Забавянето на оперативни програми доведе временно до по-висок ръст на сградното строителство

Данните и прогнозите за развитието на строителния бранш в страната показват една устойчива тенденция на ръст в сектора през последните години. По официални данни по-голямо развитие бележи сградното строителство (жилища, административни сгради), докато ниското строителство бележи спад поради забавянето на няколко големи инфраструктурни проекти, финансирани основно по оперативните програми. Въпреки това прогнозите са че това забавяне ше стимулира ръста в бранша през следващите години.

Основна причина за положителното развитие в жилищното строителство можем да намерим в няколко фактора, а именно засилване на икономическия ръст в страната, намаляване на безработицата, увеличение на средните доходи, спадът на лихвите по кредити и депозити.

Лихвените проценти по жилищните кредити паднаха под 4% през 2017 година по данни на БНБ, което е исторически най-ниското им ниво и е съществен стимул за покупките с кредит. Съответно, банковото кредитиране продължава да нараства, като отпуснатите кредити през второто тримесечие на 2017 бележат рекорд за последните години, а това е един от основните двигатели на жилищния пазар.

Въпреки високите нива на кредитиране, следва да се отбележи, че обемите отпуснати кредити все още са наполовина от тези в бума, което още веднъж потвърждава по-здравата основа, върху която се развива пазарът сега.

Възходящият цикъл на жилищното строителство е движен основно от вътрешното търсене, като официалните данни на Нациналния статистически институт (НСИ) потвърждават положителната тенденция, която основно се проявява в по-големите градове в страната.

По последни данни в страната през първото полугодие на 2017 г. е започнал строежът на 1,920 жилищни сгради с 7,060 жилища в тях и близо 934 хил. м2 обща застроена площ. Спрямо първото полугодие на 2016 г. започнатите жилищни сгради са повече с 34% на сто, жилищата в тях - с 27% на сто, а общата им застроена площ - с 21%.

Издадените разрешителни за строеж, които са индикаторите за бизнес климата и бъдещото предлагане на пазара на жилищни имоти също бележат ръст. За полугодието на 2017 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 2,749 жилищни сгради с 10,507 жилища в тях и 1,38 млн. м2 разгъната застроена площ (РЗП). Спрямо сътответното полугодие на 2016 издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са повече с 24%, жилищата в тях - с 33%, а общата им застроена площ - с 24%.

Следва да отбележим, че жилищното строителство основно се съсредоточава в големите градове - София, Пловдив, Варна и Бургас, които формират близо 70% от представянето в бранша. Най-сериозно развитие сред водещите локации през 2017 година се забелязва в област Пловдив, което можем да обясним със засилените инвестиции в региона и развитието на икономическите зони. Други области, в които се забелязва ръст са Велико Търново, Хасково, Перник, Търговище и Ямбол.

Строителството на офис сгради също бележи положително развитие през последните години, като близо 80% от него е съсредоточено в София. Това не е изненада, тъй като основен двигател на търсенето на офис площи са компаниите за изнесени бизнес процеси, кол центровете и софтуерните компании, които основно се насочват към столицата. Разгърнатата застроена площ на издадените разрешителни за строеж на административни сгради бележи ръст от 37 на сто на годишна база през първата половина на 2017 г.

Офисните площи през 2017 в София се увеличиха със завършването на „Милениум Център“ до НДК. Темповете на ръст на офисно строителство се запазва, като голяма част от новите проекти се очаква да са готови през 2018 година. Основните дестинации са в периферията на София с изградена инфраструктура, като района на „Цариградско шосе“ около „Метро“, „Бизнес парк София“ и районът на „Камбаните“.

По-големи проекти, които предстои да излязат на пазара през следващата година, са „Скай Форт“, „Спейс тауър“ и „София офис център“ в района на „Метро“, „Гаритидж парк“ на кръстовището на Околовръстен път до „Камбаните“, „Адванс Бизнес Център“ до „Бизнес Парк София“, „Саут Парк Билдинг“ до мол „Парадайз“, „Офис парк Експо 2000“ фаза 4 на булевард „Никола Вапцаров“, БСР София 1 – Фаза 2 в непосредствена близост до „Скай Сити Мол“, „Ричхил Бизнес Център“ в местността „Малинова долина“ в непосредствена близост до магазин „Декатлон“.

Въпреки засиленето потребление в страната, нови по-големи търговски центрове не бяха открити, но 2017 г. бе особено активна по отношение на смяната на собствеността на няколко мола, като инвеститори са основно фондове от ЮАР. NEPI Rockcastle придоби „Парадайз Център” в най-голямата сделка за недвижим имот в България с обявена стойност 253 млн. евро, след като придоби „Сердика Център“ и „Сердика Офиси“ по-рано през годината.

Други фондове от ЮАР станаха собственици на „Тhe Mall” (Hystead Limited) и Mall of Sofia (Аcsion) в София, а MAS Real Estate и Prime Kapital сключиха сделка за 62 млн.евро за Галерия Бургас и Галерия Стара Загора.

