Ръстът на доходите сви заемите “от заплата до заплата”

Битката за клиенти между банките и дружествата, специализирани в кредитиране, се насочи към по-дългосрочните кредити

Бързите кредити, популярни като заем “от заплата до заплата”, губят темповете си на растеж. Към юни 2018 г. те са се свили до 2,4 млрд. лв. срещу 2,6 млрд. лв. в края на юни 2017 г.

Намалението е с 225,7 млн. лв., или с 8,5%, спрямо края на второто тримесечие на 2017 г. и с цели 14,7%, или с 418,4 млн. лв., в сравнение с края на март тази година, отчете БНБ. Продадените кредити към началото на лятото на годишна база са 133,6 млн. лв., а закупените – 39,4 млн. лв., сочат още данните.

Общият спад при небанково кредитиране е

главно за сметка

на късите

кредити

- със срок до 1 година и от 1 до 5 години. Най-кратките заеми- със срок за погасяване до 1 година, са 510,3 млн. лв. в края на юни 2018 г. И докато намалението спрямо юни 2017 г. е само с 0,7%, или с 3,4 млн. лв., то е с цели 11%, или с 62,9 млн. лв., в сравнение с края на първото тримесечие на тази година, показва банковата статистика.

Намаление има и при вземанията по кредити с матуритет от 1 до 5 години - през юни 2018 г. те са 629,5 млн. лева, намалението им на годишна база е с 15,9%, или с 119,1 млн. лв., а намалението спрямо март т.г. е още по-голямо - с 22,1%, или със 178,1 млн. лв.

Данните показват, че и компаниите за кредитиране трайно са се насочили към заеми със срок за погасяване над 5 г. Те са 1 млрд. лв. в края на юни и са единствените, които растат- с 1,4%, или с 14,4 млн. лв., спрямо края на юни 2017 г. А намаляването спрямо март т.г. е най-малко в сравнение с останалите - само с 10%, или със 112,7 млн. лв.

Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити нараства от 37,6% в края на юни 2017 г. до 41,6% сега.

Необслужваните кредити към небанковите институции към края на юни 2018 г. са общо 278 млн. лв. и са намалели за една година с близо една трета - 29,7%, или със 117,7 млн. лв., а спрямо март - с 18,9%, или с 64,8 млн. лв.

Какви са причините за тази тенденция?

Устойчивият икономически растеж и очакванията за стабилност на икономиката доведоха до постоянен ръст на доходите от около 10%. Това позволява на все повече домакинства да не прибягват до спасителния пояс на бързите кредити, а да посрещат повечето си потребности с постоянния си доход.

Все повече фирми също не търсят толкова скъпите бързи заеми, тъй като увеличиха оборотите си и могат да финансират част от текущите си потребности, без да се харчат за скъпи лихви, ако ги получат като кредитиране. Следствието от устойчивата икономика - рекордно ниското ниво на безработицата под 5,9%, също

намалява

нуждата

от добавки с висока лихва към домакинските и фирмените бюджети.

Втората основна причина са банките, които пренесоха битката си за клиенти със специализираните в кредитиране компании в тази ниша. Всички банки вече предлагат бързи и малки заеми, с почти същата бързина при одобряването и отпускането, но с по-атрактивни лихви. Разликата в лихвените нива понякога стига и до 1% в полза на трезорите.

Дигитализацията и онлайн банкирането отнемат друго относително предимство на фирмите за бързи кредити - одобряване и отпускане на заемите онлайн, без опашки и разходка до банков офис. Освен това трезорите обвързват заемите с други пакетни услуги- например по-ниски такси при управлението на сметки, атрактивни лихви по депозити, по-ниски такси при теглене от банкомат и др.

Отговорът на специализираните кредитни компании е навлизане в доскоро запазени територии на банките. Те също започнаха да предлагат все по-атрактивни кредитни продукти, да коригират лихвите в посока надолу и да избягват рисковите клиенти.

Тихомир Тошев, председател на Асоциацията на кредитните консултанти: 

Разцветът на бързите кредити е при криза, при стабилност човек търси по-евтин ресурс

- Последните данни на БНБ показват намаляване на бързите кредити. Какви според вас са причините за това, господин Тошев?

- Да, наистина показват спад. Една от причините е, че за т.нар. бързи кредити най-силните периоди са тези на икономическа криза и ръст на безработицата.

И обратно - при ръст на икономиката и спад на безработицата хората се пренасочват. А тъй като банките станаха по-гъвкави и подобриха условията, при които отпускат кредити, част от потребителите на такива заеми се пренасочиха към тях.

- Под по-добри условия разбирате и лихвените нива, така ли?

- И това. Потребителите, естествено, се пренасочват от скъпия заем към по-евтиния. И това е нормално, наблюдава се при всички пазари.

- При заетост хората могат да си плащат дълговете и стават атрактивни и за банките, това ли следствие от развитието на икономиката визирате?

- При силен икономически ръст и ниска безработица хората, от една страна, могат сами да си поемат част от разходите. И второ - при увеличаване на доходите и стабилизиране на заетостта достъпът до банково финансиране е по-лесен.

Естествено, има още една причина - компаниите за финансиране продадоха част от кредитите, които е трудно да съберат. Имаше отписване на дългове и продажба на пакети.

- Как според вас ще отговорят компаниите за кредитиране на тази нова ситуация?

- Те вече го правят. При намаляването на търсенето на бързи кредити те също предлагат други кредитни продукти. Така вече най-търсени не са малките къси заеми - от заплата до заплата, а засилено търсене на други, по-дълги заеми. Има например засилване при фирмените заеми срещу ипотека и за над 5 години.

Фирмите търсят тази ниша, защото някои от тях вече имат лоша кредитна история и не са предпочитани от банките.

- Преодоляха ли компаниите за бързи пари лошата си слава от недалечното минало?

- Бързите кредити са вече добре познат продукт. Имаше прочистване на пазара. От над 250 компании, които ги предлагаха, оцеляха тези, които работят професионално и не правят злоупотреби. Намаляха случаите на злоупотреби и ощетените клиенти. А и хората разбраха що е това бърз кредит и го ползват по правилата. Така че тези компании ще имат своето място на пазара.

- Да разбирам ли, че пазарът на небанковите кредити се е стабилизирал и двете страни в него си познават правата и задълженията и няма опасност от ново натрупване на необслужвани заеми?

- Хората се научиха да си обслужват и бързите кредити. До 2012 г. за компаниите беше проблем да оценят адекватно риска, както и да си съберат парите. Вече имат системи за оценка на риска и знаят на кого да дават и на кого да не дават. Секторът е с добри показатели. Периодично виждат кои са несъбираемите им кредити. Процентът на лошите кредити намалява значително.