През 2018 г. ще е готов този при обхода на Габрово, правят го по нов метод като в Австрия

Строителството на 11 нови тунела ще стартира Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ). Осем от съоръженията се намират на магистрала “Струма”, като част от тях трябва да са готови през 2023 година.

Първият завършен тунел тази година ще е 540-метровото съоръжение, част от обходния път на Габрово. То се намира под Бакойския баир, ще има една тръба с две ленти за движение по 3,75 м, две водещи ивици по 0,5 м и тротоари по 0,75 м. Досега е работено по близо 500 м и остават още около 40 м до неговото пробиване.

По-голямата част от прокопаването му става чрез взривове, а този метод е нов и взаимстван от австрийски модел.

Обходният път на Габрово е един от най-сложните пътни проекти, посочват от АПИ. Той ще бъде завършен до края на годината. Освен тунела се изгражда и

уникален

640-метров мост,

преминаващ над долината на река Синкевица и кварталите “Чехлевци” и “Войново”. Съоръжението се изпълнява по метода “конзолно бетониране” - световна технология в изграждането на мостове с големи отвори.

Този метод не е нов за страната ни - по него са построени две съоръжения. Едното е на магисрала “Хемус” след тунел “Правешки ханове” в посока Варна, а другото е на пътя Кърджали-Маказа в близост до българо-гръцката граница след Кирково.

Обходът на Габрово ще осигури пътна връзка до бъдещия тунел под Шипка, като се избегне влизането в града. Той трябва да улесни транспортните потоци, осигурявайки най-краткия път между Северна и Южна България.

3,2 км ще е

дължината на

тунела под Шипка

В момента за него се разработва разширен идеен проект, казаха от АПИ.

Заради голямата дължина проектирането е разделено на два етапа. Освен подробно геодезическо заснемане в зоните на порталите, трябва да се изработи и геоложки доклад. Експертите ще изберат вида на системите, свързани с експлоатацията му - за вентилация, осветление, водоснабдяване и противопожарна защита, пътна сигнализация, видеоконтрол, телефонна система, електроснабдяване, централен диспечерски пункт.

На експертен съвет вече е приет първият етап от разработката на проекта. В него е изработването на инженерно-геоложки доклад, вариант за местоположението на порталите на тунела. Посочено е и къде ще има площадки, видът на осветителните тела и останалите системи.

520 млн. лева

е индикативната

стойност на

проекта,

която включва изграждането на тунела, пътната част към него със съответните съоръжения.

Той ще бъде изпълнен при наличие на свободен финансов ресурс в рамките на бюджета на програма “Транспорт и транспортна инфраструктура” или със средства от държавния бюджет, казаха от АПИ.

През тази година стартира прединвестиционно проучване за пътя от Монтана до София с изграждане на тунел под Петрохан. Трябва

да се преброи

точно трафикът

по второкласния път след изграждането на тунела, да се изработят алтернативни трасета. Ще се направи проучване, което да определи нужното финансиране за строителството и колко ефективни ще са капиталовложенията. То ще бъде предоставено на Министерството на околната среда и водите за доклад по ОВОС.

През тази година предстои и ремонт на 43 км от пътя през прохода Петрохан, които са на територията на Софийска област. Рехабилитацията на участъка, финансирана от програма “Региони в растеж”, ще завърши през есента. С него ще приключи цялостният ремонт на отсечката през прохода. Частта на територията на Монтанска област беше ремонтирана през 2015 г.

От АПИ припомниха, че тече процедура за 250 млн. лв. за избор на изпълнител за тунел “Железница”, част от магистрала “Струма”. Офертите бяха отворени в края на ноември, а в търга участваха рекорден брой кандидати - 28. В момента комисията разглежда документите и след като избере победител, в случай че няма обжалване,

договорът със

строителя ще

бъде подписан

през втората

половина на

2018 година

След редица проблеми с предишните поръчки от агенцията обявиха нова за обекта. Тя е в три обособени позиции - за тунела, който ще е около 2 км и ще бъде най-дългият досега у нас, и за пътя преди и след съоръжението. Поръчката бе разделена, за да може на обекта да се работи едновременно и проектът да завърши в срока на допустимост на разходите по програма “Транспорт и транспортна инфраструктура”. Срокът за усвояване на парите е 2023 г. Заради големите мащаби експерти очакват целият строителен сектор да бъде включен.

В участъка от “Струма” в Кресненското дефиле ще има по-къси тунели, търгът ще бъде обявен през следващите месеци. Строителството трябва да започне в началото на 2019 г.

В платното в посока Кулата - София е предвидено изграждането на 5 тунела. Това са “Симитли” (211 м), “Тисата” (171 м), “Ракитна” (1136 м), “Стара Кресна” (1052 м) и “Света Неделя” (1303 м).

