За никой не е тайна, че населението в България застарява. От години сме с отрицателен прираст и трудноспособното население намалява все повече и повече. Според статистиката, всеки втори човек в трудоспособна възраст има кредит. Независимо дали е кредит към банкова или небанкова кредитна институция, ако тя е регистрирана, данните се отчитат в кредитния регистър.

Колко са непогасените кредити в Европа и колко са в България?

За съжаление водим класацията по неплатени кредити. Средно, страните в Европа имат към 4-5% кредити, които не се покриват от длъжниците, докато у нас този процент е над 12%. По данни на НСИ, за миналата година има 2,33 млн. души, които са изтеглили кредити - цифрата е сумарна за кредитите от банки и от небанкови финансови институции. Цифрите показват и много други интересни тенденции, една от които е изключително важна - почти всички имат повече от 1 кредит или кредитна карта.

Какво ни говорят данните?

Въпреки че това са просто числа можем да си изведем някои интересни заключения от тях. Примерно, ако човек има един кредит и му се наложи да тегли втори, това веднага означава, че той няма никакви спестени пари за спешни случай. Освен това, ако му се е наложило да кредитира допълнителна дейност или разход и не са му стигнали доходите, които му остават след ежемесечните разходи и изплащането на вноската на първия заем, означава че вноската за първият заем е прекалено висока. Най-вероятно е на ръба на нетната сума, която му остава за през месеца. Тоест, ако човек взема 1 000 лв. и има месечни сметки 300 лв., освен това за храна отиват още 300 лв., то той обикновено изплаща кредит с останалите 400 лв. Възможно е сумата да не е точно до границата, но да е доста близко.

Би трябвало, хората да изплащат вноски по кредити, които са не повече от 40% от нетните им доходи. Тоест ако имат 1000 лв., от които им остават 700 нетно, то не трябва да плащат по-висока вноска от 280 лв.

Къде се крие проблем?

Конкуренцията никога не е нещо лошо, но в този случай може да се окаже нож с две остриета. Конкуренти на банките са небанковите кредитни институции или така наречените фирми за бързи кредити, от които близо 2,5 милиарда човека са получили заеми. Те предлагат бързи пари, бърза проверка и ниски такси. От друга страна обаче, лихвите им са по-високи и много често отдават кредити на хора, на които банките вече не искат да дадат пари.

Много от фирмите за бързи кредити не изискват трудов договор или някакви документи за гаранция на кредита. Това улеснява процедурата и спестява доста бумащина, обаче пък не дава реална оценка на това, дали този човек минава границата и вноските му са в размер до 40% от нетните му приходи.

По данни от Кредитния регистър на БНБ, най-забавяни са ниските заеми - тези между 500 лв. и 5 000 лв. Точно това е и причината да предположим, че леките условия на фирмите за спешни кредити привличат клиенти, които на следващ етап нямат възможност да върнат сумите. Съответно, процентът на невърнатите и забавените големи кредити, които са за образование, дом или бизнес инвестиция, е доста по-нисък.

По принцип бързите кредити са създадени, за да бъдат полезен финансов инструмент, но не са рядкост и злоупотребите. Високият процент в България на кредитната задлъжнялост означава, че хората имат сравнително ниска финансова култура. Тепърва секторът на бързите кредити ще се развива и усъвършенства, което означава, че ще е нужно по някакъв начин хората да повишат отговорността си към кредитите. Това, което можем да очакваме са по-лесни за разбиране условия, по-малко скрити такси и комисионни, както и ясно и нагледно пресметнато колко точно ще трябва да се върне до края на периода. Накратко условията по кредитите ще стават все по-прозрачни и по-прозрачни, за да могат хората да се престрашат да ги използват, когато са им нужни пари.