Чисто житейска ситуация, свързана с проблем, понякога може да стане подтик за създаване на нова технология или поне за доразвиване и модернизиране на вече съществуваща. Такъв е случаят с компютърния специалист Димитър Димитров, който успява със свои съдружници да създаде и развие иновативно приложение за закупуване на билети за градския транспорт, което вече работи в Англия и в България. И както изглежда, има шансове да завладее доста пазари, защото се появява на празно място. На което използваните технологии вече са остарели, а нови никой друг не е създал.

Идеята за мобилното приложение Tickey, което позволява ползване на градския транспорт с помощта на смартфона в джоба, хрумва на Димитров, когато преди 4-5 години му се налага да води двамата си 6-годишни сина на детска градина с тролея. Разстоянието от дома му до детското заведение е такова, че не е удобно да използва кола. Но в същото време на спирката няма павилион за билети. Когато отива до шофьора, в повечето случаи се оказва, че няма билети, а автоматите, както се знае, приемат само монети.

Картата за градски транспорт решава проблема само донякъде. Защото пластмасовият носител може да се купи само от определен брой пунктове и да се зарежда там.

Така на Димитров, който е отдавна в ИТ бранша и познава технологичните новости, му хрумва идеята да разработи система, която позволява купуването на билети с помощта на мобилния телефон.

Димитров е завършил Техническия университет в София и работи в ИТ сферата от 1991 година. Бил е ИТ директор в Хеброс банк, а след това дълги години е работил в Русия - в IBM и в Accenture. Работил е и в Райфайзенбанк.

След прибирането си в България през 2010 г. започва да се занимава с внедряването на ERP системи в различни компании, за което създава фирма със свои съдружници.
Разработването на мобилно приложение за ERP система му позволява да проникне по-дълбоко в тези технологии. Започват да експериментират със сензори за близост. А това е много важно в градския транспорт, защото позволява да се определи на коя спирка и на коя станция на метрото се намира мобилният телефон на човека, следователно и самият човек.

Така постепенно достига да идеята за разработване на Tickey.
“През 2013 г. вече имахме екип, валидирана идея и спечелихме трето място на един от многото организиращи се в София стартъп уикенди. След това от Start it Smart ни поканиха в техния акселератор“, разказва Димитров.

Последователно получават финансиране от фонда Eleven – първо 25 000 евро, а после още 75 000 евро. През 2015 г. фирмата вече е от седем души, като всички са напуснали предишната си месторабота.

Да изпревариш времето

Докато пробват да създадат работеща идея и да организират бизнес модел, който позволява самофинансиране обаче минава време, а сблъскването с трудности е някак си неизбежно.

„Всички ни казваха, че в публичния сектор какъвто е градският транспорт навсякъде по света, е изключително трудно, почти невъзможно да се работи. Бавно се пробива, налага се да се правят обществени поръчки или публично-частни партньорства, което отнема много време“, спомня си Димитров.
И наистина началото е много трудно. Преговарят с много общини у нас и в чужбина, но в България редовният отговор, който получават, е: „Много е хубаво, но е твърде рано за това“.

Преди това в България е правен само един опит за продажба на билети за градски транспорт през мобилни устройства на основата на QR-код. Който обаче стига само до експериментална фаза.

Паралелно с Tickey на пазара са появат една естонска и една израелска фирма, които също предлагат мобилни системи за закупуване на билети за транспорт. Естонската все още тества вътрешно технологията си, а израелската малко по-късно се насочва към друга сфера на дейност. Има и германски и британски фирми за такива билетопродаващи системи, но използват друга технология, която затруднява клиентите значително повече отколкото Tickey.

Истината изисква да се каже, че пред това да продаваш билети за транспорт през мобилно устройство има и обективни трудности. Преди всичко самите билетопродаващи системи са различни.

Съществуват няколко сценария за плащане. Най-разпространеният е „check in-check out”. Тоест, при влизане примерно в метрото, системата разпознава пътника и той трябва да кликне, за да посочи, че иска да влезе. Същото прави и при излизането си на другата станция. И тарифата, ако е направена по зони, както е примерно в Лондон, взима толкова пари колкото зони си пропътувал.

Другият сценарий се казва „check in-be out“. При него системата не отбелязва изрично напускането на клиента. Просто понеже телефонът вече не е в обхвата на системата, тя решава, че пътникът е пътувал до определено място и е слязъл там.
Има и трети вариант: „be in-be out“. При него телефонът просто си седи в джоба и пътникът не прави нищо. Но при всяко доближаване до турникета или до вратата на автобуса те се отварят. Въпреки очевидното си удобство, това е най-слабо застъпеният сценарий, защото от законодателна гледна точка в повечето държави се иска пътникът да потвърди, че иска да пътува.

