Търсите си нова работа или се чудите дали да напуснете старата? Питате се как работи пазара на труда и защо в някои фирми има огромно текучество на кадри, а в други хората работят с години? Искате да наемете най-добрите работници и се чудите как да ги намерите?
Предлагаме ви кратък откъс от книгата „Неолиберализмът и социалната демокрация – борбата продължава”, който обяснява как работи пазара на труда.
Пета глава
КАПИТАЛИЗМЪТ И СОЦИАЛНАТА ДЪРЖАВА
Един характерен исторически пример за смесицата от загуби и ползи, вследствие разширяването на модерния капитализъм, може да бъде взет от пазара на труда – област от политиката, на която тук ще бъде отделено особено внимание. Докапиталистическите трудови отношения са давали незначителна степен на сигурност; обикновените работници са могли да предполагат, че животът през следващата година ще бъде по-скоро като живота през настоящата – без непредвидимите, но напълно възможни промени в намеренията на земевладелците, без лоша реколта, чума и други болести или природни бедствия. (Фактически това са събития, чието настъпване е било твърде вероятно, макар и не вследствие от събитията на самия трудов пазар.) В повечето общества е било налице разбирането, че когато някои от тези бедствия все пак настъпят, по-широкият кръг членове на семействата би направил всичко, което ограничените му ресурси позволяват, за да помогнат на пострадалите. Трябва винаги да отчитаме факта, че в крайна сметка капиталистическите трудови отношения са довеждали до много подобрения в такива ситуации, тъй като това е било свързано с неимоверно увеличаване на наличните ресурси. На първо място обаче е водело до насилствено разрушаване на по-старите условия на защитеност, без да бъдат замествани с нещо друго. В новосъздадените фабрики е имало работа, но при условията на нестабилност в онези времена те твърде често са фалирали, докато в същото време настъплението на капитализма в селското стопанство е излагал старата стабилна бедност на разрушително въздействие. Нерядко хората е трябвало да се преместват на големи разстояния, за да си намерят работа в новите градове, а семейните и общностните системи на подкрепа са се разпадали. Голяма част от трудещите се са били довеждани до състояние на отчаяна несигурност и изключителна бедност. Макар и по различен начин и в различна степен с течение на времето в отделните сектори на икономиката и в отделните общества са изградени разнообразни нови институции за защита на работниците от високото ниво на житейска несигурност, които в крайна сметка са вършели несравнимо по-добра работа, отколкото някога са правели доиндустриалните системи. Към тях са спадали такива инструменти от сферата на обществената политика като трудовото право и системите за социална осигуреност и защита, а така също и форми на колективно действие като множащите се профсъюзни организации, които не са били част от традиционното общество, пазара или държавата.
Това е историята за начина, по който модерните институции на социалната политика спасиха хората от жестоките условия на свободния пазар и от разрушенията, които той нанесе на устоите на предишните непазарни отношения, при което тези устои биваха и значително подобрявани. Навярно без първоначалното налагане на пазара нямаше да се появи възможността за изграждане на модерната социална политика, която бе много по-ефективна и полезна за работниците, отколкото механизмите на традиционното общество. Въвеждането на пазара и коригирането на недостатъците от това могат да продължат положителното си взаимодействие, макар че често пъти това не изглежда така на участниците в конфликта между тези два процеса. При новата, свързвана с глобализацията вълна на налагане на пазара, която в днешно време води до нови равнища на несигурност в живота на трудещите се, неолиберализмът атакува тези модерни институции за социална защита, излагайки работниците на двойната несигурност, предизвиквана от увеличеното пазарно безредие на глобализацията и от разрушаването на трудовото законодателство, социалната държава и профсъюзите.
Тук политическите различия между интересите на работниците и работодателите изглеждат ясни. Наемните работници имат интерес от споразумения, които да ги защитават от несигурността, при условие че такива споразумения няма да работят в крайна сметка срещу техните собствени интереси. Може да има и конфликти между вече наетите на работа, които са защитени с такива споразумения, и онези, които се опитват да навлязат на пазара на труда, но не могат да се възползват от каквато и да е помощ или защита. Капиталистическите работодатели и мениджъри имат интерес от това да третират труда като всяка друга стока, тъй като по този начин могат да максимизират печалбите си. Интересите им може да изглеждат съвместими с интересите на аутсайдерите на трудовия пазар, които не могат да се възползват от трудова защита. Но може би работодателите просто искат да доведат целия труд до пълна липса на защита от несигурностите на пазара. Тук обаче има място за компромис, ако различните групи могат да дадат израз на своите интереси и ако притежават някаква власт. Работниците нямат интерес от поддържането на такива форми на защита, които правят пазарите на труда дотолкова негъвкави, че фирмите престават да печелят, а профсъюзите нямат интерес да поддържат структури, които ги отчуждават от новите поколения, които нямат възможност да получат достъп до добри работни места. Работодателите не винаги имат интерес да поддържат такива пазари на труда, на които е възможно бързото наемане и уволняване на работници, тъй като ги лишават от стимул за обучение и задържане на квалифицирания персонал, както и за спечелване на лоялността на персонала.
Свободните пазари функционират най-добре при извършването на масови трансакции, тъй като те обезпечават големите и необходими за определянето на ефективни цени потоци. Следователно от гледна точка на неолибералната теория застойните пазари са неефективни. Примери за такъв „застой” са трудовите пазари, на които фирмите запазват персонала си задълго, тъй като печелят лоялността и поддържат обучението му. Поради това те си навличат неодобрението на тези теоретици. Така например ОИСР посочва като ключов индикатор за гъвкавостта на трудовия пазар средната продължителност на заемане на дадено работно място при един работодател – обикновено голямата средна продължителност се разглежда от неолибералните експерти по пазара на труда като доказателство за липса на гъвкавост и получава негативен рейтинг. Непредвиденото последствие от това е, че не се отчитат специфичните за фирмата знание и опит и че на фирмите се гледа положително само когато не се грижат за задържането на работниците си, не възнаграждават лоялността им или когато не развиват и надграждат съществуващите у тях умения. Вместо това, според този модел, работодателите, които търсят висококачествена работна ръка, трябва да уволнят вече наетите си работници и да търсят по-добри на пазара. Това е част от факторите, които накараха ОИСР да смекчи през последните години подхода си към трудовата политика. Независимо от всички други съображения значението на този подход се свежда до игнориране на транзакционните разходи, правени при набирането и обучението на работници и при интегрирането им в наемащата ги организация.
Из „Неолиберализмът и социалната демокрация – борбата продължава”
Книгата може да поръчате тук!