В средата на годината германската Kronberg International купи от австрийската Райфайзен "Мол Варна", а друг обект във Варна – „Галерия Варна“, макар и незавършен, бе придобит от сръбската Делта Холдинг. Очаква се строителството на търговския център да бъде подновено и откриването му да е през май 2018 г.
Друг обновен обект, който се очаква през 2018 година, е Пловдив Плаза на мястото на Галерия Пловдив.

Освен големите търговски центрове и други компании, присъстващи в страната, продължават инвестиции „на зелено“. Едни от най-активните са водещите представители на сектора „Търговия на дребно с бързооборотни стоки“ – „Кауфланд“, „Лидл“ и „Билла“. Очакванията са „Кауфланд“ да открие нови магазини във Варна, Велико Търново, Ловеч. “Лидл” също има планове за откриване на около 5 магазина на година, таргетирайки София и Черноморието. „Билла България“, която има най-агресивна експанзия през последните години, продължава с откриването на по около 10 нови локации на година. Търговецът с козметика “ДМ България“ също анонсира планове за разширяване на мрежата си от магазини. Датската верига JYSK наскоро отвори 2 нови магазина в София и Перник, „Практикер“ предстои да отвори в Шумен след като отвори магазин в Ямбол.

През последните години се наблюдава траен интерес от инвеститори към няколко сектора на икономиката като производството на части за автомобили и електронни компоненти, логистика и транспорт, които са основните двигатели в развитието на индустриалните и логистични площи. До голяма степен това се определя от географското положение на страната, членството в ЕС, благоприятното данъчно законодателство и общи разходи за дейност.

По-съществената част от инвестициите се насочват в региони с изградена публична инфраструктура и наличие на работна ръка, като индустриалните зони около Пловдив, София-Божурище, района около Хасково и Димитровград, Шумен. Индустриализацията на страната продължава своето развитие, което се вижда и от структурата на износа на страната, в който все повече дял заемат стоките с по-голяма добавена стойност от сектори като машиностроене, електроника, фармация, козметика, и други.

Някои нови предприятия, коите се очаква да стартират в страната в близко време, са тези на „Мултивак“, „Осрам Лайтинг“, „Дюра тайлс“, „Латекоер“, „ЛС Тюбс“, “Удуърд България”. Паралелно с това съществено разширение на дейността си планират и вече опериращите в страната „Язаки“, „Теклас България“, „Ролпласт Груп“, „Булфарма“, „Интрама“.

Предлагането на логистични и складови площи в България също бележи ръст. Последни по-големи инвестиции в бранша, които търпят и по-нататъшно развитие, са логистичен парк „София Ринг“, логистичен парк "Ист Ринг", индустриален парк „София Изток“, икономическа зона „Тракия“, логистичен парк „Варна“. Някои компании, които са стартирали строителство на логистични площи, са „Видеолукс Холдинг“, собственик на веригите магазини „Технополис“ и „Практикер“, които планират нов склад в гара Елин Пелин, датската верига „Юск и Агрипрес Сервиз“ на територията на индустриална зона „София-Божурище“.

Макар и със сериозно забавяне в някои проекти, инфраструктурното строителство в страната се очаква да бъде основна движеща сила в сектора през следващите години. По-големи проекти, които заемат близо 90% от бюджета на оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" и които търпят развитие, са Лот 3 на магистрала "Струма", рехабилитацията на жп линиите по дестинациите Пловдив–Бургас фаза 2 и модернизацията на жп линията Елин Пелин–Костенец. Предстои реконструкция на гарите Подуяне, Искър, Казичене, Карнобат, Стара Загора и Нова Загора. Проекти, които ще се финансират по механизъм „Свързана Eвропа“ са модернизацията на жп линиите Костенец-Септември за 350 млн. евро, София-Волуяк и София–Елин Пелин, железопътен възел Пловдив.

Метрото в столицата също продължава своето развитие. До края на 2019 г се очаква да бъдат завършени 12 метростанции с 12 км метротрасе от трети метродиаметър по линията Ботевградско шосе-Овча купел-Горна баня.

Приоритетите за страната в транспортната инфраструктура включват и доизграждането на магистрала "Хемус", която е от съществено значение за развитието на Северна България и включва инженеринг на Ябланица-Боаза (9,3 км), проектиране на Боаза-Плевен (50 км) и инженеринг на Белокопитово–Буховци (16,3 км).
Други приоритетни проекти включват обхода на Габрово и тунел при Шипка, инженеринг и проектиране на Калотина-Софийски околовръстен път, автомагистрала Русе-Велико Търново, както и работа по направлението Видин-Монтана-Враца-Мездра-Ботевград.

Възможности в строителството предоставя и оперативна програма „Региони в растеж“, по която ще се финансират проекти, свързани с регионална здравна инфраструктура, развитие на туристически атракции, както и енергийна ефективност в периферните региони.

По оперативна програма „Околна среда“ значителен финансов ресурс (2,3 млрд. лв.), ще се насочи към секор "Води", където акцент ще бъдат инвестициите в екологична инфраструктура за пречистване на отпадъчни води и осигуряване на чиста питейна вода, както и насърчаването на бизнеса към въвеждане на технологии за пестене на водния ресурс. В сектор "Управление на отпадъците" с бюджет от около 520 млн лв ще се финансират проекти за третиране на отпадъците като ресурс – разделно събиране и рециклиране на биоотпадъците.