт, който за тази година за първи път ще надхвърли 100 млрд. лв. Нефинансовите предприятия са получили 31,4 млрд. лв., домакинствата - 19,5 млрд. лв., от които ипотеките са за 9,3 млрд. лв., а потребителските заеми - 7,7 млрд. лв.

Темповете на ръста на кредитите се доближават до предкризисните си равнища от 2005 - 2008 г., когато БНБ бе принудена да вземе специални мерки за овладяване на кредитната експанзия.

Какви са причините за сегашния ръст? Банкери и финансисти посочват няколко водещи.

Комбинацията

ръст на икономиката

и доходите

с ниски лихви

по заемите. Ръст от 4% отчита статистиката за отиващата си година. 9,4% увеличение на официалните доходи регистрира НСИ към септември. В отделни сектори увеличението е с 20-30%. Потреблението пък расте с 4,2%. Реалните оферти на банките за лихвите по жилищни кредити са твърдо под 4%, някои падат и малко над 3%. А тези по потребителските заеми - до 8%, а в евро - 4,9%.

Ръст на икономиката и

траен спад на

безработицата

Прогнозата е до края на годината тя да спадне до исторически ниски нива от 5%. “Безработни ще са само тези, които не искат да работят”, предупреди при дебатите за бюджета финансовият министър Владислав Горанов. Близо 4- процентният ръст на икономиката генерира увеличаване на потреблението и едновременно с това е гаранция за сигурност на доходите и за трайното им повишаване. Това внася успокоение както сред банките, които отпускат заеми, така и сред кандидатите, които могат с по-голяма сигурност да преценят дали ще успяват да обслужват кредитите си.

Поскъпване на имотите в комбинация с

ограничени

инвестиционни

алтернативи

Реално това означава, че оскъпяването на актива, който се придобива с изтеглен заем, е по-високо от оскъпяването на самия заем, ако и когато лихвите тръгнат нагоре. През 2017 г. имотите поскъпнаха средно с 10%, а в големи градове дори с 15-18%. Ограничеността на алтернативни инвестиционни възможности превръща един имот в доходоносна инвестиция, чието придобиване не само ще покрие изплащането на заема, но и ще донесе печалба. Обслужването на заема пък може да се покрива от отдаването му под наем. Размерът на изтегления заем расте заедно с цените на придобиваните активи.

Атрактивни кредитни

продукти,

активно предлагани от банкитев комбинация с опции за предоговаряне. Все повече трезори предлагат, особено на платежоспособни клиенти, “кредити, скроени по тяхна мярка”. Сроковете за отпускане на заемите се удължават, тъй като банките са склонни да поемат по-високи рискове, размерът на вноските се свива, увеличава се делът на допустимото финансиране, като в някои случаи то достига и 90% от стойността на жилището, а в масовите случаи - до 85%.

Появата на т.нар.

нецелеви ипотечни

кредити,

при които се учредява залог върху имот на клиента, без обаче той да бъде ограничаван в това за какво ще похарчи парите. Това означава, че със заем, получен срещу ипотека на имот, може да се започне

малък семеен бизнес

или да се доразвие, или пък парите да бъдат инвестирани в образование или луксозни ремонти на имоти.

Възможности за

рефинансиране и

обединяване на заеми,

които спестяват до 30% от общата дължима сума. Хората търсят възможности да предоговарят или рефинансират главно ипотечни кредити. Тези заеми са основно за по-големи суми, а и спадът на лихвените равнища по тях е по-съществен от този по потребителските кредити. Така ефектът за клиентите е значителен. Например при рефинансиране от друга банка може да получи лихва по-ниска с до 1,5% от първоначално договорената.

Очертава се трайна тенденция българи, работещи на редовна работа в чужбина, да теглят ипотеки от български банки за покупка на имот у нас. Подобен ход се предприема предимно от добре платени хора, а покупката е с инвестиционна цел, за отдаване под наем. Много от сънародниците ни в чужбина заявяват, че планират жилището, което сега купуват, да им стане основно, след като приключат кариерата си.

7 най-чести грешки при тегленето на заеми

Банките раздават пари, но не за да спечелят. Всъщност е точно обратното - за тях парите са стока, която те купуват от хората и фирмите с депозитите им и я препродават на кредитополучателите на по-висока цена, като се стремят да минимизират кредитния риск. Една от най-популярните банкерски шеги е, че ще ти отпуснат кредит, когато докажеш, че не ти трябва. При заемите задължително се изисква и определен процент съфинансиране, който е толкова по-голям, колкото по-голям е заемът.

Колкото е по-дълъг срокът на кредита, толкова по-изгодно е това. Всъщност, колкото по-дълъг е срокът на кредита, толкова повече пари ще бъдат пратени като лихви. Затова, въпреки че съветите от банковите служители са да изберете възможно най-дългия срок, във ваш интерес е да изберете най-краткия възможен. Когато договаряте срок, мислете в пари, съветват опитни финансисти, защото много хора смятат, че разликата между 26 и 30 години е несъществена, а тя е измерима в пари.

Кредитът е обезпечен, значи нямам проблем. Много хора си мислят, че когато по един кредит има обезпечение, т.е. ипотека върху недвижим имот, всичко е наред. Банките обаче нямат интерес да придобиват имоти, а само да финансират придобиването им и искат те да бъдат върнати. С лихвите. Освен това, ако кредитът не се покрива от продажбата на ипотекиран имот, дори и той да бъде продаден, няма да погаси заема и разликата остава дължима. Тогава се прави опис на останалото имущество или запор на заплати и други бъдещи доходи.

Лихвата е фиксирана. Дори и в договора да пише така, повече от сигурно е, че се някъде измежду многото страници банката се е застраховала със следния текст: “при значителни промени в пазарните условия и основния лихвен процент” лихвата се променя. В това има и нещо добро. Просто защото тези промени могат да бъдат както нагоре, така и надолу. Т.е. могат да са и в интерес на клиента.

Кредитите в определена валута са най-евтини. Цената на кредита и тя се определя от риска, който поема банката. Това е причината лихвите по кредитите в различни валути да са различни. Тези кредити обаче не са толкова изгодни за кредитополучателите, защото при тях има един риск, който го няма при местната валута - валутния риск. А той се нарича риск, защото може и да се случи, може и да не се случи. Затова финансисти съветват заемът да се тегли в онази валута, в която получавате текущите си доходи.

Кредитът е изгоден. Повечето хора виждат сумата на месечните вноски и си казват. “Няма проблем. Мога да плащам тази сума”. Но забравят, че разходите по него включват не само лихвата и главницата, а и неща като административна такса при усвояване, годишна такса за управление, месечна такса за управление на разплащателна сметка, застраховка и други. Те могат да оскъпят кредите драстично.

Годишният процент на разходите (ГПР) е някакъв ориентир, но не всички такси и комисионни се включват в него. 

Когато се тегли кредит, винаги трябва да се мисли в пари, съветват финансисти.
Когато се тегли кредит, винаги трябва да се мисли в пари, съветват финансисти.