Брутният външен дълг на страната в края на септември възлиза на повече от 43,9 млрд. евро (55,6 от прогнозния брутен вътрешен продукт - БВП), съобщава Българската народна банка.

Това е с над 2,8 млрд. евро (6,9 на сто) повече в сравнение с края на септември 2021 г. (41,2 млрд. евро, 57,9 на сто от БВП).

В края на септември краткосрочните задължения са 8,5 млрд. евро (19,4 на сто от брутния дълг, 10,8 на сто от БВП) и се увеличават на годишна база с близо 2,2 млрд. евро (34,6 на сто). Дългосрочните задължения възлизат на повече от 35,4 млрд. евро (80,6 на сто от брутния дълг, 44,8 на сто от БВП). На годишна основа те се повишават с 642,5 млн. евро (1,8 на сто).

Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" в края на септември е близо 8,4 млрд. евро (10,6 процента от БВП) и на годишна база нараства със 79,5 млн. евро (1 на сто). Външните задължения на Централната банка са над 2,1 млрд. евро (2,7 на сто от БВП). Те се повишават за година с 228,7 млн. евро (12,1 на сто). Външните задължения на другите парични финансови институции са повече от 5,9 млрд. евро (7,5 на сто от БВП), като се увеличават от септември 2021 година с 1,5 млрд. евро (35,3 на сто).

Външните задължения на другите сектори са над 13 млрд. евро (16,5 на сто от БВП). Те нарастват със 726,9 млн. евро (5,9 на сто) спрямо същия месец на миналата година.

Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14,465 млрд. евро (18,3 на сто от БВП) в края на септември, което е с 246,4 млн. евро (1,7 на сто) повече спрямо края на септември 2021 г. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг - 32,9 на сто към края на септември 2022 г., при 34,6 на сто година по-рано.