В софийското метро се използва системата „check in-be out“, защото билетът е с една и съща стойност, независимо от пропътуваното разстояние и независимо от времето за престой в подземната железница. Но първият клиент на Tickey не е тук, в България, а в далечна Англия.

Модел, удобен за всички

„През януари 2016 г. бяхме на конференция в Лондон и използвахме случая, за да отидем до Югозападна Англия, във Формът. Един фериботен оператор там ни беше поканил да разговаряме за внедряване на системата ни, защото в определени дни на ферибота се натрупвали гигантски опашки от хора, които искат да си купят билет“, разказва Димитров.

Казали им, че са разговаряли и с други доставчици на такива мобилни технологични решения за продажба на билети, но не са стигнали до споразумение, защото моделът не им харесвал. Всички предлагали на фериботния оператор да си закупи лиценза за работа със системата и да оперира сам с нея. Но фирмата оператор на ферибота не искала такова нещо, нейната цел е все пак да превозва хората и колите им, а не да прави нови инвестиции в нещоу което й е непознато.

Така Tickey създават нов бизнес модел, който е еднакво приложим за различни транспортни системи и не създава трудности и грижи на никоя от страните. При него софтуерът и изобщо цялата система си остава собственост на Tickey, а транспортният оператор не плаща нищо и следователно няма грижи за поддръжката и за неизбежното обновяване на софтуера.

Транспортният оператор няма и никакви първоначални разходи. Той просто продава на едро предварително билетите на Tickey, които ги препродават на дребно на същата цена и печелят от предварително определената комисиона – същият принцип, на който работят и агенциите за продажба на самолетни билети и екскурзии.

“Улеснението за нас е в това, че имаме пълен контрол над системата и можем да работим с всякакви видове транспортни оператори, без да се налага да се интегрираме с техните билетопродаващи системи, което изисква много време и усилия“, признава Димитров.

Инсталирането, тестовете и започването на реална работа на системата Tickey в Англия отнема едва четири-пет месеца.

Малко по-трудно стават нещата със софийското метро. Със Софийския метрополитен е решено първо да пробват да въведат определени колонки на няколко от станциите в столицата. Системата работи добре, както гласят първите отзиви, но повечето хора, които я ползват, искат по този начин да влизат на всички станции. А за да има смисъл от тази система, тя трябва да се въведе и за останалите превозни средства от градския транспорт – автобуси, трамваи и тролейбуси.

Димитров допълва, че в идеалния си вариант трябва да е приложима и за абсолютно всички услуги на Центъра за градска мобилност, включително ползването на паркингите и на колела от бъдещата концесия за велосипедите.

Инвестицията за въвеждането на Tickey в целия градски транспорт на София е около 100 000 евро, без да се броят билетите, които фирмата ще предплати.

Наскоро Tickey са поканени в Осло, за да преговарят за въвеждането на услугата и там. От първоначалните разговори с тамошните власти излязло, че компанията им за градски транспорт е готова дори да раздава безплатно смартфони на хората, които нямат, за да могат да купуват по този начин билетите. Защото това освен всичко друго означава, че фирмата снижава разходите си за персонал, който да ги продава, както и инвестиции в билетопродаващи автомати, които са много скъпи.

Как действа Tickey?

В турникета в метрото фирмата има контролер, който се управлява от нейния сървър. Телефонът на клиента засича сензора за близост в турникета и на екрана на смартфона се поява надпис, който указва къде точно се намира човекът. Заедно с въпрос дали иска да влезе. Ако отговорът е „да“, сървърът нарежда на турникета да се отвори. Там, където на турникетите има и електронен екран, се появява надпис, че човек може да мине. Там, където има само бариера, тя се вдига или се отмества.
Когато клиентът започне да ползва услугата, той плаща по 1,60 лева за всеки билет. Но в момента когато достигне 360 лв. - колкото струва по принцип годишната карта за целия градски транспорт в София, престава да плаща и ползва услугата така до края на годината.

iBeacon технологията, която се използва, позволява употребата на почти всички съвременни смартфони, които имат приемник от bleutooth 4 нагоре. Такива са от iPhone 4 нагоре, а при Android – от Android 4.3 нагоре. За разлика от предишните bleutooth устройства при новите няма период за 

Повече - в книжното тяло