За тях освен основната тръба е предвидена и аварийна, а за свързването им ще има напречни връзки за пешеходци и автомобили.

Два по-малки тунела ще има и на обходния път на Кресна, който е част от платното в посока София - Кулата. Единят - “Кресна 1”, е с дължина около 360 м, а другият “Кресна 2” - е около 230 м.

Цялата индикативна стойност на участъка през Кресненското дефиле е 832,6 млн. лв. Средствата са осигурени от ЕС и републиканския бюджет чрез програмата за транспортна инфраструктура

От АПИ обясниха, че

строителството

на тунели

е скъпо

и се използва само за преминаване през терени със сложен релеф, градски плътнозастроени зони и други труднодостъпни места.

Освен за скъпото изграждане били необходими и средства за поддръжка. “Тунелите са с 24-часово осветление и всички системи, необходими за безопасността на движение като вентилация, пожароизвестяване, видеонаблюдение, денонощен диспечерски пункт, светофарни уредби и т. н., консумират ток и трябва да се поддържат в изрядно състояние”, обясняват пътните експерти.

Ремонтират спешно пет, били опасни

Пет тунела ще бъдат ремонтирани спешно тази година, съобщиха от Агенция “Пътна инфраструктура”. Състоянието им е лошо, а рискът за част от тях е оценен като “съществен”. Два от тях са на магистрала “Хемус” - “Топли дол” и “Правешки ханове”.

През миналата година със средства от бюджета завърши ремонтът на тръбите за Варна на други два тунела на магистралата - “Витиня” и “Ечемишка”. Обновена беше и тръбата за София на най-дългия тунел засега у нас - “Витиня”. Той е в експлоатация от 1984 г.

Частта му в посока Варна вече е с нова хидроизолация, отводнителна и дренажна система, вентилационна и електрическа инсталация, видеонаблюдение и пожароизвестяване, светофарна уредба, осветление и система за светлинно водене, включително и непрекъснат захранващ източник на евакуационното осветление.

Тръбата за София е

с енергоефективно

LED осветление

Монтирани са 354 бр. осветителни тела. Съоръжението е с нова електроснабдителна система, видеонаблюдение, пожароизвестителна и оповестителна система. За повишаване безопасността на движение са монтирани светофарна уредба и променливи пътни знаци.

Тунел “Ечемишка” на “Хемус” е с обновена хидроизолация, отводнителна система, вентилационна и електрическа инсталация, осветление, системи за видеонаблюдение и пожароизвестяване.

С пари от програма “Региони в растеж” предстои да бъдат ремонтирани и тунелите на пътя Ловеч-Плевен и по отсечката Кричим-Михалково. За тях в момента има търгове, с които да се изберат изпълнители на проектите.

Стартът на ремонтните дейности по първия се бави с няколко месеца заради жалби, които блокираха търга.

Там

скалите над тунела

са силно напукани

и когато вали, съоръжението се наводнява. Стените са в лошо състояние, на места липсват плочите на облицовката, а тухлите са разрушени. Недостатъчно добре работи и осветлението, което на места дори е ръждясало.

Тунелът на пътя Кричим - Михалково според доклад на пътната агенция от началото на тази година е сред потенциално опасните. Там стените също са напукани, има корозия и на места липсва осветлението.

420 дни е срокът за ремонт на тунел “Кривия” на пътя София - Кулата в района на Кресненското дефиле. Общата му дължина е 343 м, а парите за ремонта са осигурени от републиканския бюджет.

Според заданието сумата възлиза на над 2,9 млн. лв., а избраният изпълнител - “Геопът тунел “Кривия”, трябва да ремонтира основно съоръжението. Ще извърши геотехническо обследване, ще изготви технически проект и ще прави основен ремонт.

За подобряване на безопасността ще бъде подновена отводнителната система и хидроизолацията, ще бъдат пребоядисани стените, ще се поднови светофарната уредба, ще има ново осветление.

През 2016 г.

завърши основният

ремонт на

петте тунела

по пътя Ребърково-Своге и на трите по пътя Асеновград-Смолян. Изградена бе и главната пътна комуникация на Смолян, в която има тунел в квартал “Устово” с дължина 421 м. Съоръжението е с две платна и LED осветление.

Общо 34 са тунелите по републиканската пътна мрежа в България. От тях 10 са на автомагистралите. Останалите са по пътища от първи, втори и трети клас. 685 метра е дълъг “Траянови врата” на магистрала “Тракия”. Той бе ремонтиран на няколко пъти, като е сменено осветлението. В доклада на пътната агенция състоянието му беше определено със “съществен риск”.

На магистрала “Люлин” в два от тунелите липсваха болтове на носещи конструкции, евакуационно осветление, течове бяха разрушили части от панелите и покритието им, имаше напуквания и счупени места по стените.